Без умора в двора!
Татковци кихат
по полето,
майки секнат
им нослето.
А детето –
книжка хвана,
да чете на баба
за шарана.
А пък дядо още
млади
бонбони взе,
че си извади -
да даде на
козата в двора,
която гледа вън
в простора
недоволна от сянката
на бора
който не
знаеше, че има и умора!
В. Софин
10.02.2025год.
Трудни върхове
За да се почувствам горе най-добре
дори в студ, сняг и ветрове,
напред едва ли някой ще ме спре
с мисълта за неуспешни върхове!
Всеки път напред е труден,
дори да няма в него, ледове.
Вървя, залитам, но пък съм събуден
за красиви, стигнали ме стихове!
Опитвам се да спирам ветрове.
Напред едва ли някой ще ме спре!
С мен са вече изкачените ми върхове.
С тях съм горе, усещам се добре!
В.Софин 8.02.2025год.
Обичам те любов
Веднъж млад щом те срещнах…
а всъщност срещнах те любов!
Едва тогава изведнъж разбрах,
че светът изглеждаше ми нов!
Светли смееха се небесата
Пътят постлан беше със цветя.
Мечтаех всеки ден за чудесата,
в които не осъзнавах, че летя!...
В. Софин 7.02.2025год.
Системата, която ни управлява
В зората на раждането
ми не знаех, че съм роб. Зависим! Майка, баща, училище, учители. И после,
работа! Подчинен на нея пряко за пари и хляб. Мечти много! Надежди, несбъднати!
Не е ли роб тоя, който е принуден всеки ден да ходи на
работа, която не обича и да слуша заповеди, които трябва да изпълнява при това,
безпрекословно?
Гледам котката отвън, Мустачка. Храня я! Тя зависи от мен.
Не съм я прибрал от улицата. Просто тя зависи от храната, която споделям с нея.
Тя е свободна. Може да си тръгне, когато поиска. Всеки миг е неин. Но втурне ли
се безразсъдно в джунглата живот неминуемо ще загине. Затова търпи мълчаливо
подаянията ми, гледа ме отвън през прозореца, от който и аз я наблюдавам но
отвътре. Зяпаме се всеки ден рано сутрин и вечер. Галя я отвън на терасата.
Всъщност тя, не осъзнава, че е моя. Но моя ли е всъщност след като е винаги
отвън в топло и студено време?
Идва, гледа ме със зелените си очи пълни с тъга и обич,
хапва и си тръгва.
Виждам себе си. Сутрин тръгвам на работа. Вечер се прибирам.
Тогава уж съм свободен. Но идва бързо съня, когато човек е изморен и ето ти,
другата утрин. Пак на работа, тревоги и вечерно прибиране. Това би бил живота
на всеки, който е зависим.
Наркомания някаква, която и като другата трудно се изкоренява.
Има и работа, която радва сърцето на човека. За мен това е
изкуството. Рисуване, пеене, свирене, писане, скулптура, опера, театър и още
куп неща за които си заслужава да се живее. Любовта също е изкуство за двама! Защо
изкуство? Не всеки умее да люби безкористно. Не всеки защото са намесени
парите, които носят сигурност в един свят готов да се разпадне всеки момент.
Всеки избира сам за себе си пътя по който ще върви. Някои
просто се отказват да го извървят докрая.
Системата е създадена такава, че ти взема всичко.
Но първото, което взима е свободата да бъдеш щастлив.
Подчинен на структури, които решават вместо теб. Реклами, кредит и дори
гласуване за което едва ли ще разбереш някога.
Единственото, което се иска о теб е да бъдеш роб, скромен и
послушен. Иначе системата не търпи да бъдеш друг. Отвън улицата те чака.
Свободен е всеки твой миг. Ти избираш, кога да си тръгнеш! Но ако имаш
смелостта да го сториш ще изгубиш всичко построено с неимоверни мъки от теб.
Тръгваш губиш всичко и си свободен, или оставаш роб?
Гледам в котката Мустачка, която ме зяпа отвън и мълчи. Нито
мяучи, нито драска по прозореца. Гледаме се и питам се кой от двама ни е по
щастлив?
Всеки миг е ценен споделен с приятели и близки.
Когато прочитам в погледа на котката обич разбирам, че
светът се крепи единствено на нея. Няма ли я, няма ли го тоя миг, тогава?
Тогава наистина всички щяхме да сме роби на системата, която избира нашето
бъдеще…
В. Софин 7.02.2025год.
Сладък грях
Когато в младостта те срещнах
не знаех, че единствена си ти!
Но щом за теб очи открехнах
се сбъднаха желаните мечти!
Сутрин в ранни, слънчеви зори
Ти се взираше във моето лице.
Разпалваше в очите ми искри;
с огън влизаше в моето сърце!
Когато в младостта те срещнах
за теб мечтаех - за теб пламтях!
Тогава, когато объркан осъзнах -
ти любовта си, сладкият ми грях!
В. Софин 7.02.2025год.
Любовно прозорче
Когато прозорче се отвори
любопитна любовта говори
не за ширналите се простори,
а за това кой какво ще стори,
ако успее пръв да се целуне,
с някой, който ще отвърне.
Не само с устните си сладки;
не с глупави надежди и нападки!
А с красиви думи кратки.
„Обичам те!“ – с милите извадки,
с които любовта говори,
когато мила, прозорчето отвори!
В. Софин 3.02.2025год.
Мисли, които говорят
Нямаше идея за нищо, но все пак пишеше всичко за да се
убеди, че думите са особено необходими там, където идеите са излишни!
Времето помага на
най-смелите мечти да се осъществят.
Никой не смее да прекрачи трапа, когато е прекалено широк.
Колкото повече човек научава едва накрая разбира, че си е
губил времето да го научи.
Времето отмива всичко, но не и спомените останали в сърцето.
Сърцето често ни спомня, че обичали сме нявга мама, тате и
първата любов.
Най-добре се пише, когато обектът на въжделенията ни е при
нас.
Нямаше възможност да свали луната. Използва ум за да му я
свалят в краката!
В.Софин 3.02.2025год
