Необичаен диалог!

-Ало!

-Да кажете!

-Иванов ли е?

-Същият!

-Имам нужда от финансова помощ...

-Спестете си дългия монолог приятелю!

-Но аз...

-Вижте какво? Първо не съм Иванов, а Драганов! И второ не успях да чуя в залисията името ви...

-Петров се казвам!

-Драго ми е Петров, опитайте при друг да искате пари!

Телефонът се затваря, но след малко същият човек неистово, звъни пак:

-Ало, ало! Здравей приятелю Драганов. Имам нужда от малко пари, които веднага ще ви върна...

-Тогава няма защо да ви ги пращам. Тъкмо се бях разчувствал Петров...

-Откъде знаете името ми?

-А вие моето, което не е Драганов?

-Но вие го казахте?

-Казал съм, но всъщност съм Иванов...

-Да но преди казахте, че не сте...

-А вие откъде знаете какво съм казал?

-Та нали преди малко ви звънях.

-Ами може и да звъннете на баба ми, мир на праха и, или пък на дядото, все ми е тая. Те може и да се съгласят да пратят някой лев, тъй като и аз ги чаках на мен да дадат, докато бяха живи. Успех Петров! Опитай с по-здрава корда!

-Каква кокарда?

-Корда или влакно с по-голяма рибарска кука измамнико!

Телефонът тоя път уплашен затваря Петров или онзи който се бе обадил за пари.

В.Софин