РИМИ ЗА ЛЮБОВ
Китарен звън се носи над морето.
Припяват вълните тихо в унисон.
Тръпка мила разбива ми сърцето
със спомен от стрела на Купидон!
Безметежно време спомен връща
аз младок, а тя - буйната стихия,
която мило с обич мен прегръща
със силата на неустоимата, магия!
Китарен звън ме буди край морето.
Извират от вълните рими за любов.
Тръпка пак разбива ми сега сърцето
със стрела, за която вече съм готов!
В. Софин 19.06.2026год.
Любовта решила - ЛИМЕРИК - вид хумористично петостишие
-
Мъж хванал на пътя си късмет -
намерил гърне жълтици с мед.
Срещнал красиво, мило момиче,
чието сърце хвъркало кат птиче
щом чуло стиха на младия поет!
-
Едно момиче с кукла във ръце
с красиво, одухотворено, весело лице
срещнало дядо в детската градина
преди да чукне новата година
на Коледа с играчка дарена от сърце!
-
Внезапната любов веднъж решила,
че на среща никога не е грешила
щом целувката била и пеперуда,
която хвъркала в стомаха за заблуда
на мъж срещнал във гора - Сибила!
В.Софин 19.06.2026год.
Неуморен ловец
Неусетно пристигаше винаги улисан в работа, сезонът на лова за мен. Нямаше време за губене. Налагаше се да импровизирам бързо, ако исках да се насладя на обстрела. Трябваше да се регистрирам, но реших, че времето ми ще изтече, и в края на сезона вместо щастие от добре свършената работа, щях да покажа сконфузената си нещастна физиономия. Така, че вместо да бъда порядъчен гражданин, реших да пренебрегна страха си и да се втурна в приключението. Изкушението ме дебнеше зад всеки ъгъл в града и затова, когато заредих съоръжението се измъкнах на улицата.
Зажаднели за обстрела очите ми се втурнаха за незаконна плячка. Съсредоточено се взирах в чужди дворове и дебнех на моменти от засада. Броях плахо крачките си. Едва се мъкнех. Оглеждах се за свидетели. Никой не трябваше да забележи неправомерните ми действия. За съжаление Съоръжението в джоба ми не мислеше за моята скромност. Решително задвижваше едната ми ръка. Рязко се измъкваше. Хващаше поредната мишена и стреляше ли, стреляше... Правеше, каквото си иска с мен. Усещах се сякаш мекотело, удобно задвижвано от безскрупулното Съоръжение.
Когато Съоръжението прихванеше лицата на жертвите си, сканираше лицата им, някои прежълтели от страх, други почервенели от ярост, а имаше и пребледнели не знам, защо, но щом разбереше, че измъкването е невъзможно, стреляше.
Всъщност ръцете ми неконтролируемо се задвижваха, обираха мекия спусък, и заглушителя на Съоръжението се включваше, за да не чуят любопитни учи случващото се на улиците, където провеждах обстрела.
Поглеждах за свидетели и ако не откриех такива пристъпвах към приключението. Изваждах в сухо време, шише с вода. Но не пиех от него. Пръсках лицата на жертвите. Исках да изтрия страха и яростта от лицата им преди Съоръжението ми да ги вземе на мушка.
Веднъж толкова се бях улисал в това си действие, когато изведнъж прозвуча строг глас от един съседен двор:
– Какви ги вършите, бе? С какво право пръскате, розите на съседа? Може би с някаква химия за да увехнат, бързо?
Обърнах се. Срещнаха ме посивели от ярост очи на възрастен мъж. Ръцете ми реагираха мълниеносно. Скрих зад гърба шишето с вода, с която която карах розите да плачат. Исках преди обстрела да бъдат особено красиви, но явно ме бяха взели за негодник. Съоръжението ми скрито в джоба ми, притихна. Вместо да излезе в моя защита просто престана да диша.
Нямах време за губене. Трябваше да дам бърз отговор или да хукна, и да се изнижа безславно като кривна в най-близката до мен уличка. Избрах отговора. Измъкнах от джоба си притихналото от страх съоръжение и го показах на посивелите от ярост очи на възрастния мъж:
– Правя снимки на розите, господине. Това, с което ги пръсках просто е обикновена вода.
Това не смекчи гнева на мъжа. Напротив устата му заплашително блъвна:
– А бе не ми разправяй ти на мене... Знам ви, Вас, фотографите. Все душите, дебнете наоколо. Папараци, без работа. Айде да те няма!
Мъжът бързо ме прогони от улицата, където живееше в къща, в чийто двор нямаше рози. Но казах си, нали все пак участвам в приключение!? Някой на мен ще ми казва, какво да снимам. Сега му беше, сезонът. Месец юни бързо щеше си отиде, а аз щях остана с пръст в устата. Ами Съоръжението ми в джоба щеше да си умре от скука.
Решително се отправих към съседната улица, където...
Ами пак започнах "обстрела" снимките на розите, с техните красиви разноцветни лица, които караха гърдите ми да въздишат; очите да се радват, а мислите ми да прескачат във времена, когато любовта беше приоритет.
В. Софин 18. 06. 2026 год.
МАМА БЕБЕНЦЕ СИ ИМА
Как да бъда в детската градина,
когато мама бебенце си има!?
Момиченце мъничко - картина
щяло мои дрехите да взима!?
Налага се вкъщи да остана
да си опазя дрехата любима,
която явно с желание, покана
щяло Катето от мен да взима!?
Мислех, че играчките са само мои,
но май и бебенцето ще играе с тях!?
Мама взе няколко, видяха ми се нови
мушна ги в кошчето на Катето, видях!?
В. Софин 16.06. 2026год.
Сълзите на дъжда
Щом дочуя сълзите на дъжда
и съзра с очи розите да плачат
ще усетя как обхваща ме тъга
с миговете дето в мене крачат!
Щом на миговете стъпките
възторжени, времето ударят
ще видя пак да цъфват пъпките,
които в сърцето розите оставят!
В. Софин 16. 06. 2026год.
Упражнения в лимерик
Красив кон с развята грива
с ездача си; с брадичка сива
взел на стоп някакъв бродяга,
който оказал се пешак с тояга
търсещ картофи в чужда нива!
.
Един поет упражнявал рими.
Търсел тия дет` били любими
на стройната за него мила поетеса,
която трябвало да хване интереса
на любовта упражнена с рими!
.
Сконфузен, объркан млад поет
мъчел любовен някакъв куплет
с цел да съблазни една девойка;
с красиво име за момиче - Бойка.
Тя с късмет избягала със самолет!
В. Софин
Лимерик - вид хумористично петостишие
ОТМИНАЛИ СЛАДКИ НАСЛАДИ
Днес никой не пази,
но затова пък уверено гази
в ливадите тучни
тревите пораснали, скучни!
.
Над главата строг началник
вижда в теб онзи нахалник,
който все за парите мисли -
заплатата как да изчисли!?
---
Един ездач със стара кранта
кон чужди яздил на аванта
докато силите му изцедил,
защото явно той не преценил,
че имал опит само със трабанта!
.
Отговор един обсъждахме смутени
щели парите ни да бъдат спрени
щом да наредим не можем пъзел,
който да заличи нощния ни мързел
възникнал да поспиваме на смени!
.
Любовта, в която бяхме млади
напъва още - изгражда сгради
в които ние едва, оцелели двама
седнали играем усмихнати на дама,
която отнася ни в отминали наслади!
.
В. Софин 14.06.2026год.
.
Вятър връща самотата
Вятър разнася тиха самотата.
Шумят приспивно дървесата.
Пълзи мракът сред полята.
Небеса надничат в стара къща.
Спомени времето ми връща!
С тягост часове сипят се студени.
Сянка треви със здрач обвива.
Пристигат мили мигове пестени
на желаната любов щастлива,
която някога за мен съдбата
бе извела на пътека в небесата!
Времето нищи спомените стари.
Тих дъждът се впива у листата.
Мракът слиза скрил Луната.
Идват с него минали кошмари
с вятър дето връща ме у самотата!
В. Софин 13.06.2026год.
.
.
Юнска красота
В очите ми ароматни виртуози
навират изящната си красота.
Цъфнали за обич юнски рози
спират дъха на всеки у града!
Компания правят теменужки
в синьо, жълто устни вплели.
До тях виснали на бели гушки
божури грижа от дъжда видели!
В близост твори чешма голяма.
С глас тънък водни ивици крои.
Долу в каменно легло с програма
песен за Самоков града, струи!
В. Софин 10.06.2026год.
БАЙ ИГНАТ
Скромен на вид непознат
живее в красивия ни град;
във всички аспекти абонат -
не кой да е, а бай Игнат!
Всеки месец той изплаща
такси за красивия ни град.
Честно сметките изпраща,
онлайн в банка "Ханко Брат"!
Името "Брат" май е без значение,
когато нашио абонат е бай Игнат.
Липсва поводът ни за съмнение,
кой изплаща банковото увлечение
за алчните в красивия ни град!
В. Софин 10.06. 2026год.
ОЩЕ ЖИВ - ЛЕВЪТ
Не се ли научиха вече вестниците, че се усмихваме на вицове в ЕВРО, а не дълбаем с хилещи физиономии ЛЕВЪТ, който не върви на пазара у нас.
.
Колкото и да му е мъчно на ЕВРОТО, все още жив е ЛЕВЪТ и диша в българските вестници, които го печатат всекидневно именно там пред очите на всички българи.
.
Да благодарим на магазините у нас. Рядко споменават ЕВРОТО. Продавачите категорично ни убеждават без да споменават, ЛЕВА, че тази стока струва 15, 20, другата 30, 45. Много рядко ушите на пазаруващият чува в омразното ЕВРО като: "Дайте петдесет ЕВРО моля, а но ЦЕНТОВЕ също, господине!"
.
– Колко? - питате на будката за вестници у нас.
Отговорът: обикновено е:
– Осемдесет...!
Вашият:
– На Ви ЛЕВ за вестника!
Давате цяло едно ЕВРО на продавача преди да се сети, че сте споменали ЛЕВА, а сте забравили да кажете ЕВРО.
Всъщност не сте забравили, но навика да пиете капучино държавата не може да ви накара да откажете, чисто и просто, защото го обичате; защото сте свикнали с него и защото Лева е бил преди рождението вашето, а и толкова натрапчиво, че езикът ви е свикнал с него.
.
"Нужно е да бъде проведено обучение на инакомислещите в държавата!" - наредил министърът на финансите у нас и добавил: " Щом вече ЕВРОТО е на мода у нас, всеки, който спомене Левът, ще бъде глобяван!"
Когато осмелил се журналист задал въпроса "ЗАЩО?". Министърът на финансите отговорил:
"Дупката в бюджета трябва да се запълни. Нужна е държавническа воля за да се случи това!"
.
В. Софин
Всичко по три
Някои хора обичат всичко по три. Три фиша за тотото за по-сигурна печалба;три жени; три апартамента или къщи; три магазина; три автомобила и хм... Три деца! Не! Може и без тях. По -лесно е. Защо ли? Ами ще трябва бавачка за тях, учители, а това си е сериозен разход.
Другото може, но в никакъв случай деца!
Вие сте щастлив собственик на три автомобила. Един стои закотвен в гаража и два са разположени за по удобно за вас, а не за пешеходеца на тротоара пред къщата Ви. Имате вила извън големия град, където охраната е поета от три кучета. Те охраняват триетажната постройка. Три гаража за автомобилите, които стоят на пост в града, където живеете. За всеки случай обичате тройката, но не и когато ви се падне във фиша от тотото.
И така да обобщим, три жени, една законно вкъщи за да ви готви и ядосва понякога; една любовница, която каните понякога във вилата ви, под предлог, че сте в командировка. И последната също любовница, на повикване при нужда, секретарка, която освен машинопис, компютър умее как да ви облекчи при нужда. Имате в предвид в барчето с чаша уиски или бира от хладилника. А защо не и цуни, гуни. Но това си го знаете само вие. В никакъв случай жената вкъщи. Още по-малко любовницата, която каните във вилата се на проверка. Хубаво е да има такива. Като нищо може да забравите, че имате всичко по-три. Дори с успех влияете по-време на избори на три политически партии. Разигравате ги с обещани пари и им се чудите на акъла. Къде са тръгнали разделени? Не знаят ли, че всичко се движи по-три?
Марихуана, кокаин и хероин. Три съставки на които дължите всичко, което сте успели да натрупате. Влияние, власт и наглост.
Три ракии, три уискита или изстудени бирички?
Не ви се иска да прекалявате, но щом в живота ви всичко върви по- три, защо като ви хванаха с белязани пари осъдиха вашата секретарка? Защо, когато връчихте сто хиляди белязани банкноти в Евро в ръцете на жена ви, бяхте с ръкавици? тънки, но достатъчни по-ваш сигнал, но от приятел да осигурите на жена ви килия. накрая решихте, че сте недосегаем и опитахте да се справите с любовницата на вилата. Така де, всичко омръзва, старите коли трябва да бъдат сменени, жените също, партиите за влияние и тях.
Вашите маньоври бяха забелязани. Но не от прокуратурата, а именно от любовницата, която мислехте да замените с онова апетитно парче, с което ви бяха запознали вчера. Не знаехте, че сте попаднали в капан. Любовницата бе успяла да ви изработи. Неочакван ход, подхвърлени наркотици на работното ви място. От кого ли? Ами от парчето, което бяхте натиснали на дивана в кабинета си. По сигнал нахлуха, когато не очаквахте. Вашата довчерашна любовница, която ви беше омайвала много нощи, бе накарала подписа ви да се материализира на документ, с който приписвахте вилата, колите на нея. Другите неща, естествено ги конфискува държавата.
Така, че внимавайте с това всичко по три. Три ракии може, но три дози наркотик взети едновременно може да ви докарат ако не затвор, инфаркт.
Тройката както казах в тотото не е благоприятна печалба. Защо не и това всичко по три? Три коли, един тротоар и един гараж. И трима пешеходци, които стават жертва на шосето, защото са принудени да слязат от тротоарите, където някога се мъдреха колите на другарите, а сега на ГОСПОДАРИТЕ, около, които се върти светът или поне те така мислят!
В. Софин 03.06.2026год.
Твоя ден
Хвърлил поглед на твоето лице
за сетен път искрено те молех
в очите ти с любов надзъртах,
но от камък бе, твоето сърце.
-
За сетен път слушах твойто "не"
макар с червена роза във ръце
паднал пред нежните ти колене
с изпепелено от болката сърце!
-
Ти млада си, пък се мъча натъжен
със стих любовен да те убеждавам.
За сетен път сърцето ти дарявах,
но друг дошъл е вече в твоя, ден!
В.Софин 01.06.2026год.
Цветът на света
В часа, докато буквите се пишат
пред смартфони ученици бдят.
В очите им уравнения надничат,
но цветните картинки те, следят!
В часа, докато изречения се пишат
ученици дремят, сладичко си спят.
Добре, че има и такива дето дишат
знание, което дава цвят на тоя свят!
В. Софин 01.06.2026год.
Колело на първи юни
Толкова много се
бях заиграла, че забравих… Днес разбрах от тате, че е първи юни. Голяма работа,
нали? Да сигурно е голяма, защото всички деца празнували днес. Щом има празник
значи трябва да има и подаръци? Така мисля, но мама каза, че щяла да види дали
съм слушала през годината и тогава тате щял да ми купи колело. Ехе! Аз от кога
го чакам това колело. Вече съм самостоятелна. Казвам го на мама, а тя пак щяла
да види… Какво толкова гледат възрастните? Сигурно мама имаше предвид бебето….Опа…!
Изпуснах се. Не е това, което си мислите деца. Вече съм голяма и не правя бели.
Само мъничко забравям да си измия ръцете преди ядене. Но сигурна съм, че и
други деца също забравят. Но да ви кажа.. Или пък да се похваля. Мама има бебе.
Значи, каза ми тя, вече си имаш сестричка. Подскочих от радост. Като видях
бебенцето, то пък едно такова мъничко също като голямата ми кукла Кате. Едва го
бях казала и мама съобщи голямата новина. Сестричката също щяла да е Кате. Две Катенца…
Ти да видиш!? Мама каза, че имам много играчки и трябвало да дам и на бебето.
Че то нали е малко? Толкова малко. Спи в кошчето и яде… Само яде! Не, че съм
против, но трябва ли толкова много да се яде? Аз например не мога да ям толкова
много. Просто ми омръзва. Друго си е да пъхна ръчички в играчките. Цяло
богатство. Скоро се карах на дядо, че взима все нови. Но той каза, да имало и
за бебето… Върви ги разбери възрастните. Бебето е малко и не може още да играе
с играчки.
Да издам една тайна
днес. Пък ние с тате ще ходим след детска до магазина с колела. И ще вземем
най-хубавото за мене. Тате каза, че трябва да съм послушна. Че нали го казах на
мама, че съм самостоятелна!?
Колко хубаво е, че днес е празник на децата. Добре е, че съм
дете. Ще получа освен колело…!? Другото не зная, но си мисля за изненадата. Мама
каза, че било хубаво да има изненада. Сигурно е така, но аз нямам търпение…
Вече съм голяма кака и трябва да зная всичко също като възрастните. Мама и тате
не са съгласни още, но кой ги пита тях? Добре, че дядо и баба не мислят така.
Мама казва, че и те били станали деца. Не е вярно!? Как може възрастни хора да
станат деца!?
Можело, твърди мама и дори тате каза, че е така.
Пък аз се чудех защо дядо все искаше да дойде при мен на
детска градина. Щял да чете приказки на децата. Че той нали е дете? Как ще чете
като не знае буквите!?
Мама каза, че още ги помнел. Вярно бе, нали ми чете, когато
му дойда на гости. Винаги извади нови книжки и чете ли, чете… Даже очила слага.
Да ама да ходи на детска градина с мен!? Не, не съм
съгласна. Мама нали чете и всички деца я слушаха. Слушах я и аз.
Първи юни, а утре, втори…
Пак щяло да има празник. Ти, да видиш. Някой щял да има
рожден ден. Кой ли? Да е бебето, не е? Да съм аз Софи, не не съм…?
Мама каза, че съм била много любопитна. Искала съм всичко да
знам предварително. Че какво лошо има в това?
Трябвало да има търпение. Аз по-цял ден търпя в детската
градина и чак вечер ме вземат от нея.
Мама каза, че това е друг вид търпение.
Така, че днес било достатъчно, че съм имала празник… Защо не
и утре, мамо?
Хубаво би било някак си!
Ами… Ще видя довечера. Ако има колело ще се похваля, но
утре. Днес не чакайте нищо повече от мен деца. Но зная, че и вие ще бъдете
зарадвани с подаръци. Някои от вас ще играят в парка също като мен понякога.
Интересно ще бъде. Как само ми се иска този ден, да не свършва никога? А защо пък да не бъде и
утре първи юни? Че и други ден също?
Не ги разбирам възрастните с това, че само веднъж в годината
се случва това?
Колкото и да се ядосвам, дори и да плача нищо нямало да
помогне това.
Било глезотии. А вие деца обичате ли глезотиите? Хубаво е,
че има мама, тате, дядо, баба, които ни радват. Вярно, че ни наказват понякога…
Но виж ти цяло колело. Съгласна съм да слушам цяла седмица, макар мама да каза,
че иска цяла година. Види ми се много, но ще търпя. Пък може и Катето,
сестричката ми да повозя на него…
До скоро мили деца! Или честит първи юни… Нашият голям ден!
Само как не ми се иска да свършва… А на Вас?
В. Софин 01.06.2026год.
Алкохолът ме обича
Не зная защо ли я обичам!?
Но вечер често предпочитам
към нея нежно да се стичам -
спасител, ракията наричам!
Лишава ме от трудно време.
Без трънен, пътя ми показва.
Силна, спасява ме от бреме,
което често мислите нагазва!
Узнах защо ракията обичам!
От нея вечер щастие извличам.
Сутрин с главоболие отчитам -
зелева чорбата, предпочитам!
В. Софин 31.05.2026год.
Кажи ми Боже
Кажи ми Боже, който си направил от кал мъжът и жената
защо измислил си алчните, дето правят бизнес със войната,
която не дава радост, щом не увеличава на всекиму парата?
Кажи ми Боже, който си създал раят да има я земята,
защо измислил си хора дето бива ги само със лъжата,
която не дава усмивка и любов на всекиму в зората?
Кажи ми Боже, който дал си любовта да има го живота,
защо решил си, че човекът знае как с ума си да живее
когато неразумно, себеподобния - определя като скота?
Кажи ми Боже, докога ще мислим само за парите,
когато има ги за всеки нас по нещо от звездите,
които дават ни възторга, любовта да сме с мечтите?
Отговорът на Бога е за всеки нас в сърцето,
което освен да люби, научено е и да мрази,
но, било у нас добре да не забравяме детето!
В. Софин 30.05.2026год.
ОКЕАН ОТ КОРАЛОВИ ОБЛАЦИ
Небето е океан от чувства, които се носят между коралови облаци.
.
Вечер, когато огладнея със сън се старая да съм хранен.
.
Ако нямате кръстословица, то вземете такава вече решена от друг.
.
Две дини под една мишница. Спите, но не знаете, че хъркате!
.
Наркотикът спокойствие не дава, защото с пари се забавлява.
.
Нещата не са така, въпреки, че изглеждат именно поносими в едно общество на, което изобщо не му пука за другите хора.
.
Не искам да ме помнят. Просто нека да помнят преди да приемат фалшиви новините излъчени в новото време, което диктува живота.
.
Когато има причина, съществува и обстоятелство, което прокуратурата отминава, защото не я касае.
.
Самоубийството не е решение. То е сбор от решения, които властта е закъсняла да вземе, гласува, приеме и осъществи.
.
Всеки е герой, стига да забрави злодея, който живее в него.
В. Софин 29.05.2026 год.
Не можем да се понасяме
– Кога изобщо ще се научим да се понасяме... - ядосан пенсионер гледа обвиняващо цените в МОЛА.
– Моля!? -отвръща в близост до него двадесет и петгодишна хубавица. -Вие господине може и да не се понасяте... Но аз, се понасям. При това много добре... Даже превъзходно бих, казала.
– Ех, младост, младост...! - клати глава възрастният човек. Брои с трепереща ръка стотинките си, или центове за кофичка кисело мляко, докато младата госпожица лишена от скрупули, взима скъпа козметика платима в Евро.
В. Софин
Меча среща
.
По пуст път аз, вървях
тиха песничка си пях:
"Къде ли всъщност бях?"
сам самичък в гора без страх!?
Докато под нос тихичко шептях
изведнъж на пътя аз съзрях
мечок рунтав, слушащ ме с захлас.
Щом видя ме и надигна глас -
изръмжа, замечтан с екстаз:
"Виж ти, за зимата запас
подкожна ще натрупам мас!"
Уплашен аз, вече не вървях
хукнах бързо - смел без страх...
У дома чак щастлив се спрях!
В.Софин
Неграмотните плащат сметките
Двама непознати случайно се срещат в кръчма. Сядат на единствената маса свободна в заведението. Решават да си разделят масрафа и затова поръчват заедно бутилка ракия.
Носят им я. Но чашите още ги няма. Пешо пие, но не направо от шишето, а изважда от джоба си скрита чаша, отсипва и пробва голямата си глътка. Недоволен от действията му Геле му задава въпрос:
– Какво образование имаш?
– Висше! - отвръща Пешо и надига чаша с ракия за сетен път.
Ядосан от видяното Геле повдига шишето отпива и пуска традиционния въпрос задаван често в кръчма:
– Ти мене уважаваш ли ме?
– Не...
– Защо?
– Защото имаш образование нисше.
–Как така!? - чуди се Геле, откъде е разбрал Пешо, че образованието му е, основно.
– Пиеш направо от бутилката. Тя не се разтяга, брат. Седемстотин грама са си седемстотин...
Виж мен! Винаги в готовност и с чаша подръка, която изкача при всеки удобен случай.
–Това разтяга ли ракията в шишето? - пита Геле неразбиращ доводите на висшиста.
– Да кажем, че просто ги намалява, защото вместо у мярката пиеш извън нея...
–Какво ще рече това? - чуди се Геле, но Пешо е категоричен:
– Това ще рече, че ти поръчваш ново шише с ракия за справедливост и понеже нямаше чаша, плащаш и сметката накрая...
– Това пък, защо? - диви се все още не разбрал доводите на Пешо, Геле.
– Защото, брат нямаш образование, затова! Ако имаше честно щяхме да разделим масрафа. Но при това положение плаща нисшият... Не мислиш ли? В казармата кой плащаше за грешките на офицерския състав?
– Не помня. Това беше отдавна. -чеше се сякаш ухапан от комар, Геле.
– Ти не помниш, но плащаха войниците. Тия дето стояха в окопите при дъждовно време; мръзнеха зимно време на палатки при така нареченото тогава, военно обучение... И знаеш ли, кое беше най- тъжното?
–Кое? -мае се още главата на Геле. ДВали от ракията или размислите никнали внезапно в неуката му глава-
– Това че, всички го знаеха, но нямаха силата и възможността да се противопоставят.
– На кое? - Геле още не съзнава, с какви думи е обработван от Пешо.
– На това, че друг тогава, командваше парада. Друг решаваше вместо тях, кой - къде!
Неграмотните винаги плащат сметката! ЗАПОМНИ! Без изключение в кой момент! ВИНАГИ!!! Радвам се, че бях полезен с лекцията, която ти, Геле приятелю нов, ще заплатиш, с почерпката на ракията, която поръчахме двамата с теб.!
Геле преглъща сконфузено последните капки от ракията останала в шишето. Все пак на село, а и в казармата някои бяха свикнали да пият направо от него. После примирено разклаща голямата си глава, че е разбрал Пешо и плаща сметката с последните си Евро стотинки. Просто не можеше да се съгласи с центовете. Не за друго, а защото му звучаха като цинтове в обувки, които някога беше носил в казармата.
В. Софин 25.05.2026год.
Търсене
Не я търся, но тя винаги ме намира, когато има нужда от мене.
/работата/
Търся я често, но тя отказва да се възползва от мене.
/почивката/
Търся отношение, но то винаги ме отбягва, когато имам нужда
от него.
/парите/
Търся интерес в буквите, които винаги да откликват на
молбите ми за приключения.
/книгите/
Търся възторжените думи, които да изпълват сърцето ми с любов.
/поезията/
Търся я, но не я намирам вече на шейсет.
/младостта/
Търся често смисъл, но не го откривам бързо и се питам,
защо?
/живота/
В.Софин 23.05.2026 год
Сълзи от очите ми
Отвън виждат се следи.
Днес в душата ми вали.
Липсва ми онова преди -
без любов сърце боли!
Младостта в калта лежи.
Откровен стихът мълчи.
Сърцето без любов тъжи -
текат сълзи от моите очи!
В. Софин 23.05.2026год.
Талант или награда
Конкурси. Работа задълбочена.
Успехи. Награди.
Но дали всички тези изблици си заслужават. Безсънни нощи.
Прекалено дълги дни. С една вяра в нас, да се докажем; да спечелим уважението
на другите хора. Да вземем първото място, което винаги се оспорва дали е
заслужено. Честно, безкористно!
Но ако знаем, а не подозираме, че всичко това е излишно от
наша страна. Няма нужда да се доказваме някому. Да търпим унижения, когато не
срещнем разбирателство в други очи, които ни зяпат подигравателно.
Защо е нужно да го правим? Да се трепем за постижение?
Творци, които дават. Правят немислимото. Откриватели.
Някои с четка, други с перо. Излизат картини, романи за
живота.
ЗАЩО?
За да бъдат наградени ли? От тщеславие може, би?
Или пък го носят като наказание в себе си?
Всъщност няма нужда от награди.
Защото талантът на художника творец, писател, пот, музикант,
ваятел са неоценими. Вярно е, че има хора, които няма да ги разберат дори и да
ги прочетат и се насладят на творчеството им. Някои със сигурност ще ги
проклинат; ще завиждат.
Талант, който им е даден свише. Талант развит във време, в
което казват, че са важни наградите. А не усета, че талантите са успели да превъзмогнат
себе се в път към вечността.
Вечността, в която всеки от тях е дал и оставил сърцето си
на върха.
Изминат път в живота, който е осъзнат. Път, където талантът
не е получил нищо в замяна.
Оставил е все пак нещо, което блести с безсмъртие горе на
върха. Това е ТАЛАНТЪТ МУ ДАДЕН СВИШЕ ОЩЕ ОТ РАЖДАНЕ. Най-голямата награда, но
не за всеки, която Бог е отредил!
В. Софин 21.05.2026год
Отрязък от времето
Аз съм
просто отрязък от книга във времето.
Започнах да се чета от малък. Отделните абзаци изживени във времето бяха наблюдавани
отстрани.
Очи, които се взираха в мен; очи, които следяха всяка моя
стъпка в пространството. Всеки мой изблик между изреченията.
Четях и се препрочитах! Вглеждах се в стъпките си, които
оставяха следи по пясъка създал времето…
Колкото повече то отминаваше в мен се създаваше впечатление,
за вече изчезнали безвъзвратно времена. Времена, които бяха намерили място в
отрязъка на моя живот.
Книга, която четях, препрочитах и търсех в нея отличителни
черти. Изгубен бях в желанието си да открия смисъла на това, че още съм тук.
Още дишам, но само докато свърши записан последния абзац от
историята разказана от времето.
Тогава ще изчезна съвсем сякаш има смисъл, да се усмихна, намръщя
и се изпаря като пара от тенджера под налягане.
Отрязъкът от времето ми свършил. Това обаче не е краят.
Изобщо не е, краят!
Просто ново начало. Нов път за книга във времето. Току що
разтворена книга за живот, която тепърва ще се чете. Един отрязък, където, ще
се търсят отговори. Защо?
Докато се открие истината, която съществува в сърцето. Там,
където живеят щастливи малките открояващи се с любов абзаци, които тепърва ще
трябва да се случват.
Със сигурност ще има и тъжни между тях.
Животът на всеки от нас е книга, отрязък от времето, което
предстои или вече е минало.
Всичко това се случва. Всеки миг, всеки божи ден в който
търсим и препрочитаме себе си!
В. Софин 21.05.2026год.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Блещукащи едва фенерите определят размерите на светлината у нервите.
.
В небето звездите безпътни определят маршрута в мъглите.
.
Наличието в резервите определят с точност размерите на браковете и разделите.
.
В политиката зяпачите определят хода в избора на играчите!
.
Слънчеви бляскави дните определят лъчите в студеното време лишено от мечтите.
.
Побелели от ярост вълните определят парите за смекчаване у човек, сълзите.
.
Щом има в нея не мечта, а истина една зад нея със сигурност стои жена.
.
Използвана по предназначение отровата, която определя основата за изпитанието на волята.
В. Софин 19.05.2026год.
.
БЯГАЩИ ВЪЛНИ
ТВОЯТ ПОГЛЕД МЕ СЛЕДИ.
БЛУЖДАЕ МОЯТ В ОЧИТЕ ТИ.
НИЩО НЕ Е КАКТО ПРЕДИ -
В ОГЛЕДАЛОТО СМЕ АЗ И ТИ!
РЪЦЕТЕ ТВОИ МЕ ПРЕГРЪЩАТ.
КЪМ ТЕБ МОЙТЕ СЕ ПРОТЯГАТ.
СЛАДКИ СПОМЕНИ НИ ВРЪЩАТ
ВЪЛНИТЕ, МОРСКИ ДЕТО БЯГАТ!
В. СОФИН 16.05.2026ГОД.
НА В. Б.
НЕЧИИ ОЧИ
Не е хубаво... Хич не е хубаво да се навираш в нечии очи. Щом те забележат, а няма как да не го... И оп-па... виновен, затънал до шия в проблеми. Ами, ами!? Че то било хубаво да се навреш в две хубави очи. Лошото е, ако тези красиви очи не те забележат. Както казват някои хора, нож с две остриета. Ако те съзрат на работа? Хубаво! Но ако случайно си кривнал от нея изобщо не е хубаво. Набиваш се в очите, които искат да те изгризат, да те ликвидират изобщо. И то само, защото случайно си ги видял как те зяпат.
Ех тия две хубави, неустоими очи! Гледат, преценяват и после ако са удовлетворени от това, че си пресякъл пътя им, за момент може и да ти се усмихнат. Но всичко дето казват някои е временно. Зная един такъв случай. Като го видели Пешо радват му се сякаш са деца, на които трябва да им белят яйца. Но щом леко се извърнал Пешо в друга посока..
Защо ли пък му трябвало да го прави и вятърът приятел довял в ушите му:
"Тоя бе! За какъв се мисли! Не вижда ли се колко е жалък. Обувките си не може да завърже правилно, прави се на интересен. Жалка отрепка! И ние сме принудени да го търпим.... "
Ех тия хубави, неустоими очи! Говорят, казват всичко! Трудно се четат понякога. Защото имат навика да се крият и не само за Пешо. Много важно! Какво от това!?
Мислех си, че съм с голямо въображение. Аз мислех, но другите за моя изненада знаели, че тяхното въображение било на много по-високо ниво от моето. Живи и здрави да са! Нека пишат с очи! Въпреки това и аз, обичам да се вглеждам в нечии неустоими очи. Дори, когато ме разстрелват; дори, когато ме тъпчат в прахта долу... Но зная, че има и очи, които ме обичат! Че как да ги отмина! Те виждат, че съм жалък, но въпреки това ме обичат!
Изобщо не става дума за политика, тука! Макар, че според партийната принадлежност очите са различни. Едни гледат в паниците на другите хора и им мерят капите. Но съществуват и такива мили очи, които не убиват, когато срещнат други различни от тях.
Ех Пешо, Пешо! Хич и да не ти пука брат, че на нечии очи не им е удобно да те гледат. Важните са тия, на майка и баща, деца и внуци. Това са очите, които, те обичат! Има и други брат. Очи на влюбена жена и приятел, който те разбира. Вярно е и другото. Малко са истинските очи. Малко, но все пак ги има! И щом те гледат дори и преценяват; мерят капата, те знаят, че дори и недостатъците твоите Пешо да са много... Ами очите те, обичат, защо ли?
Защото са неустоими. Може единствени да са, но все пак ги има... Нали така, Пешо?
Две хубави очи!!!
В.Софин 16.05.2026год.
Обично перо
Гноен цирей да изстискам
честно искам, но не мога...;
мога, лесно, но не искам -
да бъда нечия - подлога!
.
Обработват ме за червей.
Мога, лесно, но не искам
щом перо за обич стискам
нечий червей аз, да бъда!
В. Софин 16.05.2026год.
СЪЛЗИ НА ЛЮБОВТА
УСТАТА МОЯ НЕ ЗНАЕ ДА МЪЛЧИ
ЩОМ ВИДИ ГОРЕЩИТЕ СЛЕДИ
ДА СТИЧАТ СЕ ОТ КРАСИВИТЕ ОЧИ -
СЪЛЗИТЕ ТИ, НА МОИТЕ ГЪРДИ!
ПАДАТ ТЕ, ОТ УШИТЕ МИ НЕЧУТИ.
ЛИЦЕТО ТВОЕ МИЛО ГИ СЪЗДАВА.
УДЪЛЖАВАТ СЛАДКИТЕ МИНУТИ
НА ЛЮБОВТА, КОЯТО НИ УДАВЯ!
В. СОФИН 15.05.2026ГОД.
Любовна дъга
Любовта е небесна дъга,
която посещава сърцата.
Протяга на всеки ръка
с мечта за обич крилата!
Любовта е кораб в морето,
който пътува ведно с зората.
Акустира на всеки в сърцето
на пристан със обич съзната!
която със сълзите изтича.
Докосва с нежност брега
идва при тоз, дето обича!
В.Софин 13.05.2026год.
Има любов
Има сълзи, които се смеят,
и смях дето искрено плаче,
когато върховете немеят,
а в джоба ти липсва петаче!
Има надежда, която умира
и сянка дето вечер те стряска,
но има и път, който избира
светлина в очите да бляска!
Има любов, която да радва
и страх, който често измъчва,
но има и нещо, което се ядва –
сърце на майка дет’ те, обича!
В. Софин 13.05.2026год.
СЛЪНЦЕТО ЩЕ МИ НАМИГНЕ
Когато потъне всичко в прах
и краката хванат ми патина,
едва ли ще усетя в сърцето страх,
щом няма за очите ми картина!
Когато облакът от прах се вдигне
и път съдбовен нозете ми избират
красиво слънцето ще ми намигне
с любов в която чувстват извират!
В.Софин 10.05.2026год.
Болен крак
Няма как да го избегна...
Някой ден ще легна
крак болен ще протегна
на пътека, която едва ли ще избегна!
Щом не мога да побегна,
трябва явно да се стегна.
Без кракът болен да засегна
на пътека планинска ще посегна!
В. Софин 06.05.2026год.
БЛАГОСКЛОННА ЛЮБОВТА
Добре, че беше благосклонна любовта
като ме видя, веднъж ме пипна за крака.
Погледна ме с очи - горка усети участта;
погледна със учудване, подаде ми ръка
решително ме вдигна - показа радостта
на сърцето мое отдавна обвито от тъга!
Щастлив щом мигът бе за мен, разбрал
изведнъж прегърна ме и дъхна топлина
на очите ми потънали в оная тъмнина,
в която мрак студен с мъгла се бе събрал;
в която липсваше лъчът от тая светлина
на сърцето мое - което биеше за любовта!
В. Софин 05.05.2026год.
Чайна усмивка
Преди кафето да изстине
и чаят с бодрост кипне -
погледни дали ще мине
някой в чаша да ти сипне!
И ако няма никой за кафето,
открий някой с чай да те зарадва,
когато успешно видиш на лицето
усмивката му - да не те отбягва!
В.Софин 05.05.2026год
Първа буква
От рая на буквара са иззети
в училище от учителка съвети.
Красиви изречения излети -
за деца, букви със късмети!
-
Всяко име буквичка си има.
Най-хубавата тя си е на мама.
Втората мил татко ми я взима.
Но, аз съм с първа - най-голяма!
-
В.Софин 04.05.2026год.
КЪСА РОКЛЯ
НАЗАД КЪМ СПОМЕНА СЕ ВРЪЩАМ
ЕТО МЕ - ОЩЕ НЕОСЪЗНАТ, ЗЕЛЕН.
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ МАГИЯТА ОБРЪЩАМ -
КЪСА РОКЛЯТА НА, МОМИЧЕ С ТЕН!
ВЪРВЯ, ЯДОСВАМ СЕ НАМРЪЩЕН.
МОМИЧЕТО С ПРИЯТЕЛ ЗА РЪКА.
ПЪК АЗ ЕДИНАК НЕ ЯЛ НАСЪЩЕН -
ХЛЯБ, НЕ ЗНАЯ НИЩО ЗА СВЕТА!
НАЗАД СПОМЕН МИЛ МЕ ВРЪЩА.
ЕТО МЕ - ВЕЧЕ ВРЯЛ, ПОЧТИ КИПЯЛ!
МОМИЧЕ С КЪСА РОКЛЯ МЕ ПРЕГРЪЩА
ЗА КОЯТО ПОГЛЕДА МИ БЕ, МЕЧТАЛ!
В. СОФИН 03.05.2026ГОД.
Последното дете на писателя
Не помнеше, кога бе
започнал. Всъщност може би от училище бе почувствал, че буквите го привличат.
Обичаше да съчинява красиви истории и да прави хората щастливи.
Докато се усети вече бе издал първата си книга. Последва я
втора, че и трета…
Докато се мотаеше, а той не го правеше често, срещна жената
на живота си. Нямаше представа защо тя, се влюби точно в него. Може би защото
първият автограф бе именно за нея!? Или пък видяла сини езерата в очите му,
които той раздаваше безплатно на фенове и не само на тях!?
Славчо последва
повика на кръвта. Не устоя на погледа на Жужа, която бръмчеше влюбено около
него.
Сключиха брак. Всичко вървеше като по ноти. Слави успя да
напише важните книги в живота си. Но за него най-важната си бе и си остана
Ружа.
Толкова щастливи двамата. Винаги усмихнати с добра дума и
помощ за всеки, който имаше нужда от това.
Бяха двамата заедно
почти неразделни. Докато Ружа не забременя. Налагаше се да стои вкъщи, а той
сам да представя книгите си по-други градове. Славата и талантът не расте по
дърветата, а човек трябва да се бори за него. Да експериментира, да чете и
най-вече да се упражнява с писане. Всеки нов стил, с който Слави се срещаше бе
предизвикателство за него.
Той не приемаше,
че това е работа. За Слави си бе забавление да преследва думите, които бягаха,
неподготвени за чувствата му. Някои доброволно скачаха на белия лист и
резултатите предизвикваха интерес не само в читателите, но и за автора Слави.
Когато Жужа роди
момченце нямаше по щастлив човек от него. След като ѝ подари букет червени рози,
Слави гушна обзет от щастие сина си.
Някои неща в живота идват добри. Някои са още по -хубави…! За
съжаление лентата се върти напред и няма измъкване от съдбата. Тя бе решила, че щастието на писателя е прекалено
много. Трудно за разбиране, а за поглъщане още по-малко.
Един ден за, който Слави не искаше да помни, но всъщност
щеше да го помни през останалия си живот, Жена му и синът му бяха излезли на
разходка в парк „Свобода“.
Той и този път бе на представяне на книга. Лошото в случай
бе, че се намираше далече. Трябваше да пътува цял ден с влак за да се върне
вкъщи.
Чу се по телефона с Жужа. Послуша и бебешкото гукане на сина
си. Умилен Слави даде всичко от себе си за представянето на поредния написан от
него, успешен роман.
Не всички добре разказани и дори нарисувани романи в живота
обаче са успешни.
Слави си мислеше, че
едва на другия ден ще види любимата си Жужа и сина си На един светофар в града,
където зебрата бе с предимство, а не шофьорите, които не се съобразяваха с нея
жена му тикаше количката с бебето. Трябваше да мине от другата страна на
улицата и да се прибере вкъщи. Нейният полет към дома бе внезапно спрян. Изскърцаха
спирачки, които не можаха да спрат камиона на време. Шофьорът вместо да си
гледа пътя зяпаше в телефона си. За съжаление животът скапа това зяпане.
Количката литна като гълъб намерил пространство и се стовари тежко на улицата,
където не устоя на змийската целувка- твърдостта на паважа.
Жужа извика, но бе прекалено късно. Шофьорът чието име Слави
така и не запомни в съда, помете и съпругата му…
Ужасната гледка, която се разкри пред очите на очевидците потресе
всички очевидци. Някои от хората извикаха панически. Други изплашени побягнаха
като предпочетоха да се скрият вместо да окажат помощ на пострадалата млада
майка и сина ѝ.
Когато телефонът на
Слави се обади, той не бе подготвен да чуе това, което щеше да срине кариерата
му и не само да я срине, а зачеркне живота, за който живееше, смееше и се
любеше с Ружа.
–
Ало! – прозвуча глас, който Слави чу за първи и
последен път. Славчо Старчев ли е?
–
Да. Кажете за какво става дума? – учудване проряза
лицето на писателя.
–
Съжалявам, че от мен трябва да го чуете… Жена ви
загина днес при катастрофа… Синът ти… съжалявам!
Сякаш електрически ток проряза вените на Слави. Той гледаше
пред себе си , но не виждаше нищо. От другата страна на телефона се чу още: „Ало,
ало!“, но той не успя да улови нито една следваща дума. Слави, който боравеше с
тях като експерт и ги местеше удобно в една и друга посоки бе ликвидиран. Изстрел
така и не бе прозвучал. Не бе, но сърцето му вече бе мъртво.
Следващите му дни,
бяха обвити с мъгла. Нямаше, а и не искаше да си ги припомня.
Брадяса. Отказа
покани за всички следващи покани за представяне на книгите си. Спря да пише.
Затвори се вкъщи. Не искаше да вижда никого. На телефона не отговаряше.
Забрави, че има сметки, които плащаше всеки месец. Спряха му
водата. Спряха и тока. Почти беше забравил да се храни, но изведнъж се сети за
неща, за които бяха приказвали с жена му Жужа.
Взе, че продаде апартамента. Парите от него дари на домове
за сираци. А той самият избра улицата. Там започна без думи. Наложи му се да ги
забрави. Разговаряше с контейнери с боклук. Бъркаше по кофите и търсеше нещо, с
което да преживее. Докога? Докогато съдбата реши. Самият Слави не би сторил
грях на душата си, за да се самоубие. Вярваше, че докато диша ще прави добро.
За непознати. Събираше пари от продажба на капачки, стари изхвърлени в боклука
книги; метални предмети също.
С хранителни останки открити в контейнерите с боклук се хранеше.
Виж парите вместо да изпие като други бездомници като него, Слави ги пускаше в
една кутия, където се събираха средства
за деца в неравностойно положение.
Често пъти се обръщаше към Бог вечер преди да се подслони
някъде. То на улицата човек трудно би намерил подслон. Но Слави се мушкаше да
спи в изоставена бетонна тръба, която си бе застлал с намерен прокъсан матрак
от него.
–Докога, Господи!? – само две думи, другите сякаш ги бе забравил,
че съществуват. Когато някой се опитваше да го заговори, той мълчеше.
Това озадачаваше хората. Никой вече не си спомняше за
писателя. А всъщност Слави брадясал, с
окъсани дрехи, които излъчваха зловоние се бе променил до неузнаваемост.
Една вечер докато се ровеше в поредния контейнер с боклук
видя захвърлени книги. От това го болеше най-много. Хората бяха станали
безчувствени. Не ги трогваше нищо. Гледаха само удобствата си. Не общуваха
както някога с усмивки, чисти погледи и поздрави. Улицата бе, виновницата, която
пречупваше всички. Но някои се раждаха счупени по рождение. Наркотици, алкохол,
кражби, малтретиране на по-слабите от тях. Това бе станало ежедневие, което без
компромис натежаваше без милост във времето.
Деца обиждаха учители. Някои налитаха на бой. Други уж по
умни изваждаха ножове…
Налагаха законът на джунглата. Вече се изповядваха с езика
на силата с парите. Пари, пари и пак… Но всичко на тоя свят е преходно.
Така бе и с живота на писателя Славчо Старчев. Не, че той не
го знаеше това.
Когато извади чувала с намерените захвърлени книги не знаеше
какви са. Но, когато видя няколко от неговите… Книги, които някога беше
написал; които бяха четени от повечето хора; които мечтаеха за по добър живот…
Сърцето му сякаш спря. Изхвърлени на боклука „ДЕЦА“. Неговите отрочета, с които
се бе опитвал да накара света да поеме в правилна посока. Книги, за любов, без
война, кражби издевателства над други хора…
Изведнъж Слави заплака.
Наблизо се чу младежки смях. Трима младежи, които със
сигурност никога през живота си не бяха чели, пък и не бяха пипали книги се
спряха и огледаха старика.
Най големият някъде към двайсет се изцепи на висок глас:
–
Ей, старче! Какви ги вършиш тука, бе? Имаш ли
пари? Ако, дай ги, защото сега ще те заколя…
После доволен от себе си и от начина, по-който според него
бе уплашил писателя погледна към другите, които го придружаваха.
Слави изобщо не им обърна внимание. Продължи да рони тихо
сълзите си, които попаднаха право в разтворения чувал с книги.
Приближиха се до него и един дори му изкряка в ушите:
–Ти не чуваш ли или се правиш, че не чуваш, старче?
Извади сгъваем нож и го опря в ребрата на Слави.
–Давай парите!
Слави изобщо не погледна към тях. Двадесетгодишният младеж
натисна леко ножа.
Слави не помръдна. Сякаш тази заповед не се отнасяше за него.
Един от другите младежи видя разтворения чувал с книгите.
–
Какви са тия книги, бе?
Слави изобщо не обърна внимание на думите му. Като видяха,
че не може да го помръднат, а и ножа не помогна в ситуацията решиха да се погаврят
със стареца.
Взеха чувала с книгите изсипаха го и този, който пушеше а,
не бе и по - голям от тринадесет години извади запалка и подпали книгите. После
впериха ухилените си погледи в очите на Слави.
Той не издържа. С вик:
–Защо ме наказваш, Господи? – Слави се хвърли да се бие с
младежите.
–Я го вижте тоя!? Имало живец в него… Аз го помислих за
мъртъв! – изхриптя най-големият и прободе Слави с ножа си.
–А-а- а! – извика Слави и падна до контейнера с боклук.
Младежите дето се казва, стара приказка, клише - бързо си обраха крушите.
Избягаха. Единствен свидетел на случката се оказа улична котка, която
невъзмутимо продължи да рови в контейнера с боклук и да търси насъщния си за да
оцелее в джунглата, която не даваше прошка на никого.
В близост до станалото мина патрулка. Полицаи, които почваха
нощната си смяна. Един от тях спря за да изхвърли празен плик от храна, с която
бяха вечеряли с колегата му и извика учуден:
–Ха, какво става тука бе! Наведе се. Видя кръвта по асфалта.
Опипа пулса на Слави. Почти не се усещаше. Набра набързо 112 и извика
медицинска помощ.
Когато Слави отвори очи в белотата на болничната стая…;
когато се опомни след животоспасяваща операция, възкликна:
–
О, Господи… Защо ми причиняваш това!?
Отговор нямаше Оказа се сам в стаята. Прозореца, до леглото
където лежеше бе леко разтворен. На перваза отвън два бели гълъба гукаха. Може
би говореха за любов? Или пък се радваха на живота?
Също някога като него.
Камерите, които сега бяха опора в едно общество на измама
събрано в джунглата успешно показаха запечатаната случка. Телевизиите вечно жадни
за внимание я излъчиха.
Всички видяха някакъв,
никому ненужен клошар, който не мърдаше. Застанал пред разтворен чувал плачеше
сякаш бяха убили детето му. Неговите „Деца“ книги, които изгоряха и вятъра
разнесе пепелта им в нощта, която скри
от Луната станалото.
Системата днес
убиваше. Тя караше младите да взимат неразумни решения, които им костваха
живота. Дрога, измами, кражби, убийства! Най-жалкото от тях, бе да се отрече, че майка и баща те, не са имали. Учители,
които да им обяснят живота, също. Улицата учеше на жестокост и липса на съчувствие.
В градинките наблизо цъфтяха лалета. Птици пееха, гълъби гукаха и само човекът
работеше срещу себе си забравил най-важното в живота, да обича и гради; забравил
първата глътка въздух, която е поел някога като бебе, за първи път…
Писателят Славчо Старчев, чиято самоличност никой не узна,
защото той отказа интервюто за телевизиите с думите:
–Господи, защо?
Всъщност нищо повече не каза, което озадачи всички.
Но не и системата,
която налагаше жестоките си правила усвоени от джунглата, където всеки миг, минута,
час някой без защита, умираше.
В. Софин 02.05.2026год.
