Предложението на извънземния

 

                                                                                        

Предложението на извънземния

   Седях на сянка под върба. Бях хвърлил въдица във вира на една река, където се въдеха големи пъстърви.

Слушах водата която носеше тихите си тонове звучащи като приятна детска песничка и мечтаех.

 Изведнъж отнякъде до мен се появи странен човек Погледна ме с изумрудените си очи сякаш искаше да ме удави в тях. Изглеждаше различен. Когато ме заговори разбрах, че не е човек. Вгледах се в него. Хм! Като, че ли е извънземен. Диалекта му го издаде. Пък може и чужденец да беше! Знам ли!?

Тъкмо отварях уста, когато извънземния ме изпревари:

–         Не се ли изплаши? – попита ме той докато ме преценяваше с големите си изумрудени очи.

–         Аз, не. Но рибата във вира ще се изплаши със сигурност от тона ти. – отвърнах докато го преценявах.

Той не си губи времето, а ме провокира с въпрос:

–         Искам да те попитам нещо? Може ли?

Ама, че наглец, помислих аз, а на глас, казах:

–         А, не! Улова си е мой, не се продава… - отрязах „Мераците“ на извънземния.

Той се засмя. Смехът му беше като ехото и дори водата спря да тече в уплах:

–         Друго ще те питам – отвърна извънземния.

–         Давай! – насърчих го аз – само по-бързичко!

Все пак не бях свикал някой да ми се пречка по време на риболов.

–         Ако ти предложа вечен живот ще приемеш ли?

Погледнах го. Не ми изглеждаше луд. Поне не много.

–         Ти да не си Бог? Или може би си дяволът? – попитах извънземния, аз.

–         Не -отвърна, той -Извънземен съм! При нас на моята планета никой не умира. Ако пожелаеш ще станеш безсмъртен. Винаги ще бъдеш на толкова години, колкото си сега.

–         Ами малко старичък съм Цели 62години. Не може ли по-млад да стана?

–         Не можеш върна времето назад! – отвърна извънземния и се вгледа в ирисите на сините ми очи.

–         Веднага ли трябва да отговоря?

–         По-възможност, веднага! – заповяда, извънземният.

–         Мерси за предложението, но пари нямам за такава далавера – опитах се да отклоня настойчивостта на големите изумрудени очи, които ме зяпнаха учудено.

–         Не става дума за пари. За злато и скъпоценни камъни, също. На моята планета няма парични знаци.

–         Не ми става ясно!? Какво ще спечелиш от това? – не се предадох аз, а атакувах с въпрос, извънземния.

–         По-важното е, че ти ще спечелиш вечен живот. Ще пътуваш сред звездите; ще посетиш други галактики; ще се запознаеш с най-различни хора във вселената.

Хлъцнах:

–         Ами… Изкушаваш ме! Но да те попитам нещо. Може ли да включа децата, жената, кучето, котките и…

Извънземният категоричен в преценката си ме прекъсна:

Не! Предложението е само единствено и само за теб.

–         В такъв случай се отказвам…

–         Защо? – учуди се извънземния от отговора ми.

–         Защо, какво ще правя после?  Като умрат всички мои близки, приятели и познати?

–          Ще се запознаеш с други и ще продължиш живота си -пак се опитаха да ме изкушат.

Отговора ми го озадачи:

–         Не, моля ти се! Не желая. Предпочитам, като му дойде времето да си умра…. Но виж може да предложиш на някой друг По млад дето ще има време да трупа впечатления от живота. – пуснах бръмбар в главата на зеленоокия.

–         Вече, предложих. -отвърна ми и този път аз бях зяпналия бръмбар.

–         И, какво?

–         Приеха!

–         Глупци! 0 казах аз, уверен в правотата на думите си.

И точно в тоя момент извънземният ме нокаутира с думи:

–         Да но, тия глупци са твоите деца и жена ти, които не помислиха в предложението за теб, кучето и котките…

–         Нима!? – бях напълно шокиран.

–         Да!

После някак си почти без глас едва, едва промълвих:

–         Е нека си теглят тежестта на „колата“. Аз не желая!

–         Ти си първият, който ми отказва предложение за вечен живот. При това безплатно и съвсем изгодно за теб. Толкова много хора анкетирах, всички пожелаха само ти, не. Помисли си пак!

–         А, не! Какво да му мисля!? Като съм казал не, значи не. Аз от думите си не се отричам.

–         Жалко! – въздъхна извънземния. Ти беше последната ми надежда.

–         Последна надежда!? Нищо не разбирам!?

–         Бяхме решили, да унищожим планетата ви като непотребна. Но имено ти ме спря. Видях нещата през твоите очи. Излезе прав. Всеки живее толкова, колкото звездите му определят. И ако е умен остава и на другите след него да живеят.

Само така бъдещето ще оцелее. Вечният живот е за боговете. А те приятелю мой, са си заслужили вечността поне докато все още има я Земята!

Изведнъж рязко подръпване от страна на кордата на въдицата ме  отрезви от унеса ми. Бях съвсем сам на реката. Сънят, който не продължи много, но се оказа съдържателен ме накара да се замисля.

Хм. Вечен живот! Друг път!

Веднага след това успях да измъкна на сухо едрата пъстърва, дето беше налапала куката на въдицата. „Ето и тя, рибата също!“ - помислих си аз Но аз бях горд със себе си. Отказах, да лапна кукичката на извънземния човек с особено големите изумрудени очи.

В. Софин 6.07.2024год.