Сърцето диша с планината
Плахо озърта се у мен детето,
все още от живота не видяло.
Мълчаливо наднича ѝ морето -
не всичко в душа ми разбрало!
Стъпвам леко по поляната.
Все още жива е, тя с детето.
Вървя и мисля за камбаната,
която отеква ми в сърцето!
Плахо наднича у мен детето.
Вече е, на пътеката съзната.
Някъде там път намира ѝ сърцето,
горе дето диша планината!
В.Софин 6.02.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар