Колело на първи юни - Перипетиите на едно момиче на шест"

 

                                                                          

Колело на първи юни

     Толкова много се бях заиграла, че забравих… Днес разбрах от тате, че е първи юни. Голяма работа, нали? Да сигурно е голяма, защото всички деца празнували днес. Щом има празник значи трябва да има и подаръци? Така мисля, но мама каза, че щяла да види дали съм слушала през годината и тогава тате щял да ми купи колело. Ехе! Аз от кога го чакам това колело. Вече съм самостоятелна. Казвам го на мама, а тя пак щяла да види… Какво толкова гледат възрастните? Сигурно мама имаше предвид бебето….Опа…! Изпуснах се. Не е това, което си мислите деца. Вече съм голяма и не правя бели. Само мъничко забравям да си измия ръцете преди ядене. Но сигурна съм, че и други деца също забравят. Но да ви кажа.. Или пък да се похваля. Мама има бебе. Значи, каза ми тя, вече си имаш сестричка. Подскочих от радост. Като видях бебенцето, то пък едно такова мъничко също като голямата ми кукла Кате. Едва го бях казала и мама съобщи голямата новина. Сестричката също щяла да е Кате. Две Катенца… Ти да видиш!? Мама каза, че имам много играчки и трябвало да дам и на бебето. Че то нали е малко? Толкова малко. Спи в кошчето и яде… Само яде! Не, че съм против, но трябва ли толкова много да се яде? Аз например не мога да ям толкова много. Просто ми омръзва. Друго си е да пъхна ръчички в играчките. Цяло богатство. Скоро се карах на дядо, че взима все нови. Но той каза, да имало и за бебето… Върви ги разбери възрастните. Бебето е малко и не може още да играе с играчки.

  Да издам една тайна днес. Пък ние с тате ще ходим след детска до магазина с колела. И ще вземем най-хубавото за мене. Тате каза, че трябва да съм послушна. Че нали го казах на мама, че съм самостоятелна!?

Колко хубаво е, че днес е празник на децата. Добре е, че съм дете. Ще получа освен колело…!? Другото не зная, но си мисля за изненадата. Мама каза, че било хубаво да има изненада. Сигурно е така, но аз нямам търпение… Вече съм голяма кака и трябва да зная всичко също като възрастните. Мама и тате не са съгласни още, но кой ги пита тях? Добре, че дядо и баба не мислят така. Мама казва, че и те били станали деца. Не е вярно!? Как може възрастни хора да станат деца!?

Можело, твърди мама и дори тате каза, че е така.

Пък аз се чудех защо дядо все искаше да дойде при мен на детска градина. Щял да чете приказки на децата. Че той нали е дете? Как ще чете като не знае буквите!?

Мама каза, че още ги помнел. Вярно бе, нали ми чете, когато му дойда на гости. Винаги извади нови книжки и чете ли, чете… Даже очила слага.

Да ама да ходи на детска градина с мен!? Не, не съм съгласна. Мама нали чете и всички деца я слушаха. Слушах я и аз.

Първи юни, а утре, втори…

Пак щяло да има празник. Ти, да видиш. Някой щял да има рожден ден. Кой ли? Да е бебето, не е? Да съм аз Софи, не не съм…?

Мама каза, че съм била много любопитна. Искала съм всичко да знам предварително. Че какво лошо има в това?

Трябвало да има търпение. Аз по-цял ден търпя в детската градина и чак вечер ме вземат от нея.

Мама каза, че това е друг вид търпение.

Така, че днес било достатъчно, че съм имала празник… Защо не и утре, мамо?

Хубаво би било някак си!

Ами… Ще видя довечера. Ако има колело ще се похваля, но утре. Днес не чакайте нищо повече от мен деца. Но зная, че и вие ще бъдете зарадвани с подаръци. Някои от вас ще играят в парка също като мен понякога. Интересно ще бъде. Как само ми се иска този ден,  да не свършва никога? А защо пък да не бъде и утре първи юни? Че и други ден също?

Не ги разбирам възрастните с това, че само веднъж в годината се случва това?

Колкото и да се ядосвам, дори и да плача нищо нямало да помогне това.

Било глезотии. А вие деца обичате ли глезотиите? Хубаво е, че има мама, тате, дядо, баба, които ни радват. Вярно, че ни наказват понякога… Но виж ти цяло колело. Съгласна съм да слушам цяла седмица, макар мама да каза, че иска цяла година. Види ми се много, но ще търпя. Пък може и Катето, сестричката ми да повозя на него…

До скоро мили деца! Или честит първи юни… Нашият голям ден! Само как не ми се иска да свършва… А на Вас?

В. Софин 01.06.2026год.

Няколко "Защо!? подсказани от дядо

 

                                                                       

НЯКОЛКО "ЗАЩО!?" ПОДСКАЗАНИ ОТ ДЯДО

"Защо трябва да ходя на детска градина? У дома си е по-добре."

"Защо мама и тате вечер не ме слушат и ме слагат да спя? Мен хич не ми се спи, а ми се играе.

"Защо трябва да се уча да пиша числата, като вече някой както казва дядо, вече ги е написал?"

"Защо трябва да чакам дядо Коледа за да получа подаръци от него? Не е ли по-добре мама, тате, дядо и баба да ги купят предварително?"

"Защо аз Софи трябва да си ям супата, а тате може и да я откаже!?"

"Защо трябва да слушам, когато мама и тате не ме слушат!?"

"Защо пък да давам на другите деца, от книжките написани от дядо ми, за мен!? "

"Защо четката за зъби не си стои спокойно, а все скача да ми ги чисти с помощта на мама!?"

"Защо приказките, които вечер ми четат не са по-дълги? Интересни са но много къси..."

"Защо дядо и баба не ни идват на гости?!"

"Защо трябва да се обличам в нови рокли?! Тая на мене най-много си харесвам!..."

"Защо дядо, скоро не е писах "стихче" за мене!? Да не ми е сърдит?

В. Софин 

Вече съм голяма

 

                                                     

          

Вече съм голяма

            Деца да се похваля! Вече съм на шест годинки и съм голяма. Толкова голяма, че може и да съм кака...!?  Но първо да Ви разкажа какво се случи преди нова година. Казах на мама, че искам всеки ден да е Коледа; да има подаръци за мен... Пък може и за нея да има с тате!? 

  Това и казах, когато видях колко много подаръци беше успял да ми донесе дядо Коледа.

Като чу това мама Петя се засмя и каза, че добрият старец трябвало и да си почива. Това не го разбирам, защо да почива, когато си има шейна с еленчета, които носят по света на всички деца, подаръци. Мама  каза, че нямало за всички, само за послушните деца. Попитах я:

–Мамо, а кои са послушните деца?

     Защо ли трябваше да питам!? Мама пак ми се засмя. Все ми се смее, когато я питам сериозни неща. После ми каза, че послушни деца били тези, които си изяждали докрай супата, не дърпали котката за опашката; миели си вечер преди лягане зъбите и още куп работи... Но мога ли да ги запомня всичките!? Толкова много правила, които ако всички деца ги спазват щели да получат много подаръци за Коледа. Е аз и без това получих много... Дядо и баба ме изненадаха, когато дойдоха на гости. дядо Коледа бил оставил и под тяхната елха подаръци за мен. Ти да видиш! Откъде накъде ще остави точно пък при тях подаръци за мен!? Когато я попитах, мама каза, че дядо Васко бил написал писмо от мен на дядо Коледа. Ама нали тате, написа, пък... !? - учудих се аз, но мама каза:

– Е, дядо ти не е знаел и затова е написал, писмото, Софи.

Ти да видиш! Ако и баба беше написала... Ако и вуйчо Боби и кака Вики също? Тогава щях да имам всички играчки на света!

Мама пак се засмя. Не виждам нищо смешно в това, а тя се смее!?

После каза:

– Нали трябва да има и за другите послушни деца, подаръци. Ако са всичките за теб, те ще се разплачат. 

Сетих се, че знаех едно такова дете от детската градина дето се разплака, защото дядо Коледа вместо камионче му даде, кукла. Бил се объркал. Че как ще се обърка, когато в писмото до него било написано за камионче...!?

И за друго се сетих, че мама казва на дядо Коледа, старец. Че защо не дядо, а старец!?

Мама се обърка, но после ми каза, че на прекалено възрастните казвали така. Попитах и за баба, но мама ми се скара да не бъда толкова любопитна. Имало време да науча всичко. Пък аз исках сега и то веднага да узная.

– Всичко с времето си, Софи!

Да ама аз знам, че няма време. Ако имаше нямаше да порасна толкова бързо. Нали Ви казах отначало. Станах на шест! Голяма и вече съм кака в детската градина. 

Но и принцеса на тате... Това е важното, сега!

А вие деца слушахте ли през изминалата година? Написаха ли дядовците и бабите писма за подаръци на дядо Коледа? Да знаете от мен, колкото повече писма имате, толкова повече подаръци ще ви донесе, той! Само трябва да слушате като мен, Софи!

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ ВАС! 

В. Софин 14.01.2026 година

Най- новите приключения на Софи -"Дядо на гости на Софи"

 

                                                                      

Дядо на гости на Софи

     Пък днес да се похваля! Дядо, дойде на гости. Не сам, а с вуйчо Боби!  Още от вратата, когато отвори, проверих! Дядо беше скрил нещо в чантата си и я стискаше здраво... Какво ли криеше? И защо не ми я даваше? Добре, че беше, мама. Тя му я взе, докато той се опитваше да свали само с една ръка, якето си... Това беше моят момент! Грабнах чантата от мама и я проверих!

   Виж, ти! Дядо беше скрил в нея... Какво ли беше? Отварям, а вътре пет книжки с красиви картинки... имаше и букви вътре в тях Зная, че мама ще ми ги прочете. а, защо не и дядо? Той обича приказки. Зная, защото често, когато съм му на гости му давам да ми прочете някоя по- интересна. То всички са интересни, но само, когато дядо ми ги чете. Та, освен книжките в чантата на дядо имаше една чаша, добре завита. И вътре в нея... Ами всяко дете бърза да открие нещо любопитно, там. И аз намерих, малък еднорог. Но пък в чашата имаше и нещо доста лепнещо... Не, не беше пластелин, а нещо, което се разтягаше като дъвка и аз направих от него, банички за мама, дядо и вуйчо.

Още се чудя на тая играчка! То в чашата кончето, еднорог да, но желето!?

Дядо ми се видя малко болен. Аз му казвам, че в детската градина са ни дали домашна. А той:

– Софи ще може ли и аз да дойда, в детската градина с теб?

Това пък, защо? А дядо само ми се усмихна и каза:

– Ами и аз искам домашна! Някой да ми даде цифричка и да кажа, дали тя е едно, две или три...

Дядо не знаеше, че вече сме на цифрата, четири. Да, но дядовците не ходят на детска градина?

Пък дядо пак ме разсмя. Каза, че не бил станал още достатъчно голям. Само малко бил порасъл! До но, нали не е дете!?

Но, той настоя, че всъщност вече е дете... Как се е смалил като го виждам, голям? Само смешки разправя дядо ми. Искаше да си тръгва. Ама как така, дядо веднага? 

Заплаших го:

– Докато не ми напишеш стихче, няма да си ходиш! 

– Да, ама дядо, трябва да спи и си почива. -ми каза,пък, той.

    Можеше да остане. Щях да му дам моето креватче. То е свободно. Без това спя вечер при мама и тате. Правя го, защото съм малка, а пък стаята ми е голяма. Вие деца да не би да си помислихте, че Софи я е страх? По скоро дядо го беше страх да остане да спи в нея. Зная го, защото каза, че у дома му щяло да го чака леглото. Как да го чака като то, не говори?

    А пък големите все си мислят, че ние малките знаем всичко. Говорят, а не искат да обясняват. Добре, че е мама, която  ми казва всичко. Е, поне донякъде... Трябвало още да порасна пък тогава можело... Аз искам сега и веднага, но ми казаха с тате,  другия път. Кога ще е това?

И дядо даже не знаеше. Добре, че поне ми прочита приказки,  а и стихчета. Но аз най-си харесвам неговите... Стихчета писани от дядо Васко за Софи.

Дядо и вуйчо Боби взеха, че си тръгнаха. Изпратих ги с мама до вратата. Не ми се искаше. Дядо можеше да остане. Защо първо не написа на маминия компютър, стихче пък после щяхме да го пуснем с мама да си ходи!? 

Бил болен. Ама щом се смееше, значи е здрав! Така си мисля, аз! Не го видях, намръщен.

Само малко угрижен!

Върви ги разбери възрастните! 

Сигурна съм деца, че и Вие не искате да Ви обещават, че другия път ще ви кажат всичко! Едва ли щом на мен не казват. Но Вие, питайте! Пък може и да кажат... Все някой път, може!!!

В.Софин 29.11.2025год..