Болен крак

 

                                                               

Болен крак

Няма как да го избегна...

Някой ден ще легна

крак болен ще протегна

на пътека, която едва ли ще избегна!

Щом не мога да побегна,

трябва явно да се стегна.

Без кракът болен да засегна

на пътека планинска ще посегна!

В. Софин 06.05.2026год.

БЛАГОСКЛОННА ЛЮБОВТА

 

                                                             

БЛАГОСКЛОННА ЛЮБОВТА

Добре, че беше благосклонна любовта

като ме видя, веднъж ме пипна за крака.

Погледна ме с очи - горка усети участта;

погледна със учудване, подаде ми ръка

решително ме вдигна - показа радостта

на сърцето мое отдавна обвито от тъга!

Щастлив щом мигът бе за мен, разбрал

изведнъж прегърна ме и дъхна топлина

на очите ми потънали в оная тъмнина, 

в която мрак студен с мъгла се бе събрал;

в която липсваше лъчът от тая светлина

на сърцето мое - което биеше за любовта!

В. Софин 05.05.2026год.

ЧАЙНА УСМИВКА

 

                                                                 

Чайна усмивка

Преди кафето да изстине

и чаят с бодрост кипне -

погледни дали ще мине

някой в чаша да ти сипне!

И ако няма никой за кафето,

открий някой с чай да те зарадва,

когато успешно видиш на лицето

усмивката му - да не те отбягва!

В.Софин 05.05.2026год

Първа буква

 

                                                     

Първа буква

От рая на буквара са иззети

в училище от учителка съвети.

Красиви изречения излети -

за деца, букви със късмети!

-

Всяко име буквичка си има.

Най-хубавата тя си е на мама.

Втората мил татко ми я взима.

Но, аз съм с първа - най-голяма!

-

В.Софин 04.05.2026год.

КЪСА РОКЛЯ

 

                                                             

КЪСА РОКЛЯ

НАЗАД КЪМ СПОМЕНА СЕ ВРЪЩАМ

ЕТО МЕ - ОЩЕ НЕОСЪЗНАТ, ЗЕЛЕН.

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ МАГИЯТА ОБРЪЩАМ -

КЪСА РОКЛЯТА НА, МОМИЧЕ С ТЕН!

ВЪРВЯ, ЯДОСВАМ СЕ НАМРЪЩЕН.

МОМИЧЕТО С ПРИЯТЕЛ ЗА РЪКА.

ПЪК АЗ ЕДИНАК НЕ ЯЛ НАСЪЩЕН -

ХЛЯБ, НЕ ЗНАЯ НИЩО ЗА СВЕТА!

НАЗАД СПОМЕН МИЛ МЕ ВРЪЩА.

ЕТО МЕ - ВЕЧЕ ВРЯЛ, ПОЧТИ КИПЯЛ!

МОМИЧЕ С КЪСА РОКЛЯ МЕ ПРЕГРЪЩА

ЗА КОЯТО ПОГЛЕДА МИ БЕ, МЕЧТАЛ!

В. СОФИН 03.05.2026ГОД.

Последното дете на писателя

 

                                                                                  

Последното дете на писателя

  Не помнеше, кога бе започнал. Всъщност може би от училище бе почувствал, че буквите го привличат. Обичаше да съчинява красиви истории и да прави хората щастливи.

Докато се усети вече бе издал първата си книга. Последва я втора, че и трета…

Докато се мотаеше, а той не го правеше често, срещна жената на живота си. Нямаше представа защо тя, се влюби точно в него. Може би защото първият автограф бе именно за нея!? Или пък видяла сини езерата в очите му, които той раздаваше безплатно на фенове и не само на тях!?

 Славчо последва повика на кръвта. Не устоя на погледа на Жужа, която бръмчеше влюбено около него.

Сключиха брак. Всичко вървеше като по ноти. Слави успя да напише важните книги в живота си. Но за него най-важната си бе и си остана Ружа.

Толкова щастливи двамата. Винаги усмихнати с добра дума и помощ за всеки, който имаше нужда от това.

  Бяха двамата заедно почти неразделни. Докато Ружа не забременя. Налагаше се да стои вкъщи, а той сам да представя книгите си по-други градове. Славата и талантът не расте по дърветата, а човек трябва да се бори за него. Да експериментира, да чете и най-вече да се упражнява с писане. Всеки нов стил, с който Слави се срещаше бе предизвикателство за него.

    Той не приемаше, че това е работа. За Слави си бе забавление да преследва думите, които бягаха, неподготвени за чувствата му. Някои доброволно скачаха на белия лист и резултатите предизвикваха интерес не само в читателите, но и за автора Слави.

    Когато Жужа роди момченце нямаше по щастлив човек от него. След като ѝ подари букет червени рози, Слави гушна обзет от щастие сина си.

Някои неща в живота идват добри. Някои са още по -хубави…! За съжаление лентата се върти напред и няма измъкване от съдбата. Тя бе  решила, че щастието на писателя е прекалено много. Трудно за разбиране, а за поглъщане още по-малко.

Един ден за, който Слави не искаше да помни, но всъщност щеше да го помни през останалия си живот, Жена му и синът му бяха излезли на разходка в парк „Свобода“.

Той и този път бе на представяне на книга. Лошото в случай бе, че се намираше далече. Трябваше да пътува цял ден с влак за да се върне вкъщи.

Чу се по телефона с Жужа. Послуша и бебешкото гукане на сина си. Умилен Слави даде всичко от себе си за представянето на поредния написан от него, успешен роман.

Не всички добре разказани и дори нарисувани романи в живота обаче са успешни.

 Слави си мислеше, че едва на другия ден ще види любимата си Жужа и сина си На един светофар в града, където зебрата бе с предимство, а не шофьорите, които не се съобразяваха с нея жена му тикаше количката с бебето. Трябваше да мине от другата страна на улицата и да се прибере вкъщи. Нейният полет към дома бе внезапно спрян. Изскърцаха спирачки, които не можаха да спрат камиона на време. Шофьорът вместо да си гледа пътя зяпаше в телефона си. За съжаление животът скапа това зяпане. Количката литна като гълъб намерил пространство и се стовари тежко на улицата, където не устоя на змийската целувка- твърдостта на паважа.

Жужа извика, но бе прекалено късно. Шофьорът чието име Слави така и не запомни в съда, помете и съпругата му…

Ужасната гледка, която се разкри пред очите на очевидците потресе всички очевидци. Някои от хората извикаха панически. Други изплашени побягнаха като предпочетоха да се скрият вместо да окажат помощ на пострадалата млада майка и сина ѝ.

   Когато телефонът на Слави се обади, той не бе подготвен да чуе това, което щеше да срине кариерата му и не само да я срине, а зачеркне живота, за който живееше, смееше и се любеше с Ружа.

–        Ало! – прозвуча глас, който Слави чу за първи и последен път. Славчо Старчев ли е?

–        Да. Кажете за какво става дума? – учудване проряза лицето на писателя.

–        Съжалявам, че от мен трябва да го чуете… Жена ви загина днес при катастрофа… Синът ти… съжалявам!

Сякаш електрически ток проряза вените на Слави. Той гледаше пред себе си , но не виждаше нищо. От другата страна на телефона се чу още: „Ало, ало!“, но той не успя да улови нито една следваща дума. Слави, който боравеше с тях като експерт и ги местеше удобно в една и друга посоки бе ликвидиран. Изстрел така и не бе прозвучал. Не бе, но сърцето му вече бе мъртво.

    Следващите му дни, бяха обвити с мъгла. Нямаше, а и не искаше да си ги припомня.

   Брадяса. Отказа покани за всички следващи покани за представяне на книгите си. Спря да пише. Затвори се вкъщи. Не искаше да вижда никого. На телефона не отговаряше.

Забрави, че има сметки, които плащаше всеки месец. Спряха му водата. Спряха и тока. Почти беше забравил да се храни, но изведнъж се сети за неща, за които бяха приказвали с жена му Жужа.

Взе, че продаде апартамента. Парите от него дари на домове за сираци. А той самият избра улицата. Там започна без думи. Наложи му се да ги забрави. Разговаряше с контейнери с боклук. Бъркаше по кофите и търсеше нещо, с което да преживее. Докога? Докогато съдбата реши. Самият Слави не би сторил грях на душата си, за да се самоубие. Вярваше, че докато диша ще прави добро. За непознати. Събираше пари от продажба на капачки, стари изхвърлени в боклука книги; метални предмети също.

С хранителни останки открити в контейнерите с боклук се хранеше. Виж парите вместо да изпие като други бездомници като него, Слави ги пускаше в една кутия, където се  събираха средства за деца в неравностойно положение.

Често пъти се обръщаше към Бог вечер преди да се подслони някъде. То на улицата човек трудно би намерил подслон. Но Слави се мушкаше да спи в изоставена бетонна тръба, която си бе застлал с намерен прокъсан матрак от него.

–Докога, Господи!? – само две думи, другите сякаш ги бе забравил, че съществуват. Когато някой се опитваше да го заговори, той мълчеше.

Това озадачаваше хората. Никой вече не си спомняше за писателя. А  всъщност Слави брадясал, с окъсани дрехи, които излъчваха зловоние се бе променил до неузнаваемост.

Една вечер докато се ровеше в поредния контейнер с боклук видя захвърлени книги. От това го болеше най-много. Хората бяха станали безчувствени. Не ги трогваше нищо. Гледаха само удобствата си. Не общуваха както някога с усмивки, чисти погледи и поздрави. Улицата бе, виновницата, която пречупваше всички. Но някои се раждаха счупени по рождение. Наркотици, алкохол, кражби, малтретиране на по-слабите от тях. Това бе станало ежедневие, което без компромис натежаваше без милост във времето.

Деца обиждаха учители. Някои налитаха на бой. Други уж по умни изваждаха ножове…

Налагаха законът на джунглата. Вече се изповядваха с езика на силата с парите. Пари, пари и пак… Но всичко на тоя свят е преходно.

Така бе и с живота на писателя Славчо Старчев. Не, че той не го знаеше това.

Когато извади чувала с намерените захвърлени книги не знаеше какви са. Но, когато видя няколко от неговите… Книги, които някога беше написал; които бяха четени от повечето хора; които мечтаеха за по добър живот… Сърцето му сякаш спря. Изхвърлени на боклука „ДЕЦА“. Неговите отрочета, с които се бе опитвал да накара света да поеме в правилна посока. Книги, за любов, без война, кражби издевателства над други хора…

Изведнъж Слави заплака.

Наблизо се чу младежки смях. Трима младежи, които със сигурност никога през живота си не бяха чели, пък и не бяха пипали книги се спряха и огледаха старика.

Най големият някъде към двайсет се изцепи на висок глас:

–        Ей, старче! Какви ги вършиш тука, бе? Имаш ли пари? Ако, дай ги, защото сега ще те заколя…

После доволен от себе си и от начина, по-който според него бе уплашил писателя погледна към другите, които го придружаваха.

Слави изобщо не им обърна внимание. Продължи да рони тихо сълзите си, които попаднаха право в разтворения чувал с книги.

Приближиха се до него и един дори му изкряка в ушите:

–Ти не чуваш ли или се правиш, че не чуваш, старче?

Извади сгъваем нож и го опря в ребрата на Слави.

–Давай парите!

Слави изобщо не погледна към тях. Двадесетгодишният младеж натисна леко ножа.

Слави не помръдна. Сякаш тази заповед не се отнасяше за него. Един от другите младежи видя разтворения чувал с книгите.

–        Какви са тия книги, бе?

Слави изобщо не обърна внимание на думите му. Като видяха, че не може да го помръднат, а и ножа не помогна в ситуацията решиха да се погаврят със стареца.

Взеха чувала с книгите изсипаха го и този, който пушеше а, не бе и по - голям от тринадесет години извади запалка и подпали книгите. После впериха ухилените си погледи в очите на Слави.

Той не издържа. С вик:

–Защо ме наказваш, Господи? – Слави се хвърли да се бие с младежите.

–Я го вижте тоя!? Имало живец в него… Аз го помислих за мъртъв! – изхриптя най-големият и прободе Слави с ножа си.

–А-а- а! – извика Слави и падна до контейнера с боклук. Младежите дето се казва, стара приказка, клише - бързо си обраха крушите. Избягаха. Единствен свидетел на случката се оказа улична котка, която невъзмутимо продължи да рови в контейнера с боклук и да търси насъщния си за да оцелее в джунглата, която не даваше прошка на никого.

В близост до станалото мина патрулка. Полицаи, които почваха нощната си смяна. Един от тях спря за да изхвърли празен плик от храна, с която бяха вечеряли с колегата му и извика учуден:

–Ха, какво става тука бе! Наведе се. Видя кръвта по асфалта. Опипа пулса на Слави. Почти не се усещаше. Набра набързо 112 и извика медицинска помощ.

Когато Слави отвори очи в белотата на болничната стая…; когато се опомни след животоспасяваща операция, възкликна:

–        О, Господи… Защо ми причиняваш това!?

Отговор нямаше Оказа се сам в стаята. Прозореца, до леглото където лежеше бе леко разтворен. На перваза отвън два бели гълъба гукаха. Може би говореха за любов? Или пък се радваха на живота?

Също някога като него.

Камерите, които сега бяха опора в едно общество на измама събрано в джунглата успешно показаха запечатаната случка. Телевизиите вечно жадни за внимание я излъчиха.

  Всички видяха някакъв, никому ненужен клошар, който не мърдаше. Застанал пред разтворен чувал плачеше сякаш бяха убили детето му. Неговите „Деца“ книги, които изгоряха и вятъра разнесе пепелта им в  нощта, която скри от Луната станалото.

    Системата днес убиваше. Тя караше младите да взимат неразумни решения, които им костваха живота. Дрога, измами, кражби, убийства! Най-жалкото от тях, бе да се отрече,  че майка и баща те, не са имали. Учители, които да им обяснят живота, също. Улицата учеше на жестокост и липса на съчувствие. В градинките наблизо цъфтяха лалета. Птици пееха, гълъби гукаха и само човекът работеше срещу себе си забравил най-важното в живота, да обича и гради; забравил първата глътка въздух, която е поел някога като бебе, за първи път…

Писателят Славчо Старчев, чиято самоличност никой не узна, защото той отказа интервюто за телевизиите с думите:

–Господи, защо?

Всъщност нищо повече не каза, което озадачи всички.

  Но не и системата, която налагаше жестоките си правила усвоени от джунглата, където всеки миг, минута, час някой без защита, умираше.

В. Софин 02.05.2026год.

 

ЛЮБОВТА В ОЧИТЕ НА ЖЕНАТА

                                                             

ЛЮБОВТА В ОЧИТЕ НА ЖЕНАТА

Като гърне златно в края на дъгата

сълзлив дошъл да поздрави зората,

дъждът разперил разрошени перата -

на любовта нежна в очите на жената!

Като облак бял в част от небесата

изплувал смел в лодка без веслата

летящ Ромео дето търсел си мечтата

открил любовта в очите на жената!

Като вятър бурен в края на гората

могъщ дошъл да поздрави полята,

схватлив любовник с поза осъзната -

запалил чувства в гърдите на жената!

В. СОФИН 01.05.2026год.

Кредитни стъпки

 

                                                              

Кредитни стъпки

Когато пристигне цяла вината

съжалението я придружава.

Щом успее да договори цената

то молби започва да раздава!

Но липсва време за отстъпки -

без скрупули банките живеят.

Личат им кредитните стъпки,

тия с които само те печелят!

В.Софин 30.04.2026год.

В ПАРЛАМЕНТА

 

                                                     

В ПАРЛАМЕНТА

НЯКОИ ХОРА МНОГО ИСКАТ ДА СЕ ВИДЯТ С МЕНЕ... НЕ МОЖЕ! ПА Я СЪМ У ПАРЛАМЕНТО!...

ВИЖ НА ПОЛИТИКАТА БИХ КЛЪЦНАЛ ГЛАВАТА С МОТИКАТА... НЕ ЗА ДРУГО, А ЗА ДА НЕ ЛЪЖЕ ТОЛКОВА СЛАДКО, ЧЕ НЕ И СЕ ОТКАЗВА НИЩО!

В. СОФИН

ПАРИТЕ КУПУВАТ СПОКОЙСТВИЕ

 

                                                         

ПАРИТЕ КУПУВАТ СПОКОЙСТВИЕ

ВСЕ ПОВЕЧЕ НАТЕЖАВА НА КАНТАРА ВИНАТА, КОЯТО ИЗПИТВАМЕ, ЩОМ ВИДИМ ИЗБРАНИТЕ, КОИТО ЩЕ УПРАВЛЯВАТ ПАРИТЕ НИ.

 ВСИЧКИ ИМАТ ВИНА В ДЪРЖАВАТА НИ. НЯМАТ САМО ТИЯ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАК ДА Я ИЗПИТАТ.

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО. ВАЛИ ЗАТОВА ПАРЛАМЕНТА С ИЗКЛЮЧЕНИЕ ДНЕС РАБОТИ.

НЕ ГО ХАРЕСАХА В ПАРЛАМЕНТА, ВЪПРЕКИ, ЧЕ БЕ ДОСТА ХУБАВ МЪЖ В ОЧИТЕ НА СЪМИШЛЕНИЦИТЕ СИ.

СДЕЛКАТА ЗАТОВА БЕШЕ СДЕЛКА, ЗАЩОТО СЛЕД ИЗБОРИТЕ СЕ ОКАЗА, НЕОСЪЩЕСТВИМА.

БЪДЕЩЕТО НЕ Е, КАКВОТО СИ ГО НАПРАВИШ, А КАКВОТО ТИ ГО СЕРВИРАТ.

КОЛКОТО И ДА СЕ МЪЧИШ ДА ЗАБОГАТЕЕШ С РАБОТА, НЯКОИ УСПЯВАТ ДА СЕ СПРАВЯТ С ТОВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО САМО С ЩРАКАНЕ НА ПРЪСТИ.

ПАРИТЕ СА ЗАТОВА ЗА ДА СЕ ХАРЧАТ, НО САМО АКО ГИ ИМАТЕ.

НАЙ-ДОБРЕ СА ТИЯ, КОИТО ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОТРИВАТ РЪЦЕ ПРЕДИ ДА СА СПЕЧЕЛИЛИ ОТ ЛОТАРИЯТА.

САМОЧУВСТВИЕ ТОЙ НЯМАШЕ. ПАРИТЕ МУ ОБАЧЕ - КУПУВАХА СПОКОЙСТВИЕ.

В. СОФИН 30.04.2026ГОД.

СВЕТЪТ ДВИЖИ СИ КРАКАТА

 

                                                                 

СВЕТЪТ ДВИЖИ СИ КРАКАТА

Забравил, че мозъка му липсва

Светът луд пак движи си краката

ежедневно с мисъл за войната,

дето търси смъртта и я изисква!

Природата се гърчи заразена;

разчленени цветята и умират;

тревите и въздух не намират -

не диша планетата ни унизена!

И липсва мисълта в главата,

Светът луд, с кръвта се пъчи.

Човекът не живее, а се мъчи

без любов липсва му зората!

В. Софин 28.04.2026год.

Задоволен поглед

 

                                                                        

                                                              

Задоволявам с поглед от близо зеленчуците в магазина, защото не мога да си ги позволя...

Задоволен поглед

Един домат ме гледа сочен.

Краставица в очите ми горчи.

Лютив лукът е точен

щом от устата ми стърчи!

От градинската салата ме боли

хапче вземам за гастрита.

Но всичко е добре, нали

щом болката с него е изтрита!

Цените задоволявам със очи.

В джоба липсват левове дори!

Нямам в Евро никакви пари -

имам само болка дето ми личи!

В. Софин 28.04.2026год.

Всяка реалност е измама, когато в нея липсва любов.

В. Софин

САМОТНИ РЕКЛАМИ

 

                                                       

Самотни реклами

Мечтая си за лепкава любов,

която лепне в длани потни...

Мечтая си за онзи вик и зов,

дето идва в утрини охотни!

-

Но будя се и липсва пот -

няма ги дланите охотни.

Телевизорът ме зяпа с ход -

рекламите му са самотни!

В.Софин 26.04.2026год.

БУЙНА САМОТА

 

                                                               

Буйна самота

В сълзи протичат небесата.

Сърцата безмълвно спират,

защото в тях я има самотата

в която къщите сега умират!

-

Бавно нижат се дни студени.

Мъглата сива улици поглъща.

Пролетни чувствата са спрени

войната на омраза се завръща!

-

Легло бодливо отрежда ни съдбата.

Мълчим, търпим, но буйна самотата

пропуска сълзите горчиви по земята,

които мечтаят - търсят свободата!

В.Софин 26.04.2026год.

ТЪРСЕНКИ

 

                                                         

Търсенки

Всички движат си колата -

само аз мъча си краката!

пеш по пътека към гората!

--

Всички се радват на цената

само аз признавам си вината

зяпам привлекателни краката

на красива на пътя ми жената!

-

Не всички признават си лъжата

само аз с късички у мен краката

признавам, честно си вината!

-

Всички обичат си страната

само аз с история неосъзната,

харесвам Тръмп с войната!

-

Всички бързат за разходка

само аз със забавена походка

оглеждам, правя разработка,

как да возя тялото на лодка!

-

Всички мечтаят за парички

само аз за бабини терлички

плетени от нея, но не за всички,

за внука с усмихнати очички!

-

Всички търсят някаква изгода

докато аз във къщи мия пода,

за да бъда в крак с нова мода!

-

Всички търсят под вол теле

само аз залепил очното реле

търся не теле, а спор в меле!

В.Софин 25.04.2026год.

Свита капка

 

                                                                  

                                                                

Свита капка

Ракия жълта вчера пих,

една капка взе, че ми остана.

Предвидлив в шкафа аз, я скрих -

капката за утре пожелана!

-

На заранта за закуска я потърсих.

Липсваше ракиена капката у кана...

През нощта някой в стъпки тих -

в корема си, бе свил я без покана!

В.Софин 24.04.2026год.

Не знаех за мъглата сива...

 

                                                                             

НЕ ЗНАЕХ ЗА МЪГЛАТА

Не знаех нищо за мъглата сива,

дето скрива вечерта красива,

когато идва студена и ленива

с цел светлината ярка да убива!

В. СОФИН

    Не знаех, че съм толкова популярен. Уж се криех от светлините на прожекторите в мъглата сива, но те пак ме хванали...

   Ранна утрин, докато разхождах тялото си с цел отслабване срещам непознат човек за мен. Взе, че ме спря и ми викна:

–Зная те тебе, ей... Зная, че ходиш без гащи!...

Сконфузих се, но намерих сили да се усмихна. Тъкмо отминавам, срещам друг. Пак непознат за мен. Викна ми:

–Зная те, теб! Познавам те отрепко такава!... Такива като теб дето отказват да бъдат ваксинирани до стената!

Откъде бешу разбрал, че не се ваксинирах срещу Ковид 19 е загадка за мене.

Сконфузих се, не казах нищо и го отминах. Крачка по натам и оп-па. Някаква непозната за мене госпожа. Взе, че се изплю пред мен. После ме почна с думи:

– Не те ли е срам бе, мизернико! Имаш хубава жена, деца като гълъбета, а залиташ у левото...

Попитах за кое "лево" става дума, а тя плю пак пред мен:

– Знам, че имаш любовница. Всичко знам и за подвизите ти, с нея.

Погледнах я. Аз не знаех, че имам юбовница. Но щом твърдят, че съм без гащи, неваксиниран и с любовница значи сигуно са прави. Но кой по-дяволите ме беше издал!?

Помня времето. Хм старото време, когато пак бях неудобен. Защо ли?

   Ами защото, когато имаше манифестации у нас и те бяха задължители, моя милост носеше портрета на Ленин. Опитваха се разни манипулисти тогава да ме накарат да нося портрета на Тодор Живков. Отказах. Опитаха с Георги Димитров, пак отказах. Поисках Сталин. Казаха ми, че бил неудобен. Помолих за Брежнев, разрешиха...

    В потока на мисли сега предизборно мечтаех за портрета на Путин. Пропуснах тоя на Елцин, защото ми бяха казали, че тоя бил пияница. Ами човека с петното - Михаил Горбачов? Не можело трябвало нашенец да бъде. Че, къде ги нашенците? Всички в чужбина избягаха. Останахме тука едни... Всеки знае за всеки по нещо, дори носи или не носи гащи, че и размера на сутиена сигурно на любовницата чужда знае с точност.

Определиха ме надъхани партии, че бил съм Путинист. Русофил, който трябва да бъде изправен пред стената и разстрелян. Опитват се да ме убият с думи, но няма как да знаят, че по времето на Соца, пардон социализма бях определен като анархист. Ами, казват сега: "Путинист, си ти гнидо не крий!" 

     Щом народа го иска, защо пък да не бъда. Ами избраниците народни, които се местят удобно от партия в партия! Те какви са? Дали маскари, както някога ги определи Алеко Константинов, евроатлантици ли, русофили ли, или може би чужденци - афганистанци, палестинци, иранци или пък, кой ги знае!?

То мама не знаеше на времето преди да ме беше родила, дали съм момче или момиче. Та тия ли, които на пътя ме срещат ще знаят? Усещам се отвратен. Не за друго, а защото ако успееш у нас веднага ще се намери някой да ти, мушне прът в колата за да я прекатури. Не го прави, защото си дори от неговата партия. Прави го от злоба, защото той лично не е успял да се качи на мястото - амвона, откъдето ще проповядва своята религия. И ще налага правилата си.

   Че поспрете се малко, бе! Ами ако аз се мисля за говедо, а вие не знаете, че съм... Тогава? Ами по-добре изчакайте преди да крещите вкупом:

"Тоя ли бе! Нали го знам! Беше с Ленин, със Сталин, Брежнев, а сега е с Путин!"

Лошото е, че тия именно дето го твърдят не са българи. Защо ли?

Ами говориш за България, споменаваш, че ще направиш всичко за просперитета на народа си и оп-па. Ти си чужденец, защото подкрепяш мира, а не войната, която не е твоя а за интересите на силните, които управляат света.

Хайде стига приказки, които според някои хора са напълно излишни! Стига! Че ушите ми вече пламнаха. Усещам аз, че ме псувате до девето коляно, но пък кажете ми само едно, защо убихте Алеко Константинов?

За тия, които не знаят първо да прочетат истината, а после да ругаят хората с мнение българско, а не руско нито пък евроатлантическо! 

Благодаря, ви! Не за поздравите, а за цветистите епитети, които събрах! Все пак с теб се обичаме, народе! Но ти не го съзнаваш!...

В. Софин 23.04.2026год.

Книгата съдбовна

 

                                                                   

Книгата съдбовна

Не знаех за любовта щастлива,

която вечер в очите се открива

на момиче нежно дето ме опива

с поглед който в мен се впива!

Не знаех за книгата любовна

дето огъня запалва у душите.

Тя идва прочита се съдбовна

на среща, която сбъдва мечтите!

Не знаех за стиха потребен

дето рецитира онзи влюбен,

когато изгревът вълшебен

в морето пени се със гребен!

В.Софин 23.04.2025год.

Не заех нищо за гората раззеленена

дето с листи на пролет е снабдена!

-

Когато посрещне любовта

от език нуждае се сърцето,

което явно днес незаето -

пътува влюбено с МОМИЧЕ във морето!

В.Софин на ИВА!

Детските мотиви

 

                                                       

Детските мотиви

Не подозирах детските мотиви

докато не видях цветните моливи

да рисуват по стари сгради сиви

усмихнати цветя, щастливи!

Забравих на какво радват се децата

макар, че някога и аз детенце, бях.

Боядисвах сини на крушата листата

в уличната кал търкалях се без страх!

На училище с баща си не отивах

не защото липсваше ни обичта.

Сам или с другарче там пристигах

по път не дебнеше ни опасността!

В.Софин 22.04.2026год.

Взех ли си хапчетата?

 

                                                                        

ВЗЕХ ЛИ СИ ХАПЧЕТАТА!?

   След сутрешното станало нарицателно вече в Интернет "Добро утро, приятели" се сещам:

"Глътнах ли хапчетата!?"

Веднага взимам вода и ги пия.

Само след десет или петнайсет минути не ги броя се сещам:

"А, хапчетата, днес!?"

Гълтам пак вода и прокиш....

След няколко закачки в Интернет с приятели, решавам да бия дузпата /затворя/ на лаптопа и да се разходя. Тук назоваваме излизането в градчето ни по "чаршията ".

Но точно в момента, когато надявам маратонки на краката за да ги раздвижа от мързела вкъщи се питам по навик:

"Какво стана с хапчетата?"

Гълтам трета порция и бързам да се изнижа към "чаршията".

На обяд се прибирам леко изморен и бързам да полегна. Събуждам се привечер с една мисъл:

–Дали обядвах!? Но вече е пет следобед и трябва да вечерям... 

Изведнъж ми просветва мисъл:

"Чакай малко!... Ами, изпих ли си хапчетата!?

Проверявам аптечката.

Хм Хм. Няма!? Изпих ли ги или не съм? Това е въпрос, на който липсва нормален отговор.

Докато се чудя, кога съм успял да ги глътна или не се сещам:

 "Утре ще трябва да ходя пак до аптеката. Какво пък! Все пак на традиционната сутрешна разходка ще се срещна с други хора, с които ще разговарям."

СТОП!

Ами Интернет, доброто утро за всички приятели, рано?

Вярно, бе! Не случайно не помня, кой го е казал, че утрото е по-мъдро от вечерта...

Гризва ме леко съмненийце!? Така ли беше? А може би вечерта е по мъдра от утрото!? Или пък беше от обяда!?

Замислям се. Май няма значение.

Решавам да си легна, иначе като нищо може да забравя да го сторя...

Ами утре? Ще се види! Зависи от настроението.

След тия умозаключения успявам да заспя с мисълта, че съм превъзмогнал себе си.

В. Софин 21.04.2026год.

ИЗВОДИ ВОДЕЩИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ

 

                                                              

ИЗВОДИ ВОДЕЩИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ

Любовта е лъжа, която води до пристрастяване.

-

Наркотиците са лъжа, която води до усамотяване.

-

Алкохолът е илюзия,  която води до безпаметност.

-

Цигарите са най-доброто средство за неподчинение, което води до пристрастяване.

-

Измамата е опит, който се добива от времето, което лъже всекидневно нас, хората.

-

Парите са удобно средство за банките, които искат да докажат с тях, че са всесилни да оборят всякакви човешки проблеми.

-

Добрите чувства изчезват, когато се мерят с кантар.

-

Изборите, които правим често пъти нарушават нашата самостоятелност.

-

Банките управляват с позицията на силните пари.

-

Ешафодът отдавна е готов за словото, което иска на живо да се бори за проблемите на хората.

-

Главата не слуша, когато езикът и говори.

В.Софин 21.04.2026год.

Звездички

 

                                                                 

                          

ЗВЕЗДИЧКИ

СВЕТЯТ БЛЯСКАВИ ЗВЕЗДИЧКИ.

ГРЕЯТ ЛЮБОПИТНИТЕ ОЧИЧКИ.

ПАЛАВИ УСМИВКИТЕ НА ВСИЧКИ -

ДЕЧИЦА ОЦВЕТЕНИ СЪС БОИЧКИ!

В. СОФИН 19.04.2026год.

ПРИКАРАН

 

                                                                       

ПРИКАРАН

     Буквално сте прикаран. Ако искате бъдеще се налага да легнете.

Отивате доброволно на заколение. Или опит да измамите... Смъртта трябва да се избягва, но не и заколението... Всъщност операция, която дава бъдеще.

  Лягате сякаш сте дошли на почивка. Краката горе на "магарето". Голи сте, но не изпитвате срам. Обзети сте от неустоимо любопитство. Екипът за Вашето заколение се е събрал да празнува. Всъщност принуден е да Ви обгрижва. Слагат Ви задължителния абокат на ръката. Следва венозната упойка, която замъглява взора, но създава възможност за виртуално пътешествие. Екипът събран да го осъществи преди да Ви пусне по пътеката пита дали сте избрали маршрута си. Успокоявате ги, че сте готови за морето. През това време Ви намазват с йод и мерят кръвното налягане. 

       Готови сте да се пуснете по пистата, колкото и хлъзгава да се окаже тя. Тръгвате след като погледът Ви внезапно изневерява. Венозната упойка започва да Ви хваща. Екипът, който е готов да Ви изпрати в пътуването започва да действа.

      Уви! Не чувате морето да шепти в ушите Ви, а пътувате сякаш по вода. Изведнъж улавяте със замъглен поглед върнат благосклонно от отвъдното, че таванът над вас се движи. Оказва се, че не той, а леглото носилка, с което Ви возят до стаята, където трябва да изчакате опомнянето от пътя, който досега бяхте изминали. Оставят Ви нежно, а не ви хвърлят на болничното легло, за да се опомните от пътешествието до морето. Но дали? Не е сигурно, защото паметта Ви я нямаше четиридесет минути. Неизвестно къде е била, тя!?

        Когато проглеждате разбирате, че сте били на операция. Кога и как е станала? Не знаете, но лекарския екип се е справил добре. Дори повече от добре. Не за друго, а защото се е осмелил да Ви изпрати на пътешествие. Пътешествие, което се случва понякога дори и да не сте го искали.

Което връща усмивката Ви, в царството на живите!

В. Софин 19.04.2026год.

ЩЕ СТАНЕ...!

                                                                          

ЩЕ СТАНЕ

   Всеки последващи избори у нас се оказват по токсични от цигарите изпушени на чист въздух от строения за гласуване, Електорат.

-

В деня на изборите за парламент забранили алкохола, не за друго, а защото имало опиянени гласоподаватели, които предварително били консумирали победата на партията си.

-

Предварителните изборни ругатни били забранени, защото уронвали честа на урните.

-

За да се осигури почва за добре отгледани цветисти кълнове по време на избори всяка партия избрала цвят, който не и подхождал, но избирателите не знаели това и гласували без избор.

-

Всеки лидер, кандидат за власт се биел в гърдите и  споделял пред избирателите си:

– Ще стане...! Ще Ви го направя - АЗ!

Несъгласен бил единствен, СПАС.

Едва, едва се чул тихия му глас:

–Защо пък да не бъда -АЗ?

-Неотдавна бях в първи клас!?

-

Компасът рязко се отклонил от позицията си в силна магнитна буря развилняла се  по-време на изборите за парламент.

-

За компрометирана хартиена прислуга

изборни машините били в услуга.

-

В. Софин 

НЯМА НУЖДА

 

                                                                              

НЯМА НУЖДА!

НЯМА НУЖДА ОТ АГИТАЦИЯ

РАЗДЕЛЕНА ВЕЧЕ СМЕ НАЦИЯ,

КОЯТО ЖИВЕЕ В ИЗОЛАЦИЯ

СЛЕД ЕВРО-АТЛАНТИЧЕСКАТА ТАРАПАНАЦИЯ!

---

ВСИЧКИ СТРОЕНИ ПРЕД УРНИТЕ -

ГЛАСУВАМЕ ЗА ХИТРИТЕ -ДЕЖУРНИТЕ!

---

РАЗДЕЛЕНИ ОТ МНЕНИЯ -

ОБЕДИНЕНИ В СЪМНЕНИЯ!

--

ТОВА СИ Е УМЕНИЕ НЕ ЛЕСНО -

ДА УМЕЕШ ДА ЛЪЖЕШ, ИНТЕРЕСНО!

---

НИЩО  У НАС НЕ Е СЛУЧАЙНО

ОСВЕН ЧУЖДИ САМОЛЕТИТЕ

ПАРКИРАНИ ПО ЛЕТИЩАТА - НЕХАЙНО!

---

КОНСТИТУЦИЯТА УДОБНО ИЗМЕНЯНА

РАБОТИ ЗА ИНТЕРЕСИ ЧУЖДИ - УВЕРЕНА!

---

УБЕДИХА ГИ ДА ГЛАСУВАТ,

А ПЪК ТЕ БЕЗПАРИЧНИ ЗНАЯТ СИ -

НАУЧЕНИ ДА ПСУВАТ!

---

НЕ СЕ ПОСВЕНИХА ДОРИ -

ИЗБРАХА ГИ С ФАЛШИВИ ПАРИ!

---

НАРОДЪТ ВЕЧНО СТРАДА,

ДОКАТО ЧУЖДЕНЦИ КОМАНДВАТ -ПАРАДА!

---

ВСЕКИ ТЪРСИ НЯКАКВА ОБЛАГА

ДОКАТО ДАНЪЦИ НА НАРОДА

СЛЕД УСПЕШНИ ИЗБОРИ, НАЛАГА!

---

ЗАПЛАТИТЕ ХИЧ ГИ НЯМА

МИШЦИ ЕВРОТО ПРОТЯГА

ЗА ПОРЕДНА РОДНА, ИЗМАМА!

---

МИЛА ДРАГА РОДНА

ПАРТИЯ УГОДНА

РАБОТИ БЛАГОРОДНА

С ЧЕСТ, КОГАТО ДРУГА БОДВА

С МИСЪЛ, ЧЕ БИЛА НАРОДНА!

В. СОФИН  

Без сълзи

 

                                                                

БЕЗ СЪЛЗИ

      Пиете хапчета сутрин. Това не пречи на излизането Ви. Времето отвън е дразнещо. Събрали са се на седянка облаци сиви да купонясват. Нямате нищо против, но Вие имате среща. Бързате покрай дълбок канал зидан  с обработени камъни. Гледате водата, която тече там и мислите, че времето наистина прекалено много бърза. Също като вас, който има среща.

     Минавате малко мостче и тъкмо да поемете по улицата направо спирате за миг. Точно миг, който стига на, краката Ви да се отклонят непослушно в друга посока. Чудите се на избора им, но нямате нищо против движението покрай канала. Шепти водата вътре, говори, но ушите ви не чуват звуците и. За разлика от това очите Ви надзъртат любопитно. Покрай канала облечени в булчинското си бяло, цъфтят джанки. От тях се носи жуженето на пчели и аромат, който лекия вятър пъха в ноздрите Ви. Хубаво е, че не сте алергичен. Вдъхвате аромата на пролет и се наслаждавате на бързащата вода в канала и на бялото примесено на моменти с храсти цъфнали вълшебно в жълто. Обхваща Ви неустоимо изкушение. За ваш срам тази сутрин сте си забравили фотоапарата, малкият симпатяга, който винаги ви придружава в разходките. Но джиесемът Ви е подръка. Изскача от джоба Ви и вместо да звънне на някого или да приеме разговор, започва да снима булчинската премяна в дърветата покрай канала. Симпатягата успява да запечата и картина от едва цъфнала череша. Замаян от природните красоти нахвърляни във взора Ви от пролетта спирате. Но след малко осъзнавате, че някъде там в центъра на града някой Ви чака.

Прибирате на топло в джоба си джиесема и тръгвате. Стигате до голям мост,  който не минавате, защото вашия път е наляво. Отдалечавате се от канала. След няколко крачки впервате поглед в отсрещната стара сграда, която някога през двадесети век е била тютюнев склад. Завивате по една малка уличка вдясно и се наслаждавате пак на цъфналите джанки. Но отнякъде пропълзява МИГ. 

Пак ли?

Мигът  спира. Спирате и вие. Погледът Ви улавя захвърлен до бордюра портфейл.

   Тъкмо краката Ви решават да тръгнат, ръцете непослушни се протягат надолу към асфалта. Мислите ви ако имате такива им се струва, че това е любопитно. Да но портфейлът е отворен и лежи с лицето си на паважа. Какво пък! Вдигате го като предварително знаете, че е празен. Така е. Няма банкноти. Някой е обрал всичко. Така си мислите. Но МИГ и сте изненадан. Намирате лична карта и банкова такава. Вътре има и снимки, но нямате време да ги погледнете. Въздъхвате с мисълта, че пак на Вас се случва, и защо пак!? Само преди година имахте подобна среща с портфейл изгубен на едно шосе. Бяхте задължен да намерите улицата на която успяхте да върнете намереното.

И ето, че пак съдбата ви поднася ТОРТА!  Ами тази торта не е вашата. Трябва да откриете момичето, което е на личната карта и да върнете изгубеното. Ако е изгубено разбира се. Имате съмнение за кражба, но вашият избор е да сторите добро като върнете намереното.

    В тоя кратък МИГ вие проумявате, че ако краката ви обхванати в колебание бяха поели в друга посока нямаше да срещнете портфейл по пътя си.

НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ! 

     Дали сте го искали или не, няма значение. Съдбата е решила, какво да стане преди Вие дори да се замислите.

   Вдигате портфейла и пак се забързвате. Всъщност краката бързат докато Вие мислите.

В полицията трябва да се ходи... Не е вашето. Значи трябва да намерите улицата, където живее момичето изгубило портфейла и да го върнете. Засега обаче имате среща. 

     Стигате със закъснение. Не ви е срам. Имате среща с дама, а сте си позволили закъснение. Нямате оправдание. Или имате портфейл, който говори във Ваша защита.

    Решавате с дамата да намерите улицата и да върнете изгубеното. Струва Ви се невероятно приключение. То си е всъщност такова. Но със сигурност не и за момичето изгубило портфейла с документите в него.

Намирате сили пак да погледнете вътре в него. Изненадан сте, когато виждате снимки. Този път късметът идва с очите на дамата до Вас, която познава едно от лицата запечатани на хартия.

Въодушевени тръгвате. Естествено не сам а с портфейла и дамата към един магазин за маратонки. 

  Влизате и предавате намереното като дори въздъхвате с облекчение. Но това не е момичето изгубило портфейла, а е жената на снимката, която сте видели с дамата. Запознавате се с нея и бързате да си тръгнете. Естествено заедно с дамата. 

ВАШЕТО ДОБРО ДЕЛО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ИЗТРИЕ СЪЛЗИТЕ НА МОМИЧЕТО ИЗГУБИЛО ДОКУМЕНТИТЕ СИ.

Хубаво, е че в приключението, което преживяхте днес не бяхте сам. Имахте помощ!

Но все пак, защо именно Вие трябваше да намерите портфейла? Мигът на колебание всъщност беше този, който ви отклони от пътя. Вместо него тръгнахте в друга посока. 

Не сте виновен, че съдбата беше решила да ви подложи на изпитание. 

"ГОСПОДИ ДОКОГА?" -възкликвате вие, но не чувате отговор. Няма такъв. Той стои в сърцето, но не само вашето, а и на дамата, която Ви помогна в труден момент за Вас.

В. Софин 16.04.2026год.

ТЪРСЯ ПЪТЕКИ

 

                                                          

Търся пътеки

Търся изгубен мирен покоя

на сърцето в мъката балсам.

Надигам глас измъчен в зноя

но неразбран оставам сам!

-

Убити мечтите ми в двубоя

рухват с илюзия облечени.

Сълзите ми горещи с пороя

пресъхват - падат обречени!

-

Будят ме мислите нелеки

нощем боря се със Скота.

Търся за сърцето си пътеки -

мирни дето дават го живота!

В.Софин 15.04.2026год.

Мнението на "Дрънкалките"

 

                                                                                      

                                      Мнението на „Дрънкалките“

–        У наше село Ливадово предизборно ни носят залъгалки… -оплакал се Гюро пред комшията Насо в двора на къщата му.

-          Я им викам, дрънкалки – засмял се леко начумерен, Насо.

-          Оти, бе? – засмял  се и Гюро.

-          Оти и сега на мегдано е дошел един да ни е…гитира…

-          Да е…гетира…!?

-          Ами дрънка празни приказки… Щели да ни намалят цените…

-          Убаво ги намалия като ги дигная с Еврото – коментирал Гюро.

-          И я викам на моята Дуда, че тия дрънкат дрънкалки само, ама она не ме разбира що и кажувам…

-          И що и кажуваш, Насо? -попитал Гюро и засукал белия си, мустак.

-          Викам и, че ракията е поскъпнала, а тя… Много важно, било. Че то ако не е важно оти тия, че ни дрънкат дрънкалки, Гюро?

-          Нека си дрънкат щом немат друга работа.

Ако си мислят, че само с дрънкане става много се лъжат. Ние не сме бебета та ни носят залъгалки. Кого ще лъжеш ти, бе? Гюро отдавна е излъган и знае само една партия…

–Любопитно ми е… На коя партия залагаш Гюро? -втренчил изненаданите си от изумление очи, Насо в комшията.

–        У  най-сигурната. Кажува се Свети Паралей. Идва веднъж у месецо заплатата ама без нея сичко е не вересия у тефтеро на Весо кръчмаро Господ до го…

–        Поживи ли, Гюро? – прекъснал тирадата на Гюро, съседът Насо.

–        Ами да не се мешаме у работата на Господа Бога. Он си знае работата, ама тия дето агитират със залъгалките си дето им викаш „Дрънкалки“ знае се само на избори и промени на конституцията залагат. А у нас с избори не става, Насо. Не става, требва много пари като тия дето наливат у отборо на Лудогорец Имат пари, имат политика и успешни игри. А щом нема пари, нема и политика у назе. Само дрънкане на залъгалки…

–        Абе Гюро я ела да изпием по ракия, че сама стои у мазето и прокисва…

–        Така кажи, Наско! Така кажи, а не ме залъгвай с дрънкалките на мегдано. Сичко си имам. И златен часовник даже. А тия, дошли с ключодържатели. Дрънкат ги и си мислят, че със звуци, че ни прикарат до урните.

   Двамата комшии приятели от село Ливадово седнали под разцъфтялата джанка и  почнали тяхната залъгалка с домашна ракия, която после дълго време дрънчала в главите им тревожно. Но кои са Гюро и Насо та някой да посмее да ги агитира със залъгалки като те си я имат собствена и не им пука за мнението на „Дрънкалките“.

В. Софин 14.04.2026год.