Върви ли компиро?

 

                                                                                                    

                                                                         Върви ли компиро

–         Как върви, компиро? – интересува се случаен минувач от самоковец, който продава картофи покрай пътя за София.

Невъзмутимия отговор смущава евентуалния купувач:

–         Всеки знае, че най-добре върви пържен със сиренье.

–         Но, аз се интересувах само как върви?  - настоява за истината, купувачът не виждайки изложена цена.

–          Сутрин го превозвам до пътя, а вечер го прибирам вкъщи. -невъзмутимия отговор на самоковеца достига в ушите на евентуалния клиент.

–         Цената, бе… -прозвучава изнервен гласът на мераклията, купувач.

–         Какво за нея? – пита самоковецът.

–         Колко струва, чувал картофи?

–         Зависи от килата, господине.

–         Е, добре де. Няма да споря с тебе, тука. Кажи ми за пет килограма, например.

–         Това не е чувал, а мрежичка, господине -спокойно прозвучава отговорът на самоковеца.

–         И колко е мрежичката? – не се отказва от пазарлъка, евентуалния клиент.

–         По двайсе стотинки съм купил сека една – уверен в правотата на думите си отвръща невъзмутимо, самоковецът.

–         Абе, колко струват, пет килограма картоф, бе? – усилва изнервен децибелите на гласа си, купувачът.

–         Че, колко може да струват!  Само пет лева ти искам, братче, не повече…

–         Па така кажи, бе. Какво се бъзикаш с мене тука? – омеква леко гласът на купувача.

Но самоковецът знае, че желязото се кове докато е горещо и вмъква в отговора си безгрижно:

–         Ти пръв започна… Всеки у градо знае, че компиро не върви, докато не го посадиш у нивата. И тогава байно пак му трябва време, тор и вода за да тръгне на някъде. И после като направи, грудки, които станат големи вадим, и продаваме тука край пътя на такива  клиенти, като тебе дето само цената ги интересува…

В.Софин 9.01.2024год.