Благословен да бъде обущаря, че го има!

Благословен да бъде обущарят, че го има! В днешното смутно време, когато цените на обувките са неприлично високи, а качеството съвсем ниско, ние клиентите се сещаме за старите си окъсани обувки. Те стоят скрити, дремят  целите обсипани в прах на стелажа и молят безгрижно минаващият покрай тях стопанин за помощ . И понеже ние усещаме как обути на краката ни нови модерни обувки се разпадат, буквално за седмица, решаваме да ремонтираме онези забравените. Останали без милост, но все още с живец в тях, те някогашните прашасали социалистически реликви пак влизат в действие. Кой казва, че ретрото не е на мода? Така навярно мислят младите!? Затова  ние притежатели на такива обувки ги бършем от праха. И тогава, неусетно изгрява в нас спомен, който ни връща във времето, когато краката ни, с радост излизаха на разходка. Водехме обувките на кино, на среща с приятели, дори ги карахме да танцуват, влизайки в крак с тогавашното време в дискотека. Времето им било минало!? Били демоде и остарели!? Вярно така е! А новите? Те буквално се разпадат на краката ни. Дори понякога оставаме боси на улицата. Затова най-после решени, взимаме старите  все още годни обувки и съвместно с новите скъсани ги водим на среща с техния добър лечител и приятел обущарят. В нашите очи той е бог. Бог, защото умее по-такъв начин да обработи скъсаните нещастни обувки, че ние клиентите после още дълго време успяваме да ги носим. Работното обущарско чукче помага  на майстора, съвместно с лепилото да държи здрави обувките. А иглата, клещите също допринасят за цялостното творчество с което опитният майстор обущар постига съвършенство. С талант той вдъхва живот на скъсаните стари обувки.  Но виждайки донесените нови за ремонт от така нареченото днешно мило демократично общество, обущарят ни казва, че няма смисъл да ги прави. И това е така, защото обувките са създадени от лесно разпадащи се материали. И дори да ги подлепи, по-наше настояване, те ще се скъсат бързо. Истината е, че за да има пазарно общество, обувките пък и не само те, трябва бързо да се разпадат. Целта е, да може да се вземат повече пари и да има работа за тези които ги правят. Всяка седмица нов чифт, мамещ окото и лъжещ краката за здравина, кара хората да търсят алтернатива. И понеже липсват пари, старите все още годни обувки влизат неизменно в употреба. Придавайки им нов, необичайно свеж вид обущарят, нашият добър приятел ги подготвя отново за живот. Щастливи сме ние клиентите, успели да опазим старите обувки през годините. Отново вмъкваме нетърпеливо крака в тях. Вървейки с обновените обувки, ние пак изживяваме мислено времето, когато бяхме млади и живота бе пред нас. Днес със закърпените стари джинси, фланела плетена от майка ни и ремонтирани успешно ретро обувки, ние се превръщаме в жива антика. Антика от времето на социализма.  Гледат ни младите и ни се чудят на акъла. Как може да ходим навън и да се излагаме на показ пред всички други хора!? Дори ни питат, дали не изпитваме срам!? Е вярно срам ни е! Но сме щастливи, че все още дишаме, че сме тук. Издишвайки тежко, гледаме в многобройните разпръснати руини, които придават на градовете и селата ни призрачен, неземен вид и се питаме, как все още оцеляваме!? Сякаш сме от друга планета! Друг свят! А бъдещето? Бъдещето кой го знае? Затова, бих казал нека е благословен обущарят. Да му се радваме, че го има и е тук с нас, за да връща добрия стар отминал спомен. Спомен за истинския неподправен детски смях; за топлите чувства между хората; за чистия въздух в който липсваха изгорелите газове на днешните многобройни коли; за вкуса на неподправената храна. И не, най края за старите майстори, които със сръчните си вещи ръце не допускаха ниско качество на изработка. Всички те радваха нас клиентите с изделията си. Те са се доказали в историята на станата ни. Доказали, че за да ни има и утре трябва да строим! Да правим! Да се борим за светлина в тунела! За него - Бъдещето!

В.СОФИН