Паричката
Не разбирам
децата, които се опитват да се хранят с парички! Мама казва, че
парите били необходимост. С тях се купувало всичко. Храна, книги,
кукли, играчки, рокли и какво ли още не.
Веднъж си намерих паричка. Не знаех колко е, но… Хм! Паричка!
При това нова. Светеше на слънцето. Похвалих се на мама:
–
Мамо, мамо бе! Виж! Намерих си паричка вън на
тротоара.
Мама погледна, и ми каза:
–
Това са две стотинки. Някой ги е хвърлил като
непотребни. Не ми се вярва да ги е изгубил.
–
Че нали са парички, мамо! – попитах озадачена,
аз.
–
Така правят хората, когато мислят, че с тия пари
не може да се купи нещо. – отвърна мама.
–
А, може ли да се купи, мамо…. например, нова
кукла или рокличка?
–
Разбира се, че не! – отговори мама.
Покупателната им възможност била прекалено
малка. Че, защо ги правят тогава? Да ги дават на децата да играят с тях.
Мама каза, че това не е правилно. Имало деца,
които гълтали стотинките и после им се налагало да ходят при добрия, чичо Доктор.
После надълго ми обясни, че щом се съберат
повече такива парички можело да се купят повече неща.
–
Като кукла ли мамо? – попитах аз, и когато мама
ми кимна с глава в потвърждение, реших да събирам парички. Поисках празно
бурканче и пуснах вътре двете стотинки.
После взех една пръчка и се огледах в двора
ни. Не намерих нищо. Видях само дядо седнал под асмата с вестник в ръката.
Попитах го:
–
Дядо, някъде да си намирал стотинки?
–
Да не би, да си изгубила нещо? – попита ме дядо
вместо да ми отговори.
–
Не, не съм изгубила нищо, а ти да си изгубил
стотинки?
Дядо се огледа. После бръкна в джоба си, и извади кесията от там. Прегледа съдържанието и
като разбра, че нищо не му липсваше в нея, каза:
–
Всичко е наред, Софи! Нищо не ми липсва.
Още ми е чудно, как дядо разбра,
че нищо не е изгубил. Та нали видях, колко много парички имаше вътре в кесията
му.
–
Дядо, а
защо са ти толкова много парички? – реших да го попитам.
–
Ами, за вестник сутрин и кафе с приятели… -
отвърна той.
–
Значи може да ми дадеш малко? – поисках си аз.
Дядо се огледа, почеса главата си за
размисъл навярно, и ме попита:
–
Че защо са ти парички, Софи?
–
Ами за нова кукла… Че тия двете ми, едната
плаче, другата казва мама, а имало и трета дето се смеела… Така поне едно дете
ми каза в детската градина.
–
Аха! – изсумтя дядо разбрал лично нещо, и после
ме попита пак:
–
Каза ли на майка си?
–
Че какво да ѝ кажа като тя все е на работа и
няма време да ми я купи… - отвърнах на дядо си, който все пак се реши да попита,
колко парички ми трябват.
–
Не, зная, дядо. Май са много! Така поне казва
мама. Трябвало много да слушам та бързо да събера парички за кукла.
–
А ти слушаш ли? – попита ме дядо и ми намигна с
едно око.
–
Ами нали редовно ходя на детска градина и съм
тиха и кротка с децата там.
Дядо се засмя и
извади някаква хартийка от кесията си. Бях особено разтревожена от
поведението му. Аз му исках парички, а той ми даваше някаква хартийка. Вярно,
нарисуван някакъв чичо на нея, ама на мен защо ми е? Попитах дядо си:
–
Ама дядо, мили дядо, дай ми парички, а не хартия
с някакъв нарисуван на нея чичо.
–
Ами това са парички, Софи! Не виждаш ли? Сто
лева са това.
Почти обидена го попитах:
–
А стотинки нямаш ли, или не даваш?
Дядо ми обясни, че това били хартиени пари,
които стрували много повече от някакви си там стотинки. Добави още, че с тия
сто лева ще мога да си купя не само една кукла, а няколко. Попитах го:
–
Ама, дядо, аз исках само още една кукла. Какво
ще правя другите? Нали ще трябва да ги обличам, храня и разхождам с количката
на двора? Няма да има място.
Дядо за момент се зачуди, но после ми
обясни, че можело и други неща да си купя. Рокли, играчки, а защо не и сладолед
без да знае мама и баба.
–
Ей, обичам те, дядо! Ами двете стотинки какво да
ги правя? - сетих се аз, за намерената
паричка.
Дядо извади няколко нови от кесията си. Казвали
им монети, и ми ги подаде с думите:
– Пусни тия парички при оная дето е сама в
буркана. Така де, нека си има приятелки.
А вие деца, имате ли си приятели?
В. Софин 26.07.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар