И ти ли Бруте?

По времето в края на 70-те години,  когато бях ученик в 9-ти клас, дисциплината в училище беше много по строга от колкото днес. Само за три неизвинени отсъствия ученикът биваше изключван. Моите съученици до един се оказаха момчета. Според учителите , това ни правеше  в очите им недисциплинирани и доста трудни за възпитание. Щом станеше, някаква беля в училище, то се знае все моя клас бе виновен. Палмата на първенството по отсъствия държахме, както винаги ние. Всеки понеделник в часа на класния се извиняваха, купища от тях. Щом учителя попиташе, дали имаме отсъствия, някои от нас, се строяваха в редица достойна за уважение. Виждайки групата от ,,симуланти”,  с бележки за извинение, той не издържаше:

-Какво да ви правя? И ти ли бе! Ще побелея от вас! Косата ми започна да оредява! Нямате ли срам? –това бяха редовните му реплики, когато изнуден, трябваше да извинява отсъствията.Стоейки съвсем изнервен в час , той се опитваше да отскубне и последните косми от оределия си череп.

Един понеделник, както всяка седмица групата с извинителните бележки, беше наредена  пред  класния и чакаше, той да вземе дейно участие с химикал в ръка. Както винаги мърмореше на висок глас, възмутен от наглостта на съучениците ми:

-Какво да ви правя? Откъде са тези бележки? Кой ви ги даде? –възкликваше той, но освен усмивки,  друг отговор не получаваше.

-Е, това бяха за тази седмица! –въздъхна облекчен той. –Май няма други?

-А, другарю учител, извинявам се и аз имам бележка! Мислех, че съм я забравил, но я открих в учебника по химия! –обади се още един от съучениците ми. Погледна класния в очите, поредният според него кръшкач от училище и възкликна:

-И ти ли Бруте?

-Аз се казвам Бойко, а не Брут! –осмели се да отвърне съученикът ми.

-Бойко, ти знаеш ли, кой е Брут? –попита го класния.

-Само знам, че не съм аз, а кой е даже не ме интересува!

-Ами така е, като избягваш да ходиш на училище. Много ясно, че няма да знаеш. Когато са убивали император Цезар, който е управлявал Римската империя, един от неговите приятели също е участвал в убийството. Виждайки го, преди да издъхне Цезар възкликнал, съвсем учудено -,,И ти ли Бруте?” Което, значи, че приятел го е предал. Той изобщо не е подозирал, че така ще стане. Така и вие ученици, предавате мен, класният ви ръководител, който мисли за вас само добро. С многобройните си безпричинни отсъствия, се чудя как да се оправдавам пред директора. ,,Николов все твоя клас”-ми казва той и на мен, чак ми става неудобно.

След като приключи часа на класния, учителят нареди на мен и на двама мои съученици да останем. Събра ни в кабинета по химия и ни попита:

-Кажете ми откровено, къде е разковничето? Къде сгреших? Как може от 40-сет ученици клас, само вие тримата да нямате отсъствия? Как го постигате?

-Много просто другарю учител, знаем, че сме дошли за да научим нещо. В бъдеще то,  ще ни помага в  живота. Затова смятаме, че не е нужно да се отсъства. –отговаряме ние единно.

-Вижте какво, ако може да въздействате на съучениците ви, да престанат с отсъствията! –отправи молба класния към нас тримата.

-Едва ли, ще можем! –отговаряме ние единодушно. –Те още от малки са свикнали да кръшкат. Навиците се придобиват от най ранна детска възраст. Сега вече е много късно! А насила хубост не става!

И действително от 40-сет завършихме едва 28 –другите отпаднаха. Но все пак, всеки намери, някакъв път в живота си. Вярно по трудно, но без борба,  късмет, и приятелски съвет,  няма щастие и ред!

В.Софин