Гниещ живот!

          Животът го няма! Животът е почти изтлял! Отдавна загнил, той се разпада на части.

Няколко от "Тях", сънуват щастие в чужбина. Такова няма, защото парите не са щастие. Те са начин да отблъснем от себе си, деца, родители, приятели и близки.

„В чужбина е идеално!“ –мислят младите и заминават като повечето и не мислят да се връщат. Парчетата се разпадат! Цели семейства са разпръснати. Не живеят, въпреки парите в джоба си. И как може да сънуващ щастие, щом липсва любов!? Нима всеки от нас не е оставил нещо мило, някъде?

Майка, баща, любов!?

Други ще намерят зад граница, но няма да са същите...

 Гниещ животът е обхванал джобовете и на богатите. Толкова изгнила шума в тях, толкова чувства на презрение и алчност, която е погубила душите им. Разпаднали се усмивки, фалшиви обяснения, отблъснати хора на улицата... Нима това не е гниещ живот?

На пътя, който лежи пред нас разбит се чувстваме царе, но за последно... И там гнилотата в душата е проникнала. Няма други чувства там, освен омраза и висока скорост. Първи в боя, първи в гроба!!! Бързаме, но не бързаме, когато искаме отмъщение, нали? Колата спира, шофьорът позеленял от злоба, слиза подготвен, въоръжен до зъби и ни почва... Нима ако не беше изгнил би сторил нещо на мухата?

Валят боклуци, не само в живота ни. Пълни са улиците, празни душите...! Обикалят гладни, кучета, котки, бездомни и те като хората бъркащи в контейнери за боклук. Всеки търсещ, не гнилотата, а усмивката, която днес истинска е трудно различима.

За да оцелеят, забележете само, за да не изгният някои са готови на чудеса. Раздават се помощи. В повечето случаи само на едни и същи хора. Има такива с чест. Умират от глад, но никога няма да си го признаят. Другите и да имат, пак искат. Нима гнилотата не е обхванала и тях. Всеки се разпростира според чергата си! Знаем го, но вършим глупости.

Гние живота, защото го няма! Отдалечени от нас чувства за взаимопомощ, убити в зародиш любови!

Няма щастие без напъване! Е да, но в чужбина, където бягаме, защото тука не дават въздух на всеки.

„Свобода, братство, равенство!“ –звучи познато. „Измама, алчност, безразличие!“ –познатото, непознато.

Нима, когато срещнем някой на пътя, непознат и погледнем в очите му, поздравявайки го, виждаме щастието, неговото или пък, изгнилото в синьото на очите му!?

Животът дава! Животът взима! Но за да не бъде гниещ, за да бъде истински, не трябва ли, ние да се променим?

Тука у нас е щастието на всеки от нас! Тук са и законите, които удобно работят за някои изгнили в душата си елементи. Нима няма въздух за всички!? Нима няма достоен труд и хляб?

"Животът ще дойде като песен...!" Ще дойде, но днес вече за съжаление е почти изгнил.... Боли душата, боли сърцето, а тунелът става все по стръмен, тъмен и без изход!...

В.Софин