Командировка в "Ди Ейч Ел Експрес" през 90-те години на 20-ти век

    -Вие двамата кои сте? – прозвуча зад нас с колегата ми Спас, любопитен глас на служител от „Ди Ейч Ел”. Погледна озадачен в нашите, две невзрачни мъжки физиономии, които бяха успели да нахълтат почти взлом в кабинет в който административният отдел вършеше прилежно работата си. Видът на човека който ни попита, просто говореше в лицата ни, че мястото ни, не е там, но внезапния отговор на колегата ми Спас го остави без думи.

-Ние ли?  Ние приятелю сме хората, които ще монтират на столовете Ви подлакътници, за да не изпаднете от тях по-време на дрямката, която неминуемо обхваща очите след обилен обяд!

   Преди изумен служителят да отвърне подобаващо и оспори нашето нахлуване в тяхната Светая Светих, Спас добави с усмивка.

-Хайде сега да Ви видя! Един по-един със столчетата след мен долу в салона, където ще извършим монтажа!

    След прозвучалата категорично заповед от колегата ми, служителите безропотно смъкнаха на указаното място столовете си.Единствено мрънкащия администратор, не издържа и попита:

-Ама ние, къде ще седнем? Прави ли ще стоим?

-Нищо няма да Ви стане, ако постоите малко прави! –отвърна невъзмутим колегата ми Спас и съвместно с моя милост,успяхме да преборим положението. Извършили монтажа си тръгваме доволни, но се оказа, че не можем да излезем от сградата. Вратата за навън се отваряше с бутон монтиран зад бюрото на секретарката, която точно в този момент липсваше.

-Спокойно! Ще овладея положението! –зарадва ме колегата  Спас и чевръсто седна от другата страна на бюрото на стола и започна да търси устройството за отваряне на вратата. Тъкмо бе успял да се справи с трудната за мен задача, когато секретарката внезапно се появи и кресна на висок глас възмутено:

-Може ли да ви попитам, какво по-дяволите правите на работното ми място?

-Ами...! Да видя, как е от другата страна! –отвърна непритеснен от нищо  колегата Спас и леко се изсули от станалия съвсем горещ стол на разярената от нахалството му секретарка и пое бавно в посока към отворената врата.

-Ама как може така? –почти проплака след нас ядно секретарката, докато ни изпращаше разгневено с очи хвърлящи мълнии.

-Може, може! Ние не сме длъжни да стоим затворени. Все пак сме родени свободни хора! –констатира Спас, засука черния си мустак и като кимна с една последна усмивка за сбогом към момичето, заедно с мен напусна куриерската фирма „Ди Ейч Ел Експрес България”.

В.СОФИН  

Най -важно за клиента...

 Най -важен е моментът,
да се освежи притеснен клиентът -
с жена мастика мента
от заведение ползван,
рационално комплимента!
........................
От работата, щом се отдалеча
сам с въдица в ръка
над вира, цял ден клеча
с надежда, за сбъдната мечта!
.......................
Перото умно, често влага -
гняв, любов и дума блага!
-----------------
Скромна бялата бумага,
за невъздържан стих помага!
-----------------
 Протегнала докрай изцяло най-доброто,
все още хваща радващо окото
през зимата завивката в леглото!
------------------
За платен пост честит -
работи държавнически скрит,
вечен, неуморен апетит!
--------------
Интернет сближи мечтите
за ухажване, мъже с жените!
......
В.СОФИН

СЪНИЩАТА

     Спането само по-себе си е хубаво! Да но, не и сънищата, които идват нощем неканени и бъркат в мислите ни. Вярно някои от тях са красиви и дори с еротичен елемент. Последните са мокри сънища. Лошото е, че преобладават негативните. Има защо. Все пак живеем в стрес, който всекидневно изцежда бавно силите ни.

   И ето Вие приятелю тъкмо сънувате невероятна дама, която прегръщате нежно и влюбено, когато бивате внезапно прекъснат. Не от реклама явила Ви се точно в тоя момент, а от стреса който изплува внезапно в мислите Ви. Виждате се над ревяща пенеща се река и достатъчно потрошен, при това и неимоверно висок мост, по-който трябва да преминете. Трябва да го направите, не защото Ви е приятно, а поради стечението на обстоятелствата, че вашата работа се намира на другия бряг.

    Тръгвате неуверен, уплашен. Долу под вас реката се пени, водите и ръмжат заплашително и дори пръските и скачат достатъчно висока за да погалят пребледнялото Ви лице. Опитвате се да внимавате, но изобщо не Ви се получава. Дълбокото под вас зове, иска тялото Ви, веднага и не преценил добре потрошените дъски на моста, падате главоломно и почвате да се давите. Внезапно съвсем изплашен, разтреперан успявате да изплувате от кошмара на съня. Цял сте мокър, като че ли наистина сте били в река. Всичко ви се струва истинско. Това ви плаши. Все пак разбирате, че всичко това е била една илюзия, която съня е предизвикал и обтегнал дори нервите ви. Не заспивате до сутринта.

  През деня, често мислите, как да се справите с нощните кошмари. Вечерта заспивате с надеждата, че тая нощ  пак слънчевата привлекателна дама, ще ви посети. Уви! Вместо нея на преден пост изкача отново разнебитения мост и ревящата долу ниско, сърдита река,  която иска да Ви грабне. Точно в тоя момент проумявате, че това е само сън. Не може да бъде истина. Казвате си това и намерили отнейде смело сили,  веднага скачате от моста право в пенещите се заканително  бързеи на дълбоката река. Опитвате се да плувате. Не Ви се получава и отново отваряте събуден очи. Проумявате донякъде, че сте успял макар и за малко да се противопоставите на стреса който нощем Ви тормози. Прекъснали сте плашещата връзка.

  Когато на следващата нощ вместо  ревящата река се появява черна змия, която Ви налита и не можете да избегнете, отново плувате в мокра пот и се събуждате чувствайки се ухапан и достатъчно уплашен, виждате как крайниците Ви треперят неудържимо.

  „Пустият му сън” –мислите си. „Защо му е нужно да ме мъчи?”

  Търсите спасение при психолог, който Ви съветва да си намерите работа през нощта. Когато се трудите тогава, през деня сте толкова изтощен, че нямате сили за сънуване. Изпадате в летаргия. Няма ви. Вярно в леглото сте си, но все пак липсвате. Къде ли?

 Никой не знае, дори Вие, защото сънуването, което чакате, особено хубавото, но и лошото така и не се осъществява повече.

В.СОФИН

Ало скъпа, къде си?

    -Ало скъпа, къде си? –попитал Станчо  съпругата си, която била на море без него.

-В заведение скъпи. –отвърнала Радка.

-И в кое, ако не е тайна? –не издържал любопитен Станчо.

-Ох, не знам! –изпъшкала Радка неориентирана още от обстановката в която сърбала чорба от риба.

Станчо без да се усети се обадил заинтригуван:

-И какво сервират в „Ох не знам”? –попитал  сигурен, че заведението се казва така.

-Чорба от риба. –отвърнала Радка и добавила:

-Ох не знам, дали така се казва заведението, но щом ти мислиш скъпи, че има такова, сигурно си прав... Ох не знам! –изпъшкала тя отново и засърбала вкусната чорба от риба с цел да увери ушите Станчови, че всичко е наред.

В.СОФИН 

Къпахте ли се?

     -А вы купались? –достигна реплика до ушите Ганчови, изплюти не от разгневеното бурно море, а от любопитен руснак, който се вълнуваше от температурата на водата.

   След като Ганчо го погледна с равнодушен поглед , с който не обещаваше никакъв отговор, Галя, съпругата му държаща нещата под контрол се обади:

-Освежались! –изчурулика уверено тя с цел да покаже езикови умения и впери на свой ред поглед в руснака.

Нищо не разбрал той зададе пак въпрос, но този път съвсем различен от предишния:

-Загорались? –  кихна нова дума в лицето на Ганчо руснака , с надежда за по-смислен отговор.  Вместо от него, той се получи от Галя, която с усмивка дяволита каза:

-Не, не сме загорели още... оти се крием под чадъро...! Но, има време и за това...!

Ганчо се почеса по-носа изсумтя обезпокоен от чуждата реч проникнала в ушите му и за да се изкара  умен на свой ред , се усмихна и рече:

-Не купали...! Не загорали, а... освежали...!  Разбра ли?

-Я не понимаю!? –повдигна рамене руснака и се отдалечи.

Ганчо и Галя се спогледаха на свой ред нищо не разбрали. Те току що се бяха къпали в морето и се бяха освежили въпреки бурните вълни в него.

-Да им се чудиш Гальо, на тия чуждите туристи. Пускат ги тука, като, че ли ние сме длъжни всичко да знаем. –обади се Ганчо и добави:

-Я не знам, дали утре ке дишам, а те любопитни, всичко да зная!...  Ай де де...! Да си намерят преводач? –констатира той  и се пъхна под чадъра, където се скри от безмилостното лятно слънце, което озадачено от случката се усмихна още повече раздавайки на всички плажуващи допълнително от своята жарка топлина.

В.СОФИН 

Оригване

Често предизвикано банално,
изнервено усетено нахално
оригване макар нетрайно-
изплюто съвсем оригинално!
-----------------------
Въжделено момичето не ще отблъснем,
ако негативите от себе си обръснем
и на срещата с уханни рози лъснем!
----------------------
Когато ставам жлъчен
чувствам тонът неотлъчен,
как превзема тялото ми учен
с езика откровен и сръчен!
------------------
 Бита често с тояга,
откровено плашена с баба Яга,
свободата днес уплашена избяга!
---------------------
Готови вече са кошарите
в които ще затварят днес кошмарите,
предизвикани от огъня в пожарите
разгорели се в душите на другарите!
-------------------
В.СОФИН

Дирек или опора е жената?

    Двама спорели на чашка ракия в кръчмата. Тормозела  ги вечната тема за жената. Гунчо твърдял, че жената е опора на семейството, но опонента му Танчо мислел, че нежното чаровно създание, пърхащо примамливо с мигли, е само здрав дирек.

-Виж какво! –надигнал глас Гунчо след като смело поел глътка от фалшивата кръчмарска ракия и добил кураж да сподели въжделенията си:

-Жената е опора, защото готви, пере и поддържа дома чист!?

-Да бе! –оспорил твърдението веднага Танчо. –Каква опора може да е, когато сам готвя вкъщи, пера и почиствам....  дори на пазар ходя!?

-Това Танчо ми намирисва, че си под чехъл? –присмял му се Гунчо.

-Не, не съм!

-Какво тогава?

-Ами... Жена ми е много красива млада дама и не е свикнала още на труд... Пазя я да не се изцапа. Почива си и ме радва. Само когато съм пиян ме подпира да не падна. Грижи се за мен...

-Значи е опора? –подел с подигравателен глас Гунчо.

-Не! Подпора е! Дирек при това особено здрав! –изплюл яростно  думи Танчо, леко ядосан на приятеля си по-чашка.

-Щом се грижи за теб, друго не може да е? –настоял усмихнат Гунчо.

-Подпорка е! Иначе, вечер когато у кръчмата се напия и си тръгна за вкъщи, не само бутилката която нося ще счупя, но и главата си... –обяснил положението Танчо.

-Щастливец! –завидял му Гунчо. –А моята опора, като се прибера късно пиян готви...

-Какво толкова късно? –изумил се Танчо.

-Не! Опира в мен точилката и меси, меси, докато не я помоля да спре...

-Значи опора, а Гунчо? –засмял се Танчо, разбрал за какво става дума.

-Значи дирек! –отвърнал също усмихнат и Гунчо.

Изглежда жената е не само опора, но и здрав дирек, иначе като нищо да се е килнал необгрижван българският мъж.

В.СОФИН