Ковид размисли или как се променя до неузнаваемост нашия свят!

 

                                                                                      

                  

    С ковид новини лягаме, с тях ставаме, ако можем все още да се държим с трезва мисъл в главите си…

 Та започнах да се питам, ние всички ли сме станали идиоти или онези, които постоянно наливат масло в огъня, медии, политици и фанатици… „Нищо лично! - казват те. „Бизнес!“ Живота на обикновения човек унищожен заради пари, власт и подчинение… Не, че го няма измислен вируса. Има го и това е страшното. Че веднъж тръгнали нещата в тази посока, тепърва ще се затягат… Не искам да прогнозирам, но лично аз смятам, че тази нова година ще бъде по-тежка от предишната. Климатичните промени и не само те, а самите хора, които са променени до степен на неузнаваемост…

В.Софин

На три...!

 

                                                                                        

       В момента хората се делят на три… Хм! Не по цвят, не по мирис, а по съдържателност.

Първите страхливи или паникьосани: такива, които и като спят носят предпазни маски.

Мислещи: такива, които слагат маска само, когато е наложително. В магазина или там, където съществува вариант за глоба.

Ковид идиоти: такива, които въобще не носят маски. Не, че не вярват във вируса… Вярват! Но знаят, че тях такова „животно“ като коронавирус не ги лови!...

В.Софин

С желание

 

                                                                                       

Когато думите поканих,

не мислех, че ще има среща.

Но щом романтика извадих

любовта взе да се усеща.

 

Затичах се. Розите откъснах.

Усетих да жилят ме бодлите…!

С търпение болката отблъснах,

докато преследвах си мечтите.

 

Щом с букет напред пристъпих,

придобиха думите старание.

За обич вярна, стих скалъпих

и поисках ръката и с желание!

В.Софин  29.01.2021год.

 

 

Ракиено щастие

                                                                                       

              

        Завчера имах рожден ден… И като се почна, здраве, здраве, здраве, та чак ми пресъхна устата… Какво ви става приятели? Какво? Поне един от вас не се сети да ми пожелае ракиено щастие. Оплаквам се, не за друго, а защото ми обещаха от ваксината… Естествено не донесоха от нея! Истинска и отлежала, троянска сливовица… Кво друго!

В.Софин

Нищо лично!

 

                                                                                             

Ваксинираха неговия ум. Но това не попречи да протестира, че са забравили да инжектират и тялото му!

Какво облекчение. Пръв пред всички други за ваксина… Неговият ред не беше дошъл! Естествено нямаше и да пристигне, но пък от друга страна самият той разпределяше, ваксините…

Коментарът беше излишен. Имаше ваксина и той щеше да се възползва въпреки забраната. Имаше пари. Много пари, които чупеха преградите и подчиняваха ума на хората…

Нещата опряха до ваксина. А дали наистина ще стигне до мърцина? Оплакват се мнозина, решили да карат без ваксина…

Ваксината помогна на мозъка да реши, че е полезна… Тялото обаче отказа да стигне до същия извод.

„О времена, о нрави!“-ваксините били за нерви, слаби!

Запасиха се с ваксина. При това не един, мнозина! Хладилници, които управляваха температурата на живота в нашата родина!

"Ваксинираха" стъпките му! Не успяха с тялото, което се уплаши не от иглата, а от наложената глоба за не носена на защитна маска...

В.Софин

 

 

По детски...

                                                                                        

                                                                            

Край горската дъбрава

на зелената морава,

течеше весела забава.

Огладняла в пъстро крава,

потънала сама в забрава

пощипваше трева, корава!

 

В самотна битка величава

с къщурка от черупка здрава,

изнуден от дъжда да шава,

охлюв търсеше в трева, изява!

 

Мръднаха мустачки любопитни.

Под побелялата елха самотно,

примигна зайче със очички.

Огледа се  уплашено горкото:

„Къде ли бяха всички!?“

Липсваха следите горски.

Снегът превзел тревички -

изял бе в бяло, всичко!

В.Софин   27.01.2021год.

"Нашио" град

                                                                                         

           

От всички е признат!!!

В полите Рилски,

с водите Искърски -

единствен е „нашио“ град…!

 

Самоков ти роден,

Самоков красив:

създаваш чувства благороден -

извисяваш се велик!

 

Тук зографи, майстори резбари,

таланти на четката създали -

„пътеки“ към високите върхари,

които сърце на България са дали!...

 

От всички днес признат:

в полите необятни Рилски,

с водите чисти, Искърски -

единствен е, „Нашио“ град!

В.Софин   26.01.2021год

 

Да се усмихнем!

                                                                                       

-Е оти, да се смеем?

-За да не се мръщим бе, Геле! Що ще спечелим?

-Не ги ли забрания тия усмивки?

-Забрания ги, оти са с маски, но ние пак се хилим зад тях…

-Оти?

-Па оти!? Нали ни мислят за идиоти… Ама ще ги видим какви са патриоти по-време на изборите, когато извадят пачките…

-Пачките?! -недоумява Геле.

-Е кой има пари, той ще управлява… Какво беше казал Тато… /Тодор Живков/   „Като немаш пари, къде се вреш бе! Тия, които извадят най-много, тия ще имат думата….“

В.Софин

 

Ешафод

 

                                                                                          

Ешафодът вече, готов е!

Ешафодът работи за нас.

И всичко готово, това е…

И всичко в последния час….!

 

Свободата от вчера я няма -

куцука пребита до смърт.

Дълбоко в изкопаната яма

лежи всеки четвърти, убит…!

 

Ешафодът отдавна приготвен

без милост преследва животът.

 Удобно безпарично закотвен,

стои, арестуван и вотът!

В.Софин 22.01.2021год.

 

Къде сме вчера били...?

                                                                                     

Къде сме вчера били?

Защо днес сме наказани?

В душите често нали -

вървят думи белязани?

Тъгата открито вали -

лишена от сълзи доказани.

 

Отвън със маски боли!

На разстояние метри почти,

къде сме вчера били?

Забравили, че има мечти…

Любов, която ни липсва, нали?

И имаше: „аз“ и разбира се, „ти“!

 

И няма към никого милост…

И липсва блажена любов…

Животът скапан до гнилост

в свят подчинен и суров!

Къде сме вчера били?

Защо днес сме наказани?

В.Софин  20.01.2021год.

 

 

 

 

Затворен прозорец!

 

                                                                                     

Прозорецът ни зяпаше затворен.

Ти беше в стаята, пък аз отвън…

Вълнувах се, не бях спокоен -

силуетът ти, не даваше ми сън!

 

Стоях и тюхках се съвсем отчаян.

Времето без смисъл ни отбягваше.

Аз се взирах в теб безкрай, омаян.

Ти през сълзи сама, едва обядваше…

 

Прозорецът ни зяпаше затворен.

Гледаше ни разплакана и любовта…!

Карантината ме държеше отговорен,

но сърцето ми препускаше в степта…

 

Там бяхме и двамата съвсем, свободни.

Всесилен Вирусът го нямаше да плаши.

Прегърнати с любов в полята, родни,

живеехме без страх в сърцата, наши…!

В.Софин  15.01.2021год.

 

Пламъче игриво

                                                                                         

Щом до сутринта не спах

и денят отказваше да съмне.

Студът обаче щом познах

усетих, че май ще се мръзне…

Внезапно печката разбрах –

искаше с подпалки да закусва.

В справедлив за нея гняв, избрах

дърва, добре да се почувства.

Встрани кибрит обзет от смях,

клечките отказваше да пали…

Единствено запалката без страх

с пламъче игриво, печката погали!...

В.Софин  13.01.2021год.

Първа линия

                                                                                         

С протегнати "рогца" смирени

в очакване на спасяваща ваксина

на първа линия, висят строени -

Вуте, Геле с хубавица Гина.

Съветници са с Вуте от елита,

а пък хубавата Гина е кметица.

От тях днес, всеки иска да опита -

безплатното в общинската паница.

Във града са първи, общинари,

животът им трябва да се пази.

За да не сънуват хората кошмари,

че първенците им - пуснали зарази!...

В.Софин

Замяна

 

                                                                                             

-Знаеш ли Геле, Вуте се е ваксинирал…

-Айде бе! Ама нали он, не е на първа линия?

-Не е! Верно е! Ама ветеринарят Пешо, нали  е пръв у наше село…

-Е, и?

-Дали са му ваксина… Пайзер или Пфайзер…! Нещо такова, беше…

-Е, и!?

--Нали знаеш? Вуте има първокласен бик. Но взима много скъпо…

-Е, и!?

-Разменили са се двамата.  Ваксината отишла при Вуте, а материалът на бика при ветеринаря!...

-Не е ли опасно това за Пешо?

-По опасно от това кравите да останат ялови, нема у селото…. Това и ветеринарят Пешо прекрасно знае…

В.Софин   11.01.2021год.

 

 

Защо харесвам ракията

 

                                                                                     

Едно и харесвам на ракията… Никога не ми отказва като жената, когато я почна!

В.Софин

Малко хумор никога не е излишен

                                                                                         

                                                      

               Видях, ама не им завидях! Искрено двама колеги ми се радваха…

Бяха ме извикали извънредно на работа.

…………………….

Усетих, че нещата загрубяват…

Бяха ми пуснали, допълнително още един, платен, почивен ден!

……………………..

По тюхкането и охкането на жена ми, разбрах, че съм прекалил с измъкването…

Бяха ме измъкнали извънредно на работа.

…………..

-Къде си? -интересува се синът ми по джиесема.

- На работа… Извънредно! -хваля се аз.

-Е… Ти хубаво се хвалиш татко… Аз бях планувал да те разходя до планината. Но виж! Няма страшно! Вместо теб ще разходя там на високото, моята скромна, личност!

В.Софин  9.01.2021год.

Сигнален порив

 

                                                                                       

               

Радваше ме поривът в сигнал.

Отнякъде изтичаше мастило.

На празен лист, все още бял

стих, разливаше се мило…

 

Буквите видях ги очертани,

да връхлитат бойното поле.

Разчувствани, докрай пияни

на испански те, пееха „Оле“!

 

Радваше ме поривът в сигнал.

Отнякъде изтичаше любов.

Удряше сърцето ми без жал -

стихът създаден вече, нов!

В. Софин  5.01.2021год.

 

 

Как се оправяш с махмурлука?

 

                                                                                     

                                                                                                                                                  

 

-Абе Вуте, що взимаш против махмурлук? -интересува се препил, Геле.

-Па, ете…! Що мое! Ракия, взимам.

-Ама нали, така нема да изтрезнееш!

-Па, оти ми е…! Когато съм пиян, не се сещам, че има махмурлук…

В.Софин

 

Чист въздух

 

                                                                                           

                                                                         

                                                                                                          

-Колеги! Чухте ли?

-Какво?

-Издали са заповед за проветрения….

-Хайде… Стига бе!? -не вярват колегите.

-Стига бе! Да, ама завчера шефът ми рече: „Ти Гюро, кога ще си проветриш ушите…?“

-И ти какво… ! Проветри ли ги?

-Да, без съмнение… Отворих прозореца да влезе чистия, въздух…

В.Софин  4.01.2021год.