„Онче бонче“
Вчера с мама и
тате бяхме на гости на дядо и баба!
Да не забравя и Писана беше там. Посрещнаха ни добре. Баба
каза, че ще вечеряме в нейния дом. Тя не знае ли, че принцесите се хранят само
на ресторант!?
Мама се засмя така както тя си знае и обясни. Понякога принцесите
яли при бабите и дядовците. Само по изключение, когато се им на гости.
Това изключение, не го зная, но щом мама твърди, че е така,
може и да е…!?
Виж после дядо стана много любопитен. Искаше да узнае какво
съм научила в детската градина. Имам ли си приятелчета там и зная ли да смятам.
Ами преброих гостите на дядо и ми се сториха повече отколкото бяха. Мама каза,
че били шест, а пък аз ги преброих седем. Така де. Ами Писана?
Писана не била гост, а живяла при баба. Била нейна котка. Да
но не вярвам да е така, защото Писана обича да спи при дядо. Значи е негова…
Дядо взе да ме разпитва като се усмихваше. Защо се смее, моят
дядо?
Попита ме с коя буква започва името ми. Че мама нали знае,
че е „С“. Нали се казвам, Софи.
Но дядо беше решил да ме обърка и попита:
–Софи ами буквичката на дядо, коя е?
Замислих се и без запъване му казах: „Д“
Той взе да се смее и да настоява за друга буква. Но аз си
знам, че е дядо Васко. Значи с „Д“. Мама знам, че е с „М“ и тате с „Т“.
Всички се засмяха само вуйчо Боби не! Може би защото не му
казах буквата. Тя е лесна. Втора е в азбуката. Първата е „А“, втората „Б“.
После вечеряхме. Успях да раздам на всички царевични пръчици,
за да се нахранят.
Дядо сложи храна и на котката Писана. Играх и с кон..стр..уктора…
. Ей, че трудна дума за казване! Дядо нареди няколко фигури, но много не го
биваше. Трябваше аз да му покажа как се нарежда.
Виж ти изненада. Дядо ми подари голяма тетрадка с бели листа
в нея. Да рисувам. Със сигурност ще стана художничка. Така поне отговорих на
въпроса на дядо, който искаше и поетеса. Не зная какво е това, но със сигурност
ще разбера в детската градина. Госпожа Рени сигурно ще знае…
–
Ами това са стихчета, Софи… -каза дядо, но аз зная, че стихчетата ги пише той, а не
аз.
За по-лесно започнах да рисувам в тетрадката. Дядо нямаше
цветни моливи. Защо не си е купил? Трябваше да рисувам с химикал цветя. Ама
всичките станаха, сини…! Хубаво щеше да има поне розови.
Дядо обеща като му дойда следващия път на гости да купи
цветни моливи. Ами аз до тогава ще съм нарисувала цялата тетрадка…
Щял да купи нова.
Тоя дядо за всичко си има готови отговори.
Започна да брои на „Онче бонче счупено пиронче“. Май искаше
да играем, но не му се получи, защото му казах, че така не се брои.
Друго си е с „Три петлета се скарали…“. Защо им е да се
карат като всички после ще трябва да играят на „Жмичка“!?
Дядо се засмя, мама също… Беше толкова хубаво, че не разбрах
кога е станало време за лягане. Не ми се искаше да спя, но мама ми обеща
приказка. Затова се съгласих.
Дядо ме целуна за лека нощ. Трябвало утре да ходи на работа.
Че работата не може ли да го почака? Да не бърза толкова? Мама се засмя и каза,
че „Петима Петко не чакат“. Така и не разбрах какво искаше да ми каже. Възрастните
не всеки път искат да обяснят. Само се смеят. Аз като порасна няма да се смея
толкова. Със сигурност ще обяснявам.
Но вие деца, мама и татко помагат ли ви да разберете
трудните думички! Те като ги чуеш няколко пъти се научават. Не знам защо, но е
така!
До скоро от мен, Софи! Обещавам на дядо, че ще му разкажа
нова приказка от мен. Нека той я напише. Знае как! Лека!!!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар