Двайсет стотинки
Съвестен
гражданин намерил пари на пътя и поискал да ги предаде на съответните органи. Отишъл
в полицейското управление и поздравил от вратата:
–
Добър ден! Може ли да предам едни пари намерени
току що на улицата?
–
Може! Защо да не може!? – учудил се полицаят.
–
Ама аз ги
намерих без кесия…!?
–
Това проблем ли е? – зяпнал полицаят в лицето на
съвестния гражданин, докато очаквал отговор от него.
–
Па, знам ли! Ето ги на, само двайсет стотинки са…
Изражението на полицая се сменило от мило в
строго:
–
А бе, ти подиграваш ли се с мене?
–
Ами, толкова намерих на пътя. Съжалявам, че не
са повече господин, старши полицай. – смотолевил гражданина с чиста съвест с
фамилия, Петков.
–
А-а-а! Нещо май ми подсказва, че са били повече.
Я, я извади джобовете си и ги изпразни пред мене! – заповядал полицаят.
–
Защо да го правя? Не съм нарушил закона? –
учудил се гражданина с чиста съвест с фамилия, Петков.
–
Хм! Трябва ли да ти обяснявам, че току що наруши
закона. Отказваш да изпълниш заповед на полицейски служител. В протокола ще
запишем, арестуван при отказ да се подчини. Възпрепятстване да се установи,
истината. Я сега изпразни джобовете!
Строгата заповед на-после стигнала до
съзнанието на гражданина Петков. Нямало, къде да ходи, и съвестно извадил пред
полицая ножче, кесия, цигари, запалка и лична карта.
–
Друго нямаш ли? -зяпнал го строго в очите,
полицаят.
–
Съвсем смутен гражданина с чиста съвест с
фамилия, Петков измъкнал два презерватива завити в носна кърпа.
Полицаят удивено подсвирнал.
–
А бе, ти може и наркотици да имаш?
–
А, не! Пуша само цигари…
–
Марихуана значи!... Така и ще запишем в
протокола. -съвсем сериозен полицаят започнал да пише на бял лист пред Петков.
–
Но моля ви се, господин старши. Не пуша
марихуана, само тютюн – пребледнял съвестния гражданин сякаш нагазил лук в
чужда градина.
–
О-па! – усмихнал се доволен от себе си, полицаят.
– Смени боята на лицето, значи някъде си сгафил, и имаш наглостта да ме лъжеш с
двайсетте стотинки, за да си затворя очите? Е, какво ще те правим сега? – попитал
полицаят и погледнал право в съвестния
гражданин, чиито очи мигали като повреден светофар.
–
Ами, ами… -смотолевил той -Имам сто лева!
–
Значи имате сто лева, а ме лъжете с двайсет
стотинки и си мислите, че съм толкова наивен да се хвана на въдицата ви? –
погледнал строг полицаят, съвестния гражданин Петков.
–
Ама стоте лева са си мои – проплакал недоволно
гласът на Петков.
Полицаят дори не мигнал:
–
Хм! В протокола преди да ви арестувам сега ще
запиша, че отказвате да предадете доброволно намерената чужда сума на пътя…
Изплашен от заплахите на полицая, Петков смирено отвърнал:
–
Добре де! Взимайте ги и ме пуснете да си ходя,
че закъснявам за работа!
–
Аха, Петков! Бързате да си измиете ръцете преди
отново да започнете с изцапването им с чужди пари…
Съвестният гражданин вдигнал ръце в
безпомощност. Готов той се предавал изцяло на съдбата си. Видял това, полицаят
възкликнал:
–
А, не! Такива неща тука в управлението не
минават.
После ловко извадил от чекмеджето под него
белезници и ги щракал на гражданина с чиста съвест с фамилия, Петков. Веднага
след това се обърнал към по- нисшия от него полицейски служител стоящ наблизо в
готовност, и му наредил:
–
Гошо! Закарай гражданина Петков в изтрезвителя!
Пиян е. Говори несвързани неща. Утре
като се наспи и изтрезнее да плати полагаемата глоба за нарушаване на обществения
ред. После нека го пуснат да си ходи. А тия неща тука ги прибирам за
доказателство. Нож, който е опасен, цигари с марихуана и неупотребени още
презервативи…
Ще ме лъже той с двайсетте си стотинки… Аз
да не съм вчерашен!?
Веднага след това успокоен донякъде, че вече е изчистил хоризонта,
полицаят прибрал в собствената си кесия парите на съвестния гражданин. Понеже
имал чувство за дълг върнал личната и кредитната карти на Петков. Не за друго,
а за да плати на другия ден глобата. После можел да се върне в дупката си,
откъдето бил изпълзял в очите на прекалено съвестния в работата си полицейски служител.
В.Софин 27.02.2024год.
