Защо душиш буквите тате?

   -Какво душиш буквите тате? –пита син баща си, който е заровил нос в дебел роман за живота.

-Душим? –озадачен родителят хвърля поглед на усмихнатото си отроче.

-Що се чудиш? Нали те гледам, заровил си нос в книга и се правиш, че четеш. Та кой днес чете? Поне не се преструвай! Виж, половинката те чака!

-Половинка? Чака? –още по-озадачен родителят се вгледал в отрочето си, сякаш за първи път го виждал.

-Половинка ракия, какво друго!? Вчера я изпросих от съседа. Беше закъсал и трябваше да пълня с въздух гумите на бричката му.

-Бричка?

-Да тате? Ако случайно не знаеш, това е стара разбрицана кола!

-Пък, аз синко, мислех, че всичко се научава от книгите. Гледам те, не четеш, откъде тая информация?

-Фейсбук тате. Фейсбук. С него лягам, с него ставам!

-Сигурно и с него закусваш? –с ироничен тон бащата напомнил за себе си.

-Да тате.Така е! Много си проницателен. Направо уби всички мухи! – с тон на ирония отвръща синът.

-Мухи?

-Ето на, пак се почна! Виж интернета тате виж, и гледай, и учи! Изостанал си!

В.СОФИН