Въпреки че прозира
талант в сините и чувствени очи, омръзна ми да я слушам. Вече неистово пищящи, ушите
ми молят за скромна тишина. Всеки ден една и съща ария с високи децибели
смущава спокойствието ми. Моето скъпо спокойствие, което се изразява в това, да
лежа безметежно замислен с притворени очи. Да усещам как мечтите идват и ме
заливат на вълни...
Унесен в сън внезапно
пробуден дочувам майчиния глас:
-Ставай! Ще се успиш за училище!
Скачам ужилен от
кревата си. Явно снощи доста съм играл на двора с Мими и нейните пленителни сини очи и съм забравил
най-важното, че всъщност още съм дете.
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар