Благословен да бъде обущаря, че го има!

Благословен да бъде обущарят, че го има! В днешното смутно време, когато цените на обувките са неприлично високи, а качеството съвсем ниско, ние клиентите се сещаме за старите си окъсани обувки. Те стоят скрити, дремят  целите обсипани в прах на стелажа и молят безгрижно минаващият покрай тях стопанин за помощ . И понеже ние усещаме как обути на краката ни нови модерни обувки се разпадат, буквално за седмица, решаваме да ремонтираме онези забравените. Останали без милост, но все още с живец в тях, те някогашните прашасали социалистически реликви пак влизат в действие. Кой казва, че ретрото не е на мода? Така навярно мислят младите!? Затова  ние притежатели на такива обувки ги бършем от праха. И тогава, неусетно изгрява в нас спомен, който ни връща във времето, когато краката ни, с радост излизаха на разходка. Водехме обувките на кино, на среща с приятели, дори ги карахме да танцуват, влизайки в крак с тогавашното време в дискотека. Времето им било минало!? Били демоде и остарели!? Вярно така е! А новите? Те буквално се разпадат на краката ни. Дори понякога оставаме боси на улицата. Затова най-после решени, взимаме старите  все още годни обувки и съвместно с новите скъсани ги водим на среща с техния добър лечител и приятел обущарят. В нашите очи той е бог. Бог, защото умее по-такъв начин да обработи скъсаните нещастни обувки, че ние клиентите после още дълго време успяваме да ги носим. Работното обущарско чукче помага  на майстора, съвместно с лепилото да държи здрави обувките. А иглата, клещите също допринасят за цялостното творчество с което опитният майстор обущар постига съвършенство. С талант той вдъхва живот на скъсаните стари обувки.  Но виждайки донесените нови за ремонт от така нареченото днешно мило демократично общество, обущарят ни казва, че няма смисъл да ги прави. И това е така, защото обувките са създадени от лесно разпадащи се материали. И дори да ги подлепи, по-наше настояване, те ще се скъсат бързо. Истината е, че за да има пазарно общество, обувките пък и не само те, трябва бързо да се разпадат. Целта е, да може да се вземат повече пари и да има работа за тези които ги правят. Всяка седмица нов чифт, мамещ окото и лъжещ краката за здравина, кара хората да търсят алтернатива. И понеже липсват пари, старите все още годни обувки влизат неизменно в употреба. Придавайки им нов, необичайно свеж вид обущарят, нашият добър приятел ги подготвя отново за живот. Щастливи сме ние клиентите, успели да опазим старите обувки през годините. Отново вмъкваме нетърпеливо крака в тях. Вървейки с обновените обувки, ние пак изживяваме мислено времето, когато бяхме млади и живота бе пред нас. Днес със закърпените стари джинси, фланела плетена от майка ни и ремонтирани успешно ретро обувки, ние се превръщаме в жива антика. Антика от времето на социализма.  Гледат ни младите и ни се чудят на акъла. Как може да ходим навън и да се излагаме на показ пред всички други хора!? Дори ни питат, дали не изпитваме срам!? Е вярно срам ни е! Но сме щастливи, че все още дишаме, че сме тук. Издишвайки тежко, гледаме в многобройните разпръснати руини, които придават на градовете и селата ни призрачен, неземен вид и се питаме, как все още оцеляваме!? Сякаш сме от друга планета! Друг свят! А бъдещето? Бъдещето кой го знае? Затова, бих казал нека е благословен обущарят. Да му се радваме, че го има и е тук с нас, за да връща добрия стар отминал спомен. Спомен за истинския неподправен детски смях; за топлите чувства между хората; за чистия въздух в който липсваха изгорелите газове на днешните многобройни коли; за вкуса на неподправената храна. И не, най края за старите майстори, които със сръчните си вещи ръце не допускаха ниско качество на изработка. Всички те радваха нас клиентите с изделията си. Те са се доказали в историята на станата ни. Доказали, че за да ни има и утре трябва да строим! Да правим! Да се борим за светлина в тунела! За него - Бъдещето!

В.СОФИН

Абитуриентска мъка!

12-сет години в училище седяхме
на изпит науката видяхме,
уви за живота нищо не проумяхме!
..................
Абитуриент усвоил култура -
дал агънце в натура
с успех взел матура!
...............................
На изпита не ме попитаха,
направо с темата опитаха -
и разбира се -шестица писаха!

.........
Пет години разтварял джуките -
учител обучил неуките
 да избягват в живота мъките!
----------------------
В училище научил акуратно
как се лъже адекватно -
учител многократно!
..........................
Най-после с успех порасна
с ум всичките надрасна -
на изпит с гримасата ужасна!
.......................
В.СОФИН

Платформа!

Платформата им е велика-
градят с пари своята политика!
...................
Политик днес се чуди,
как с обещания луди
избирателите да събуди!
.....................
С пари подхожда,
партии с мерак оножда
за да ги предвожда -ВОЖДА!
---------------
Най-после бе избран
срещу уроките талисман -
нов политик призван!
...................
Добър избраха кандидат -
омайно приказлив, устат
за Евро депутат!
.............
Кой път ще избере -
политик подхлъзнат във дере!
..................
В.СОФИН

Маскарите!

Клонят към избори везните
ще играят танц парите
за да управляват маскарите!
...................
Кандидати:
Всички мислеха за дните,
когато идваха добрите -
спечелени без труд парите!
..............
За да не бъдат от един отбор,
всеки кандидат с отпор
в политически удобен спор!
.......................
Чак когато парите заиграли,
хора гладни се събрали -
за Европа парламент избрали
от измамни, новопоявили се театрали!
.......................
Предизборно:
За добруването на неуките -
депутат разтворил джуките
и обяснил с пари науките!
...................
Подмолен нос се втика -
любопитен в чужда политика!
........................
В.СОФИН

Политическа кариера!

Успешна политическа кариера
днес се определя от размера
на парите скрити във кемера!
..............................
Днес всеки знай,
политическия нагъл лай-
просто няма край!
......................
С изборни пари злоупотребили-
глас от беден употребили!
---------------
Днешни модерни времена -
в придобита собствена кола
всеки втори, грее колена!
...............................
 На изборите тези -
за кой ли път с гласове ще ги разглези -
народът -политическите дембелези!
------------------
След изборите бе видян -
беден с 10 лева армаган!
.......................
В.СОФИН

Умение!

Пред шеф умение -
без страх и притеснение
с извинение
да изкажеш мнение!

......................
На празник всеки разполага,
така както се полага
с печена ракия блага!
.....................
Един объркан младеж
гъделичка приятен сърбеж -
любовен очакван копнеж!
.................
Ех любов, любов -
за теб съм винаги готов
в този свят суров
да разходя пушката на лов!
..................
.Дъжд земята близна
майско времето подгизна
от прогнозата капризна!
....................
Моят нос успешно се здрависа -
ароматен люлякът ми замириса!
.......................
В.СОФИН

Изборни мъки

За избори: 
Готвят мрачни картини
със сигурни партийни бюлетини!
......................
Вотът бил негласен -
пари прибрал съгласен!
.................
Избегнал всякакви провали
политикът днес се хвали
с пари отново го избрали!
.................
Мълчанието пребориха
след като поспориха -
очите проговориха!
...................
Чужди наблюдатели видели
как на изборите смели -
пари прибирали умели!
..........................
Партийно под строй гласуваха -
 има защо, от парите се вълнуваха!
----------------
В.СОФИН

Оригинална идея за награждаване...!

Швейцарец у нас бил награден с впечатляващ  кръгъл медал от дърво за проведено спортно състезание.  Когато нетърпеливата негова шия се протегнала  за златото чужденецът от изненада премигнал няколко пъти с очи. Бил изумен от оригиналното хрумване на българите. Никой до днес от Европейският съюз не се бил сетил да създаде такива. Както винаги за всичко първи откликнали българите. Направо им завидял за дървените кръгли плочки. Горкият швейцарец, човек да го съжали. Той изобщо не подозирал, че българите са успели да изнесат почти всичкия наличен цветен метал за скрап в чужбина. Все пак, нали трябва някак си да се живее!
В.СОФИН

Предизборно!

С пенлива бира бе подета
нова изборна щафета!
Осигурени бяха и кюфтета
за издигане на авторитета!
....................
Отново в изборна комедия
ще участва, всяка медия!
----------------
Постигнали с пари ефект -
отново изборен дефект!
.......................
За партиите с мисъл ще гласуват
чак когато парите съгласуват!
...............
Упорита изборна жажда -
корупционна практика ражда!
.....................
С помия практика порочна
битката за Евро депутат започна -
всеки вади компромат
мислейки за личния комат!
.....................
В.СОФИН

ЕВРА!

Прибрал реколтата добра -
всичко взето във ЕВРА!
.....................
Чак от Варна и Бургас
в този мокър час
на почивка са дошли при нас!
...........................
В чужбина става очевидно-
 бащино гнездото свидно!
..........................
Без прием
в празен корем -
осигурен проблем!
.......................
Залитащ пиян кретен
реагирал възмутен -
установил в изборния ден
алкохолът в кръчми забранен!
............................
Сутрин уста не поздравява
защото сладко се прозява!
.......................
В.СОФИН

Езикът скрит зад зъбите, забравил за поздрава!

Ранна утрин. Докато закусвам преди да измъкна тялото си вън и насила да го отпратя на работа ми хрумва идея. Реших всеки, когото срещна на пътя да не го поздравявам с добро утро, а гледайки го в очите  да видя дали той ще се сети пръв да откликне. Тръгвам с бързи стъпки към павилиона за вестници в центъра на града. Целта ми е преди да отида на работа да осигуря занимание за очите си, когато вечерта изморен успея да се прибера у дома. И ето, че срещам първия си човек за деня. Гледам в него и той в мен. Пълна тишина. Никакъв прозвучал поздрав не стига до будните ми уши. Нито звук! Срещам втори минувач.Повтаря се същото. Нито дума! На третия вече започвам да се замислям. Дали това са хора и ако са, имат ли езици? И за какво им служат? Може би само да говорят зад гърба на тези които имат дар слово и поздравяват. Или пък да ругаят всеки усмихнат индивид идващ срещу тях. А нищо чудно пък, да съм срещнал хора без език. Минава ми тази мисъл, че са неми докато крача към павилиона за вестници. Интересно, все пак кой ли е отнел езиците на тези хора? Дали пък държавата не е виновна? Да но защо трябва все тя да е виновна? Не сме ли ние тия които сме дарени с разум и език? Размисляйки по-тези въпроси срещам отново минувач, който явно бърза много за работа. Гледам в него и мълча. обнадежден, защото срещу мен крачи млад човек. Обаче пак се сблъсквам с  поредната тишина. Нито звук! Само поглед! И тогава досещайки се за ситуацията  моят език, скрит зад зъбите внезапно осъзнава, че той трябва да разчупи създалото се напрежение. Без да съм го молил внезапно взе, че се обади и проглуши с висок тон ушите на задминаващия ме вече минувач с пожелание за добро утро. Изненадан от поздрава, явно хванат още в спящо положение младият човек  отвърна на моя език. Я виж ти! Оказа се явно, че всички които моя милост срещна тази ранна утрин са имали езици. Но защо все пак не ги използват? Дали пък за да не износят този дар от природата? А може би, от дългото мълчание зад зъбите, езиците им някак си са успели да пипнат ръжда. Или пък, все пак са забравили как могат да си служат с тях. Замислен и угрижен продължавам да вървя и се чудя дали не е нужно отново да се върнем всички там в училище за да се научим отново на  вежливост!? Уж сме вече в двадесет и първи век, в ерата на компютрите а сме забравили, как се поздравява. За да научим отново български език явно трябва да започнем от първите букви от азбуката. Нужно е да знаем и за какво служи усмивката. Тя също е забравена. Всеки знае все пак, че това стана, не за друго а от ежедневното стресово положение на хората, които просто вече се чувстват като пришълци в собствените си домове. Резултатът от получената тежка ситуация у нас е, че все повече се отдалечаваме един от друг. Забравяме най-елементарни човешки ценности. Накрая може би ще ви е интересно да научите, кое все пак беше първото лице което успя да ме поздрави първо, преди аз да съм отворил челюст. Това бе разбира се, усмихнатата продавачка на вестници. Явно понякога доста малко си изисква от човека. Но за това е нужна, необременена мисъл. Често се питам, дали ще успеем да настигнем другите хора от Европейския съюз? Едва ли!  С този начин на живот и работа, явно няма да изгрее слънце на българската улица. Все пак, колко малко се иска човек да не забрави културата си и да се сети в даден момент, че  все още е притежател на език, който му е даден за да общува с всички разбиращи го същества на планетата Земя! Не бъдете срамежливи, езикът е богатство! Говорете, споделяйте!

В.СОФИН