БРОЙКАНЕ...!

Животът е едно голямо само залъгване с бройкане!

 От малки още в родилният дом ни броят, сякаш сме гърнета с мед за купуване. Ами ако се изгуби едно? Кой тогава ще отговаря?

   Когато след упорит труд положен от учителя вдъхнем числата се почва едно смятане, едно премятане, плачене, докато най-после ни стане ясно, за какво служат финикийските знаци. Често сме принудени да проверяваме останалите самотни жълти стотинки в джоба ни по-случайност. Правим го не за друго, а защото десет стотинки, не ни достигат за билетче в Метрото.

  След това постоянно всекидневно бройкане, нищо чудно главата ни да е бръмнала. Улавяме се без да искаме на разходка сред Природата, че и там дърветата ни пречат. Смятаме ги сякаш са вече наши, готови да изгорят с желание в камината, която чака сгряване за зимата.

 Толкова много вече сме оплескали нещата, че сащисани следим, колко пеперуди, мухи, водни кончета, птици и всякакви пълзящи и хвърчащи гадинки минават пред съсредоточеният ни от бройкане поглед.  На автобусната спирка, отегчени от дълго чакане, следим преминаващите с грохот автомобили, гледаме дори без разбира се да го желаем номерата им.

  Многодетни родители, вярно в нашата страна не са много, но все пак които са загрижени, преди излизане навън заедно броят дечурлигата си. Пияните в кръчмата зашеметено пресмятат, колко  чаши алкохол са  глътнали, правейки се на герои.

  Завистливи съседи, броят, колко коли имаме, къщи и дори, ако сме способни и заможни разбира се, любовниците ни.

От толкова числа погълнати всекидневно почват да ни болеят главите. Броим ние, но и нас ни бройкат! Когато има избори, голямо смятане пада. Бройкат не само гласовете ни, а и колко пари са щипнали от рушвет някои. Други пък загрижени за мястото си в парламента усилено пресмятат дали удобния стол за спане в народното събрание, ще бъде само техен.

   Лятно време, когато някои правят компоти за зимата загрижени преценяват дали ще им стигнат бурканите. Почват и делене. Десет за ягоди. Двайсет за череши. По пет за праскови и кайсии и току виж за круши не стигнали.

 Оказва се приятели, че животът на всеки от нас е едно голямо приключение в смятане. Ако не броим ние, други успешно ни бройкат!

Сребрелюбците загрижени за богатството си не прекъснато с треперещи от пот пръсти смятат количеството на натрупаните пари. Все им се струва, че са малко и в старанието си да ги утроят, те вече са болни.

Данъчните инспектори усилено пресмятат с колко да ни оскубят в данъци годишно.

  Накрая какво? Ясно!

Колкото и да броим, колкото да смятаме сметките ни излизат накриво.

Единствено приятели само времето си позволява да реши ,колко години живот да ни отпусне.

И докато ние живеем в неведение за красотата на Природата около нас, притиснати до стената от числата, които срещаме в краткия си земен път, то времето властно се налага създавайки свои правила. Колкото и да броим, колкото и сълзи да пролеем от срещаните с постоянство трудности, вече всичко е пресметнато до последна стотинка, глътка въздух или друго нещо.

    Така, че да оставим числата на мира и да живеем днес смислено и с усмивка, ако все пак както казах времето ни позволи.

В.СОФИН