„Тиква“
Ама хич не ми се иска,
но системата притиска.
Може би от мене се изисква
да не бъда проста „тиква“!?
Ама хич не ми се иска
да живея, мъча риска…!
Друго си е, да му стиска
някой вода пред теб вода,
за късмет да ти, изплиска!
В.Софин 1.07.2024год.
Диря
Когато първите лъчи погалят хоризонта
диря вълшебна никне горе във небето.
Изпълзява връзка за всички благородна –
Слънцето с усмивка оглежда се в морето!
В.Софин
Приказки за лека нощ
Понякога
имам чувството, че мама и татко ме забравят вечер. Трябва да кажат приказка или
прочетат, а точно тогава са заети. Татко гледа футбол. Мама е забравила, да
прибере изсъхналите дрехи от простора на терасата. Баба се кара на дядо, че бил
хъркал докато спял. Пък той твърди същото за нея. И аз оставам сама. Но нали си
имам приятелки. Куклите Ани и Мими ме чакат да ги сложа да спят, защото вън
вече е тъмно. Да, но и те искат да им прочета приказка. Казвам им, че не зная да
чета, но те си искат приказката и Ани плаче. Слагам ги в две кутии от обувки.
Там нощем спят, и им разправям за Пипи Дългото Чорапче. Затова, колко била
непослушна, а пък приятелите ѝ Томи и Аника винаги си играели с нея. Ами така е, когато няма кой да ти разкаже
приказка. Разказваш си я сам.
Да, но куклите ми не
искат да спят. Добре, че мама най-после се сеща, че и на мен се спи, и ми се
слуша, нова приказка. Тази вечер тя ми прочете „Щурецът и мравката“. Интересна
приказка, която както казва, мама е с поука. Не трябвало през лятото да
мързелуваме, а да събираме храна за зимата. Или както казва татко: „Всяко нещо
с времето си. Има време за игра и за работа.“
Интересно ми беше, защото щурецът все пял и забравил, че
после идва зимата. Ако не бях сложила куклите да спят през нощта, то и мама
нямаше да се сети, че и аз трябва да си легна. Интересни хора са възрастните.
Често пъти мама заспива докато ми чете. Пък аз искам още и още. Мама се засмива:
–
Ако ти прочета всички приказки утре вечер няма
да има какво да четем!
Струва ми се, че хитрува. Дядо има толкова много детски
книжки, че едва ли могат да се прочетат за една вечер. Да, но мама, казва, че
трябвало да ходи рано на работа. Татко също. Ами да чете тогава дядо! Дядо пък
бил стар и изморен. Ами, баба? Тя пък трябвало да приготви нещо за закуската ми
сутринта. Всеки си намерил работа, а аз?
Все пак получавам целувка от мама за лека нощ. Татко също се
присъединява. Отнякъде пристига дядо и той се включва. Дори баба, която е много
заета да прави закуска за утре, идва и ме целува.
Ами, Мечо, кучето на двора? И той иска целувка?
Мама казва, че
животните не трябвало да се целуват. Можело да се разболея. Ти да видиш. Всички
вкъщи ме целунаха, само аз целунах куклите Мими и Ани за лека нощ.
Докато заспивам
мисля, че не е честно. Вечер ме слагат да спя, четат ми приказка, ами сутрин?
Сутрин винаги бързат за работа. Обличат ме. Приготвят ме за детска градина.
Мама ме сресва докато аз се опитвам да среша моите кукли. Всички са изнервени. Мама
ми се кара:
–
Стой мирно, София да те среша!
Пък аз нали съм се наспала, лудея и се
смея.
Най-после
съм готова. Сресана, с измити зъби и лице. Само дето не ми се ходи на детска
градина. Но щом всички ще вървят на работа!? Значи и аз! Да но, дядо и баба?
Нали са си вкъщи?
Мама казва, че всеки от тях си имал задължения.
Баба готвела и чистела, докато дядо ходел на пазар.
Струва ми се, че понякога ме лъжат.
Сигурно! Но веднъж да порасна. Ще видят тогава те! А дотогава, хм… На детска
градина. Но вече нали е лято?! Със сигурност ще ме заведат при другите дядо и
баба. Те били родители на татко. Ти да видиш. Всеки си имал, мама и татко. Пък
аз си мислех, че само ние децата си имаме!?
1.07.2024год.
