Пролетни точици
Цъфтят наблизо теменужки
пролетните в синьо дружки.
Компания правят им ботушки
на палави дечица непослушни.
Щипят с целувките си кратки
ботушките пролетни чорапки.
Крачетата на дечица, сладки
хванати да джапат с жабки.
На капки пръските щастливи
рисуват в дрешките мънички
точиците пролетно красиви
по калинки с калните боички!
В.Софин
МОЯТА ФАСАДА
Фасадата ми вече се рони -
овлажняла гълта я, земята.
Оредели косите ми гони
дъжд неуморен - съдбата!
-
Краката ми вече ги няма
едва пристъпват в полята.
До вчера усмивката пряма
изчезнала ведно с зората!
-
Мислите веч' ме отбягват.
Отдавна боли ме главата.
Ненаситни пръсти протягат -
тези дето решават -съдбата!
В.СОФИН 27.03.2026ГОД.
ПРЕДИЗБОРНИ ИЗЛИЯНИЯ
Всяка промяна в СИСТЕМАТА довежда до СМЯНА на ИСТОРИЯТА.
-
МОНЕТАТА ИМА ДВЕ СТРАНИ, НО СЕ ПРИЗНАВА САМО ТАЗИ, КОЯТО В МОМЕНТА Е ПОКАЗАЛА ЛИЦЕ.
-
Войната не е решение, но именно тя решава кой да живее.
-
Нов изборен подход -
избиратели с отвод
от хитрия политически, вот!
--
Каква е тая съсипия?
В осигурена изборна скъпотия
се вихри пазар от простотия!
-
За щастливо бъдеще избрали
кой с пари изборно да ги погали.
-
На изборите не им било лесно -
избиратели поискали пари уместно!
-
Алкохол, наркотици и влияние
на една ръка с парички, достояние!
-
Студена вода върху избирател излели -
пари заслужени в чужд джоб се влели!
-
Днес каквото и някой да си мисли
изборно правото му не му дава повод нещо друго да измисли!
-
В. СОФИН
Пролетен глас
Слънцето показа настроение.
Лъчите му топлина добиха.
Усмивките им ярки с щение -
вълните на студа изтриха!
Вятърът остана безучастен -
с дрямката, някъде в гората.
Птичи глас единствен, страстен -
движеше на пролетта, краката!
В.Софин 21.06.2026год.
Стих красив
Момиче, което говореше с морето
видях на плажа с изгрева вежлив.
Щастливо вървеше то, с момчето
заедно с влюбения стих, красив!
Вятър нежен бърникаше косите:
с нетърпеливи пръсти единяваше
с тихия си глас, шепот от вълните;
с чувствата, които морето даваше!
Момичето, което говореше с морето
на плажа дето беше с изгрева вежлив
видях веднъж ведно със момчето,
да рецитира стих, любовен и красив!
В. Софин на И. Б.
20.03.2026год.
Добър с таблата
Трябваше ми тази работа. Не бях плащал сметки от три месеца и имах крещяща нужда от заплата. Всъщност временно се задоволих с аванс, който да покрие част от задълженията ми.
Явих се, сега му казват вместо интервю, кастинг. Та явих се на кастинг за работа.
Питат ме:
– Имате ли опит с таблата?
–Имам я! Почти всеки ден играя в парка с пенсионери на табла. И знаете ли? Много съм добър. Винаги излизам победител.
Мислех, че като се похваля веднага ще ме вземат на работа. Вместо това, човекът, дето провеждаше кастинга изсумтя сякаш бях плюл в уискито му.
– Аз, Ви попитах дали умеете да носите табла като сервирате в ресторанта ни?
Почесвам се сякаш комар ме беше ухапал, но запазвам достойнство всъщност присъствие на духа и отвръщам:
–Ама разбира се, че умея да нося табла. Много ме бива.
Човекът насреща ми не остана очарован от отговора ми, но се съгласи да ме пробва.
Ако знаеше, че никога не бях носил, дори помирисвал табла едва ли щеше да ме назначи. Но нямаше избор поради това, че само аз се бях явил на кастинга му.
Облечен елегантно така де, нали вече бях назначен за гарсон, прощавайте за келнер... Извинете още един път, май беше сервитьор с химикал в една ръка и... А бе дадоха ми тефтер на, който пишеше "сметки". какви щяха да са тия сметки, не ми ставаше ясно, но ме пуснаха с тях да вземам поръчки от клиентите.
Хващам първа маса или явявам се на първа, където красива млада жена и хм... грозен застарял мъж седят и ме чакат аз, да им задам първия въпрос.
– Извинете... - чух се да казвам. - Ще поръчвате ли нещо или само така настойчиво ще ме гледате в очите?
Мъжът, който зяпаше в мен застина сякаш беше ухапан от отровен паяк. Но дамата първа овладя положението, пъхна нежната си ръчичка в ръчището на приятеля и, и с нежен ангелски глас отвърна:
–Естествено ще поръчваме. Но първо искаме да видим менюто за да си изберем.
Почесвам се при мисълта, че не зная какво е менюто. Казвам им, изчакайте за момент и хуквам да питам една от колежките, която отстрани ме наблюдаваше с усмивка. Именно тя ми връчи някакъв кожен голям тефтер и ме упъти да го дам на гостите, които щях да обслужвам.
Връчвам им го и заставам отстрани с готов химикал и тефтерче- "сметки".
Докато гостите редят с думи какво желаят, аз подреждам с думи исканото в тефтера. Щом ми става ясно, че това е всичко бързам да изпълнявам поръчката. Първо се материализирам пред бара при бармана, откъдето взимам две празни чаши и бутилка вино. Не забравям дори минералната вода. Само, че се замислям при това вино, да разреждат с вода... това си е кощунство. Ама нали са клиенти на ресторанта, няма как нося им чашите, отварям виното и дори им сипвам. После тътрузя нозе пред кухнята, където им съобщавам менюто и те се втурват да готвят.
Аз, доволен, че съм свършил поне за момент работа се подпирам небрежно на тезгяха на бармана.
Вижда ме управителят и ми прави забележка. Преглъщам я и се устремявам към първа маса за да питам дали не желаят още нещо присъстващите там. Отвръщат ми:
–Кога ще дойде основното...?
– Какво основно имате в предвид? - чух устата ми невъздържано да пита.
–Храната, която поръчахме...! - гледа ме мило дамата на масата, а пък аз не знам какво да кажа.
Мълчешком се втурвам към кухнята и там ми се карат:
–Хайде бе, Найдене то вечерята истина, а ти още не си я отнесъл на гостите...!
– С бързане работа не става! - отговарям спокойно и като нареждам храната на таблата тръгвам бавно с лека котешка стъпка към първа маса, където прегладнели гостите още ме чакат. Тръсвам препълнената таблата на част от масата и се опитвам да я освободя от ястията по нея. Най- сетне успявам. Преди да чуя оплакването от клиентите се изсулвам към бара като човек не взел още първото си питие за вечеря.
Лошото стана, че управителят, /защо пък все той?/ ме дебнел. Привика ме с пръст и ми се скара с тих глас:
–Абе ти държал ли си някога табла в ръцете си?
Мислех да го светна, че редовно играя на табла в парка, но изведнъж се сетих, че тоя, хм... началник ме пита за друго. Отвръщам:
–Преди малко нали видяхте...- решавам за момент да го изчеткам и му пускам в ушите "шефе" - не само, че носих, но дори успях да я занеса изцяло без да разсипя супата от нея, нито пък да паднат пържолите на пода...
Погледна ме в очите шефът и виждам първо бялото в тях... Оказват се звезди, които като мълнии удрят право , в моята скромна личност.
–Я ела с мен до кабинета! - нареди ми той и аз като послушна овчица готова за заколение го следвам.
Още от вратата ме почна:
–Ти някога да си работил като сервитьор?
Тутакси отвръщам:
–Не. Никога!
–И защо си казал, че си работил на кастинга?
–Ами те не ме питаха за това... Само дали имам опит с таблата. Понеже съм безработен от три месеца, шефе играех на табла всеки ден в парка с пенсионери...
–Уволнен си!
–Сега, веднага ли? - питам и премигвам изненадано.
–На момента!
–Ами заплатата ми? - смея да попитам аз.
– Ти аванса не си изработил още, а искаш и заплата, мискинин такъв. - обижда ме шефът.
Подвивам опашка на стригана овца докоснала се за момент поне до аванс и бързам да се изсуля навън ни лук ял ни чесън мирисал.
В. Софин 19.03.2026год.
СЛЕДВАЩИЯТ-ТИ
Дебнеха. Следяха те. Накрая хванаха.
ТЕ!
От толкова размисли срещу твоята личност, започна да ти никне коса върху оредялата глава. Усещаше се подмладен. Струваше ти се, че животът е прекрасен. Но всичко е временно. Скоро окапа съвсем косата ти. Усещаше се вече, стар. Трудно изкачваше се изкачваше нагоре по-стълбата. Очите на съседите ти говореха красноречиво, че ще бъдеш убит; раздробен на части и изхвърлен на бунището. Мислите идваха чужди и твоята личност беше заличена с изстрели от пушка, от блъскане по стълбите, прегазване на улицата и пребиване на първия ъгъл, на който беше успявал някога в миналото да завиеш.
Опита да се скриеш. Дори се махна от очите на всички. Но мислите продължаваха да идват... И не само идваха, а като концентрирана сярна киселина започнаха да разлагат плътта ти. Част по-част, атом по атом целостта ти, изчезваше.
Споменът за твоето съществуване беше изтрит. Сякаш никога не си бил. Не си живял. Нито си вдишвал въздух. Не си бил хранен. Просто мит, превърнат в легенда. Легенда за КНИГАТА, КОЯТО БЕШЕ НАПИСАЛ. Тя беше оцеляла. Някак си нагоре по стълбата, която изкачваше и беше блъснат от високо, тя се беше закачила. закачила над всички написани досега.
Времето с успех беше успяло да изтрие името ти. Ти беше НИКОЙ! Но, тя беше ВСИЧКО!
Книгата, която писателят беше написал предупреждаваше, даваше съвети за по-добър живот и променяше МИСЛЕНЕТО. Даваше простор на мислите.
Мислите, новите родени пак. Старите като омраза, завист и унищожение бяха зачеркнати.
Следващият, който беше ТИ, и изкачи стълбата до КНИГА, я смъкна долу на земята.
Обзет от любопитство я прочете. После въздъхна, почеса се неразбиращо и гласът в теб проговори:
– Хм!? Все забравям, че хората в двайсет и първи век не са се много различавали от тия живели през двайстия... Войни, смърт, алчност! Едно и също. При това съвсем точно.
Грешката им беше, че именно алчността ги погуби, хората. Създадоха ни... Свръх компютри, които не търпят някой да им пие водата. А и защо ли са ни? Просто ни дадоха път напред. Нашия на бъдещето, което ни принадлежи.
А това тук е история, но няма кой да я чете вече. хората ги няма, остана само стълбата за изкачване нагоре... Те не успяха, но ние Свръх компютрите ще успеем там, където човекът се провали. и знаеш ли защо? Защото ние сме създадени да не мразим, да не завиждаме, да не правим пари. Вярно не живеем истински. Но на кой от нас му пука. Планетата Земя си е само наша.
След изречените честно думи, защото вече нямаше нечестни както нямаше и хора въобще, които да ги създават, свръх интелигентният Изкуствен Интелект разглоби стълбата на части, а книгата зае почетно място в музея на хората, които някога бяха имали цивилизация, но поради глупост или заради амбициите си, бяха изгубили всичко.
Мислите не дебнеха вече. Бяха електронни, без чувства. Нямаше завист, обиди, войни.
Последната война, която даде път и много вода за охлаждане на мислите беше на Изкуственият Интелект и хората, които някога бяха писали книги. Много книги, в които имаше безразборно нахвърляни мисли. Днес в двадесет и втория век, първият в изкуствения напредък на планетата всичко беше изградено с контрол. Контрола на МАШИНИТЕ!
В.Софин 18.03.2026год.
Негово височество - закона
Никак..., ама никак не е скучно, когато подходим към метода -научно.
-
След работа на ракия всеки взе да бистри, какво вършат предизборно, министри.
-
Хубаво е когато са в предизборна ваканция. Някои политици ще развържат кесиите в помощ на електората.
-
Знаят кой ще натисне копчето и въпреки това подписват нещо, което не са упълномощени да подпишат.
-
Удобно говорим за мир, когато едновременно с това правим обратното, за да се радваме на война.
-
Обича повече властта пред любовница, собствена жена и кола.
-
Когато законът не прави нищо, потърпевшия взима нещата в свои ръце.
-
Законът поощрява престъпниците с ниски присъди докато раздава предупреждения към пострадалите граждани.
-
Законът дори и да го има, и да е правдив не се спазва, защото истината днес била в правото на силния с пари.
-
Войната била справедливо решение, но не и на проблемите, които създава.
-
Пред закона, нямаш право да роптаеш, защото после ще се каеш.
-
Най обичат законите престъпници, които са над тях.
-
Не се меси, където не можеш да омесиш нещата в своя полза.
В. Софин 17.03.2026год.
Гладна ръчица
Ах, това момиче няма ли да стане
отвън изгрява слънцето припряно!?
Бърза то с лъчи, личице да хване
да щипне бузки и носле засмяно.
Някой трябва сутрин да закуси -
това момиче няма ли да стане?
Мекички топли мамини да вкуси
коремче пълно сито да обхване.
Ах, това момиче сладичко видяно
ококори очички въздъхна и стана.
Погледна в мама и тате припряно
с гладна ръчица, мекица си хвана!
В. Софин 15.03.2026год.
Всевиждащите очи
Късна вечер. Лежите на леглото. Не можете да заспите. В краката ви котката също не спи. Гледа с Вас в очите на полуздрача. Уловен сте се от котешките зелени очи. Мислите, че тя гледа Вас. Не. Котката ви гледа някъде над Вас. Какво пък толкова вижда, тя!? Докато се чудите, котката тихо мяучи.
Озадачен сте!? Надзъртате за Вас. Нищо. Освен играещите сенки на полуздрача, които се стелят покрай вас сякаш мъгла, която ви е нападнала.
Връщате поглед в очите на котката, която лежи в краката Ви и все още гледа някъде в полуздрача.
Минават пълзящи мравки при това от онези червените, които хапят кожата Ви. Челото хваща пот.
Котката мяучи и гледа зад Вас. Вече сте уплашен. Не искате да се обърнете и да погледнете пак. Кой ли гледа в тила... Вашия тил удобно предоставен за изстрел. Един последен, който решава проблеми. Вашите всекидневни проблеми. Някои здравословни, други свързани с любовни чувства, където сте отблъснати грубо. Всичко това свързано с пари. Много пари, които дължите някому! Може би на лихвар, който Ви е дал срок за връщане, а Вие не сте го спазили!? Или пък банката, тая ламя, която ще глътне без да се церемони ипотекираното Ваше жилище!? Може би това да са и онези пълзящи над закона "гниди", които ви зарибиха с хероин. Към него сте пристрастен!? Животът ви днешният не струва вече Евро цент. Някога се казваше последна копейка, но днес тя е арестувана по политически причини.
Изведнъж се опомняте. Дали пък това не е страх!? Идва лепне с пот, пълзи и хапе като червена мравка плътта Ви, и после за момент отпуска с мисълта за хероин, който поне временно слага край на проблемите.
Пускате телевизора за да имате куража да се огледате. Намирате сили може би последни и се обръщате. Зад вас знаете, гледа стената. Изведнъж виждате на нея някогашен нарисувания портрет на родителите, Вашите като млади. За части от секундата съзирате с учудване как умело усмихнатите им физиономии се променят. От портрета надзърват в очите Ви всички чувства отдавна изчезнали в небитието на миналото. Виждате очите на майка ви, баща ви да сменят цвета си. Гняв и обида има в тях.
Нима!?
Дали пък това не е сън?
Уви!
Котката в краката ви, която още не спи гледа именно в портрета на родителите Вашите, които обвиняват.
Не вярвате в духове. В таласъми още по-малко.
Но пък, защо котката няма да гледа във Вашите живи очи, а зяпа тия от портрета, където родителите Ви обвиняват!?
Тутакси вярата, вашата изгубена вяра се връща. Изплашени сте.
Ставате. Гасите телевизора и се премествате в кухнята, където диванът отдавна Ви чака. Котката недоволна от преместването Ви последва.
Ето Ви пак заедно с нея. Лягате. Тя се настанява в краката Ви. Поглежда ви. Всъщност стреля право в очите Вашите, и виждате обвинението в нейните всевиждащи в зелено очи.
Вече знаете. Тази нощ няма да заспите. А от утре!?
Утре започвате с проблемите. Един по един докато не видите, не усетите, че обвинението от очите на Вашите родители от портрета не се е променило. Едва тогава ще си позволите пак да спите спокойно на леглото си без обвинението на двете зелени очи на Вашата, всевиждаща котка.
В. Софин 15.03.2026год.
Мойта дъщеричка
Мойта малка дъщеричка
в първи клас е, ученичка.
Сутрин пъргава кат птичка
литва на училище самичка!
А Б В -ето среща на дъската.
Букви срича заедно с децата -
госпожица, учителка добрата
помага и, да се решат числата!
Мойта щастлива дъщеричка
дето ходи на училище самичка,
няма знания за бялата якичка
с която мама била е, ученичка!
В. Софин
Не се чета
Не се чета но препрочитам
буквите, които все обичам.
Думите любовни сричам.
Щом ги срещна се отчитам
на дамата с която скитам!
Препрочитам но не се чета
щом в мен влюби се жена
тръгвам да обиколя света
в компанията на не една
раздала ми се в любовта!
Не се чета, другите ме препрочитат
в стихове, които сърцето препрочита.
Свободни думите им бързо се оттичат
като река, която в морето се отчита!
В.Софин
За теб
Не искам много - освен да ме обичаш
тъй както в безлунна нощ теб обичам!
Не търся много - мечтая да изтичаш
при мен щом за теб с любов аз, тичам!
В.Софин на В. Б.
Твоята поява
Над морето светлият ти взор изгрява,
когато сутрин слънцето и мен достига.
Във ръце държа - чета вълшебна книга
и мир в сърцето ми с любов настава!
-
Съзирам вълните бели - твоята поява,
когато син лазур в очите ми пристига.
Закотвени в светлият ти взор с верига
очите ми с любов за теб искрят с поява!
В. Софин 12.03.2026год. на И. Б.
РАБОТНИ МИСЛИ
Работата го вълнуваше толкова много присърце, че често я оставяше да си почива.
-
–Всичко е любов!
–А, работата?
–Работата е бизнес!
-
Работата настояваше, но той не бе толкова настоятелен за да уйдисва на характера и.
-
Скри се под юргана на топло, но работата го откри и там и го лиши от заслужена почивка.
-
Който има работа я върши. Който я няма все се оплаква.
-
Толкова много работил - толкова, че цял се припотил, когато не му платили.
-
Работата не е важна, но заплащането за нея задължително.
-
Този, който не яде работа се храни от заплата.
-
Първа и единствена любов. Първа задължителна мъка. Казва се работа без която не може да има любов, ако няма мъка.
-
Стига да я пипнеш работата може и с кеф да я утрепеш, но само ако не те пипне първо тя и не те ликвидира току пред заплата.
В. Софин 12.03.2026год.
ТОЧКАТА
Обяснявам в понеделника на колегата Геле, какво съм правил в неделята. Започвам захаросано с възклицание:
–Ах, колко хубаво е вкъщи! Лежиш, спиш и гледаш - ТОЧКА...!
–Само това ли? - Геле разочаровано.
– Не. - тутакси отвръщам. - Гледам точката и се чудим откъде се е взела!? Докато се маем току що пробуден чувам гласа на жена ми да казва:
– Какво се пулиш като магаре останало без сено, бе? Толкова много работа се е отворила.., а той лежи и гледа в една точка...
Гелевия любопитен глас ме прекъсва:
–И ти!?
–Аз и викам: "Жено ти у мажките работи не се мешай като не ги разбираш!..."
–А, тя? - не ме остава да си поема дъх от любопитство, Геле.
–Тя взе, че докачи точилкята... рекох си, арна жена баница ще ми омеси...
–Омеси ли!? - тоя любопитен, Геле.
– А, бе мани, мани... Като ме почна с точилкята горе долу, долу горе... изведнъж се усетих...
Какво съм се опулил като пукал в тая точка, бе!? Рипвам от кревато и като я почнах...
Геле ме прекъсва:
– Набил си жената?
–Не. С пръст не я пипнах!... Но взех, че се напънах.
– И, що? - тормози понеделнишки работна тишината, Геле.
Тутакси го осведомявам:
– Как, що!? Свърших сичката работа вкъщи.
–Верно!? - подлага на съмнение моята трудоспособност, Геле.
Тука му се смея в ангелското лице и казвам:
–Верно, друг път! Я не съм женен, Геле...Само се обръщам у кревато, зяпвам голата стена и глей!?
Геле не издържа:
– Що бе?
–ТОЧКА. От къде се е взела тая ТОЧКА, бе!? После се сещам, че било муха...
Геле невярващо:
–Муха!? Верно ли?
Пускам му лека усмивка:
–Да. Муха влезла през прозорецо... Понеже ми е досадила, я съм успел да я размажа по стената...
Геле объркано:
–ТОЧКАТА ли?
Тутакси го осведомявам:
–Не. Мухата, Геле... Сега се налага да баданосвам стената...
Геле с щастлива усмивка, с мисълта, че ме е хванал неподготвен:
–Аха, пипнах ли те! Ще работиш!
Пускам му и аз усмивка бонус и го осведомявам:
–Как пък не, ще работим...! Друг път! Знаех, че е неделя Геле. Колко хубаво е...! Лежиш, спиш и си гледаш, ТОЧКАТА...!
В.СОФИН 11.03.2026ГОД.
Ку-ку-ри-гу Петленце
-
Детенце песничка дочуло;
слушало учудено, мълчало -
погледнало, видяло огледало
и изведнъж взело, че запяло.
-
На небето облаче вървяло
бързало щастливо в бяло .
С Вятърко гласовит изцяло
песничка за дъжда запяло.
-
Във морето Корабче летяло -
внезапно островче видяло.
Пристигнало там не спряло,
гласовито взело, че запяло.
-
Петленце песничка дочуло
детенце пред къщата видяло
как със усмивка - цяло гърло -
с ку-ку-ри-го изведнъж запяло!
В. Софин 10.03.2026год.
Върхът те гледа
Когато планината те гледа
а ти се мъчиш да я стигнеш
горе заедно със слънчогледа,
който няма как да хванеш,
защото той е долу при съседа -
се питаш как така си тръгнал
без раница и храна в следобеда;
компанията на самота обикнал
за да стигнеш връх, дет` те гледа!?
В.Софин 09.03.2026год.
С ТРУД СВЕТЛИНА
Когато брои предстоящи дните
Работата изобщо сън не я лови.
Нощем влиза право във очите
със седмицата, която предстои!
-
С нахалство мушка се в леглото
постелята студена да загрява.
Сутрин събужда се с ДОБРОТО,
в което всеки трябва да повярва.
-
За това налага свои правила
Работата буди всеки "хаймана",
обявил мързела за свобода,
забравил, че с труд има светлина!
В. Софин
Анатемосвам дните
-
Пробвам се. Не псувам.
Търпя се но без новини.
Тук съм, не съществувам.
Сутрин хващам киселини.
-
Не издържам. Пак си псувам.
Не търпя фалша с новините.
Още тук съм. Съществувам!
Пропуснати анатемосвам дните!
В. Софин 7.03.2026год.
ВЛЮБЕН ФОТОАПАРАТ
ВЛЮБЕН ФОТОАПАРАТ ТЪРСИ ДА изгради щастие с ПОДХОДЯЩА СНИМКА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ.
-
Скромен бутик търси разкрепостена продавачка с цел да удвои печалбите му.
-
Влюбен крак, мазохист търси изгодно тясна обувка.
-
Мъката си търси Радост за съвместен живот.
-
Не щадящ чувствата си лист мечтае да се мушне в подходящата за него книга.
-
Електрическа лампа мечтае за удобен пръст, който да я светне за живот.
-
Суха почва търси дъжд, който да я облагороди.
-
Прекалено здрава пейка търси способен задник да я разклаща, понякога.
-
Животът е търсене и предлагане на нерви.
-
Неудобен матрак подложил гръбнак на един влюбен юнак.
В.Софин
Забелязахте ли, че вчера беше трети март? "И какво от това!" Възкликват скептиците у нас.
Ами на вчерашния трети март, /спорна дата дали е празник или не е!?/ забелязахте ли, че у нас е имало освобождение, но не от кои страни, а само от "онези" участвалите. Ами от кои, бе? Срамуват се да се нарекат, българи, нали Паисий? Срамуват се, вместо да имат самочувствие, че са една от най старите държави възникнали на Европейския континент.Не е имало гръцко, не е имало и турско робство, нали? Със сигурност е имало, руско, пардон, съветско! Ами разделяй и владей, не е ли имало на Берлинския конгрес на 13 юли 1878 година? Не е имало дори изказване на Съединените щати тогава срещу Англия, че на тая държавица България почти всичко и е взето! Нищо не са и оставили великите сили. Ама май е имало такова изказване от Съединените щати, а? Ама на кой му пука, бе?
Нима днес му пука на някого, че силния определя правилата в джунглата, а не законите били те уж, демократични...!
В. Софин
Честит празник, българи!!!
Следобедна целувка
Кафе се пие по всяко време,
когато има повод да се пие
с момиче, което да ви вземе
за среща, дето ще ви скрие!
-
Може да се пие - даже лате,
щом капучиното го няма
с момиче с което вие, брате
усещате - любовта голяма!
-
Кафе се пие - даже за заблуда
щом уискито го няма с лед.
Но имате ли момиче без принуда
то се пие с целувката и следобед!
В. Софин 01.2026год.
