-А вы купались? –достигна
реплика до ушите Ганчови, изплюти не от разгневеното бурно море, а от любопитен
руснак, който се вълнуваше от температурата на водата.
След като Ганчо го
погледна с равнодушен поглед , с който не обещаваше никакъв отговор, Галя,
съпругата му държаща нещата под контрол се обади:
-Освежались! –изчурулика уверено тя с цел да покаже езикови
умения и впери на свой ред поглед в руснака.
Нищо не разбрал той зададе пак въпрос, но този път съвсем
различен от предишния:
-Загорались? – кихна
нова дума в лицето на Ганчо руснака , с надежда за по-смислен отговор. Вместо от него, той се получи от Галя, която с
усмивка дяволита каза:
-Не, не сме загорели още... оти се крием под чадъро...! Но,
има време и за това...!
Ганчо се почеса по-носа изсумтя обезпокоен от чуждата реч
проникнала в ушите му и за да се изкара умен на свой ред , се усмихна и рече:
-Не купали...! Не загорали, а... освежали...! Разбра ли?
-Я не понимаю!? –повдигна рамене руснака и се отдалечи.
Ганчо и Галя се спогледаха на свой ред нищо не разбрали. Те току
що се бяха къпали в морето и се бяха освежили въпреки бурните вълни в него.
-Да им се чудиш Гальо, на тия чуждите туристи. Пускат ги
тука, като, че ли ние сме длъжни всичко да знаем. –обади се Ганчо и добави:
-Я не знам, дали утре ке дишам, а те любопитни, всичко
да зная!... Ай де де...! Да си намерят
преводач? –констатира той и се пъхна под
чадъра, където се скри от безмилостното лятно слънце, което озадачено от
случката се усмихна още повече раздавайки на всички плажуващи допълнително от
своята жарка топлина.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар