Български глас

Защо българина не гласува?
Нима това не го вълнува?
Стои в дома си и пасува,
мълчи измъчен и тъгува-
виждайки неправда псува.
Вредом големеца се надува-
бира кебапчета купува,
пейзажи ярки ни рисува,
с хитрост нагло се преструва:
живота български- не го вълнува!
За власт с пари бълнува.
С набег в мозъци нахлува-
в главите хорски ловко- плува.
С фалшиви мисли ги обува-
пълен джоб с пари издува!
Сит е няма да гладува-
да му мисли - кой гласува!

Кемер

С изграден собствен маниер,
от чужд тлъст кемер-
присвоил пари в размер,
от банка -милионер!
---------------------------
От топла фурна чудесия -
цяла баница в тепсия.
.........................
 Дал воля - тласък
изразил с нерви крясък.
............................
Паричен постоянен тласък,
осигурил моден блясък-
на плажа морски с пясък.
.......................
Събрали се мухи на мед-
всяка чака своя ред,
 с прегладнял хобот отпред.
......................
Здрав колектив отбор-
за пари във вечен спор!
.....................
Гладен неуморим черпак,
всмукна цяла пак -
супа агнешка с мерак!
.........................
Яйца бели слисал -
успял всички боядисал!
....................

Цветница

Светъл празник на цветята,
 въздух пролетен се носи-
очи разтворили за красотата,
играят вън - дечица боси!

Работливи пърхащи пчелички,
жужат навсякъде в полето-
бързокрили пойни птички,
с любовно ухажват се в небето!

Усмивка слънчева ни сгрява-
с багри ярки пролетта,
 радост тя- цветя дарява,
 на всеки обич по- света!

Най- милото!

В политиката - най- милото-
здраво държат кормилото!
.....................
Хляб български се втвръдна-
изборно политиката помръдна!
------------------
Създаден сит български мираж,
с упорит политически кураж!
-----------
Недоволен поглед зърва-
нахакана тормозеща свекърва.
...........................
Какъв храбрец,
какъв хитрец-
врат милва спец,
подухващ тих ветрец!
-----------------
Решила здраво да го хване-
приписаното татково "имане"!
.....................................
Борбен колектива-
език гладен скрива!
...................
Дълги лепкави думи-
разтеглил омайващ локуми!
....................

Вот

Пак надяваме хомота-
знае се след ВОТА!
.............................
Изящна многопластова картина-
българската наша бюлетина.
.......................
Кесия напълни оборотно-
даде своя глас охотно.
.........................
подредена улична галерия-
плакатна изборна истерия.
..............................
На избирателите келепира-
скрита камера фиксира.
................................
Не ще да бъде утолена,
за власт жаждата солена.
..................
Показа избирателно умение-
с парично политическо дарение.
................................
Обещания - думи празни,
политик народа дразни.
...............................
Политик оказал се полезен -
усмивка подарил любезен.
..................
Дали ще кажем да-
дали ще кажем не,
да спасим реномето си поне
с въздух в празно портмоне!
............

Без съзнание

Упорито даже със старание,
без мисъл, без съзнание-
в алкохол търсим упование.
.....................
По- начин невъзможен- с парички разположен!
....................
От народ се мъчат да "избягат" -
изборно ръка протягат!
................
 Душата своя да разлистим-
негативизъм струпан да изчистим.
..................................
С уши някакъв дочул-
джоб в пари се е издул.
...........................
С горчиво питие съдбовно,
напълно днес възможно,
във времето тревожно,
да вдигнем чаша неотложно.
................................
Направлява занаята стар-
с ум да краде е цар.
.........................
Откраднал мисли от обекта,
нагъл пипнал интелекта!
................

Старата бащина къща

Къщата в която израснах, като дете отдавна вече я няма. Въпреки това, споменът за нея е в мен. Цялата е пред погледа ми. Затварям очи, и ето, че тя изплува отново в съзнанието ми. Направена от преплетени лешникови пръти. Измазана с кал и баданосана. Със скърцащи, жалостиво дървени стълби, които водеха до втория етаж на къщата. Шумолящите, нощно време мишки, които търсеха храна на  тавана. Впили гладни зъби в гредореда над главата ми, те се чувстваха у дома си. Всичко е тук, вътре в мен. Нищо не е избягало. Нищо не е изместено. Само времето, единствено е избягало. Ето, че виждам пак, старите дървени долапи, в които всяка сутрин подреждахме юрганите и одеялата след ставане от сън. Входната врата, боядисана в зелено, с малко правоъгълно прозорче, от където наблюдавах, кога родителите ми, ще се върнат  вечер от работа. Тясното коридорче, водеше до малък, квадратен салон. Вратите на кухнята и килера, също се намираха тук, в приземието.Полека мислено, отварям вратата, към втория етаж и се натъквам на високите, непослушно скърцащи стълби.Изкачвам ги , стремейки се, да не вдигам шум. Стигам до дървената площадка. Завивам вдясно, хващам се за парапета, който проскърцва недоволен от здравата хватка на ръката ми. Пред мен са отново две врати. Едната вляво, води към спалната, в която с моята сестра израснахме като деца. Другата е на право. Гостната! Отварям вратата и виждам, старият ни телевизор Пирин. Бях на три години когато, един ден баща ми го донесе. Беше си истинско, невиждано чудо. Всяка вечер, комшии идваха да гледат у нас телевизия. В повечето къщи нямаше, а интереса на хората бе, чист и неподправен. Споменът ме подсеща, че тогава, нямаше детски предавания. Първо се появи „Сънчо”. Едва по- късно създадоха и предаването „Бързи Смели Сръчни”, което също обичах да гледам с удоволствие. В спалната, където прекарвахме доста от времето със сестра ми, имаше два кревата, а по средата, стар боядисан в зелено, четирикрилен прозорец, с малки прозорчета. От него се открояваше, изглед към местността „Ридо”, с прави, красиво пораснали борове, ухаещи на смола. Долу в приземието се намираше другият, двукрилен прозорец, който гледаше от кухнята също напред, към улицата. Точно в този момент, затворил очи и отнесен от спомена виждам как пред мен едно хлапе,щъка радостно в двора. Хлапето, това съм аз. Галя , ловджийското ни куче Пиринчо, което по-късно, бе изпратено на село при дядо. Когато се построи новата ни къща, отпред, се наложи да бутнем старата. Необходимо бе, да се освободи място за двор. Под най- долната греда, където бяха основите, ни чакаше от дълги години скрита монета от десет стотинки.Навярно, нарочно бе поставена там. За късмет на къщата. Датираща от 1881 година, това е една от първите монети създадени след освобождението на България от турско робство. На гърба и пишеше: *България*Съединението Прави Силата*.Напълно възможно е, мисля си,  старата ни къща да е била построена точно тогава. Излизам отново мислено, отвън пред нея. Хвърлям поглед, към турските керемиди, с които бе покрита къщата и си припомням: Когато паднеше от устата ми млечен зъб, излизахме с баща ми отвън. Хвърляйки го на керемидите си пожелавах нов - железен.

Вярно, бащината къща отдавна вече я няма! Но спомена за нея стои и до днес в моето сърце! Преживяното в стария, мил дом, детските щастливи години! Това остава  и ще стои в мен завинаги!

В.Софин   

Да прочистим душата си...

Да изчистим България за един ден! Ако погледнем, колко много боклук се е натрупал в душата на всеки от нас. Тя е препълнена.Как да я почистим? Нужно е пак да ходим на училище, за да се научим, културно и вежливо да се отнасяме, към себеподобните си. Днес  и най- малката грешка от страна на човек, може да доведе до нежелан конфликт. Даже, някои без да се замислят стигат и до убийство. Постоянния стрес в държавата, изнемогването на хората от немотията доведе обществото до колапс. Душата ни е препълнена със завист, злоба и мърсотия. За един ден, това не може да бъде почистено! Трудно е да се научим отново да живеем правилно, по - човешки. Уважението, спрямо по- възрастните членове на обществото ни изчезна. Няма вече, батко, няма татко –всичко остана в миналото сладко! В така създадената демокрация, всеки се обръща към другия, по-често на име, а не ползва според младите остарели начини, като чичо, лельо, байко и други такива. В училище, дори учителите, стават жертва на невъзпитани млади хора. Те вместо съвестно да учат и да бъдат добрата част от обществото, правят тъкмо обратното. Забавляват се с нервите на учителя  по- недостоен,бих казал грозен начин. Как да изкореним, натрупаната мърсотия в душата ни? Негативното е в цялата ни измъчена държава. Уважаваме лесно спечелените пари, корупцията. На тях се кланяме. Здраво затънали сме в блатото. Целите плуваме в кал. Как да се почистим? Какво правят хората с пари и влияние? Все се изтъкват. Използват заплашителни изрази, като: „Ти знаеш ли, кой съм аз?” Кой? –Поредният „боклук”, който е забравил, че е човек! Мачка, тъпче обикновените хора, сякаш са въшки, които са препречили пътя към щастието му. Как да се изчисти това, за един ден? Не може. Със схващането, което имаме в момента. Не можем почисти нищо! Дори обикновените боклуци на пътя. Защото още утре, ще се намери „умник”, който да изхвърли фаса си, през прозореца на колата или друг отпадък от найлон. Без мисъл, без съзнание, ние чисто и просто, не сме истински хора. Сякаш сме извънземни, които не зачитат обикновените, наложени от векове човешки норми.

Чисти българино! Чисти! Почисти съзнанието си, за да изчистиш двора и България за един ден! Но, го направи с разум!

Какво, правеше България през последните 23 години? Чистеше! Почисти завинаги заводи, предприятия, фабрики. Нуждаещите се гладни в страната почистиха основно, желязото и цветните метали. Те удобно бяха изнасяни за чужди страни, в които неизвестно защо, икономиката все още работи! Излиза, че ние винаги чистим, това което, трябва да пазим, като зеницата на окото си. Земеделските стопанства се приватизираха. Ликвидираха се, без жалост и домашните животни. Самите стопанства, бяха основно почистени, като в някои даже не остана и тухла. Натрупания негативизъм в нас българите е толкова много, че за един ден, няма как да го почистим.Необходимо е малко- по малко, постоянно да унищожаваме лошото в душата си! Само така, ще постигнем напредък в страната си. Всичко, което се разруши, трябва да бъде изградено отново. За да стане, политиката в страната, ни трябва да работи за човека а не против него! Труда на хората не трябва да бъде напразен! Иначе: Българийо майчица свята, за какво за теб умряха, избяга силата „маята” –далеч от дом и стряха!

Да прочистим душата си от шлаката, мърсотията натрупана там!

В.СОФИН 

Редактор

Упорит  изрязващ фактор-
работи с "ножица" редактор.
.......................................
В редове ръка простира,
съвсем опитен е редактира-
нищо даже не го спира,
журналист грешките намира !
...................

Родна умна услужлива-
работна, даже и вежлива-
скрита икономика сива.
.........................
За пари алчни двете-
без срам засърбяли го ръцете.
...........................
С дъжд студен през май-
време пролетно се колебай.
...........................
Стачкуващи в България произвели-
недоволни мисли смели.
....................................
Събрал хора политика-
обич днес от него блика:
Насила в кръчмата натика,
на всеки жаден по-мастика!
....................................
Посрещнат благосклонно с гледка-
готова за лягане кушетка.
........................
Почувствал остра нужда,
любовна мъка да прокужда:
с помощта  на "кака"-чужда.
.....................
На завой, прав път хвана-
притеснил водач волана-
след погълнатата кана,
от колата нищо не остана!
.................

Непослушната паница

Една вечер, както обикновено, главата на семейството закъснял. Прибрал се късно от работа, добре почерпен и в добро настроение. Обърнал се за помощ към съпругата си:

-Скъпа, донесъл съм мед за децата. Дай ми една чиния да го сложим. Буркана е пукнат и тече.

-Пак си паднал някъде. Нали виждам, че си пиян. –отвърнала недоволна съпругата.

-Ти дай чиния, не умувай, кой е пиян и кой не! –казал начумерен след думите на жена си съпругът.

Ядосана от своя страна съпругата се троснала:

-Няма чинии, свършиха!

-Така ли!? –ревнал с глас разлютеният, вече съпруг. Отворил шкафа, където стояли подредени чиниите и чакали някой добросъвестен член на семейството да ги извади. Уви, оказал се пияният съпруг. Почнал да вади, една по една чиниите. Трошел порцелана направо на дюшемето и нареждал:

-Това чиния ли е? Чиния! Това също!

Една по- една ужасените порцеланови чинии намалявали. Заслепен от нерви пияният докопал една метална паница. Пак се изрепчил на висок глас:

-Това чиния ли е? Чиния! –и без да погледне, за да види какво държи, я праснал с цялата си сила в дюшемето. Уви, паницата ядосана също, оказала неочаквана съпротива. Отскочила отмъстително от пода, и чукнала пияният съпруг по-челото.

-Ох! –възкликнал  от болка той. –Ще ме убие тази паница! Не ще да се чупи!

-Нали е метална! –осведомила с ехиден глас съпругата, главата на семейството.

-Ти, не умувай повече, а слагай меда в паницата! Иначе, ще счупя и другите порцеланови чинии. Така, като гледам, не са ти останали много! –казал поизмореният от трошенето съпруг.

Най- после съпругата, послушала пияната си половинка и сложила меда в непослушната паница.

Цяла седмица след това изтрезнелият съпруг, носел синина на челото си. Колегите не останали безучастни и го майтапели:

-Жената с тигана, а? –питали го те.

-Не, напих се и паднах!

-Да, знаем! След удар с тиган се пада! –продължили зевзеците в работата да го задяват.

Как да си признае той, че една нищо, никаква паница е успяла да засегне гордостта му. Мъжката гордост! Не се осмелил повече, да носи каквото и да е у дома! Особено, щом се налагало,  да го слага в чиния!                       

В.СОФИН