Трият ли трият!
Радвам се, че ме изтриват от приятели! Все пак няма как да
го сторят ако през това време не мислят за мен!
А иначе…! Не се радвам. Изтриват ме от приятели. Не искат да
мислят за мен. Трябва ли и аз да мисля като тях?
Радвам се, че ви има, приятели! И това не е, че ме
изтривате, защото не ме разбирате. А за това, че все още сте тука, още ви има и
протестирате за разбиране.
Щастлив съм. Трият другите приятели. А защо пък не мен? Аз
не съм ли достоен за изтриване? Не трябва ли да протестирам за разбиране?
Откровено убиване. Нима това е моето личностно, изтриване от
приятели?
Всъщност времето е малко. Толкова малко, колкото граховото
зърно под постелката на бъдещата царкиня. А щом е малко и щом убива, защо пък
не… Трябва да се изтрива!!!
В Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар