Кредитни стъпки
Когато пристигне цяла вината
съжалението я придружава.
Щом успее да договори цената
то молби започва да раздава!
Но липсва време за отстъпки -
без скрупули банките живеят.
Личат им кредитните стъпки,
тия с които само те печелят!
В.Софин 30.04.2026год.
В ПАРЛАМЕНТА
НЯКОИ ХОРА МНОГО ИСКАТ ДА СЕ ВИДЯТ С МЕНЕ... НЕ МОЖЕ! ПА Я СЪМ У ПАРЛАМЕНТО!...
ПАРИТЕ КУПУВАТ СПОКОЙСТВИЕ
ВСЕ ПОВЕЧЕ НАТЕЖАВА НА КАНТАРА ВИНАТА, КОЯТО ИЗПИТВАМЕ, ЩОМ ВИДИМ ИЗБРАНИТЕ, КОИТО ЩЕ УПРАВЛЯВАТ ПАРИТЕ НИ.
ВСИЧКИ ИМАТ ВИНА В ДЪРЖАВАТА НИ. НЯМАТ САМО ТИЯ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАК ДА Я ИЗПИТАТ.
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО. ВАЛИ ЗАТОВА ПАРЛАМЕНТА С ИЗКЛЮЧЕНИЕ ДНЕС РАБОТИ.
НЕ ГО ХАРЕСАХА В ПАРЛАМЕНТА, ВЪПРЕКИ, ЧЕ БЕ ДОСТА ХУБАВ МЪЖ В ОЧИТЕ НА СЪМИШЛЕНИЦИТЕ СИ.
СДЕЛКАТА ЗАТОВА БЕШЕ СДЕЛКА, ЗАЩОТО СЛЕД ИЗБОРИТЕ СЕ ОКАЗА, НЕОСЪЩЕСТВИМА.
БЪДЕЩЕТО НЕ Е, КАКВОТО СИ ГО НАПРАВИШ, А КАКВОТО ТИ ГО СЕРВИРАТ.
КОЛКОТО И ДА СЕ МЪЧИШ ДА ЗАБОГАТЕЕШ С РАБОТА, НЯКОИ УСПЯВАТ ДА СЕ СПРАВЯТ С ТОВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО САМО С ЩРАКАНЕ НА ПРЪСТИ.
ПАРИТЕ СА ЗАТОВА ЗА ДА СЕ ХАРЧАТ, НО САМО АКО ГИ ИМАТЕ.
НАЙ-ДОБРЕ СА ТИЯ, КОИТО ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОТРИВАТ РЪЦЕ ПРЕДИ ДА СА СПЕЧЕЛИЛИ ОТ ЛОТАРИЯТА.
САМОЧУВСТВИЕ ТОЙ НЯМАШЕ. ПАРИТЕ МУ ОБАЧЕ - КУПУВАХА СПОКОЙСТВИЕ.
В. СОФИН 30.04.2026ГОД.
Самотни реклами
Мечтая си за лепкава любов,
която лепне в длани потни...
Мечтая си за онзи вик и зов,
дето идва в утрини охотни!
-
Но будя се и липсва пот -
няма ги дланите охотни.
Телевизорът ме зяпа с ход -
рекламите му са самотни!
В.Софин 26.04.2026год.
Буйна самота
В сълзи протичат небесата.
Сърцата безмълвно спират,
защото в тях я има самотата
в която къщите сега умират!
-
Бавно нижат се дни студени.
Мъглата сива улици поглъща.
Пролетни чувствата са спрени
войната на омраза се завръща!
-
Легло бодливо отрежда ни съдбата.
Мълчим, търпим, но буйна самотата
пропуска сълзите горчиви по земята,
които мечтаят - търсят свободата!
В.Софин 26.04.2026год.
Търсенки
Всички движат си колата -
само аз мъча си краката!
пеш по пътека към гората!
--
Всички се радват на цената
само аз признавам си вината
зяпам привлекателни краката
на красива на пътя ми жената!
-
Не всички признават си лъжата
само аз с късички у мен краката
признавам, честно си вината!
-
Всички обичат си страната
само аз с история неосъзната,
харесвам Тръмп с войната!
-
Всички бързат за разходка
само аз със забавена походка
оглеждам, правя разработка,
как да возя тялото на лодка!
-
Всички мечтаят за парички
само аз за бабини терлички
плетени от нея, но не за всички,
за внука с усмихнати очички!
-
Всички търсят някаква изгода
докато аз във къщи мия пода,
за да бъда в крак с нова мода!
-
Всички търсят под вол теле
само аз залепил очното реле
търся не теле, а спор в меле!
В.Софин 25.04.2026год.
Свита капка
Ракия жълта вчера пих,
една капка взе, че ми остана.
Предвидлив в шкафа аз, я скрих -
капката за утре пожелана!
-
На заранта за закуска я потърсих.
Липсваше ракиена капката у кана...
През нощта някой в стъпки тих -
в корема си, бе свил я без покана!
В.Софин 24.04.2026год.
НЕ ЗНАЕХ ЗА МЪГЛАТА
Не знаех нищо за мъглата сива,
дето скрива вечерта красива,
когато идва студена и ленива
с цел светлината ярка да убива!
В. СОФИН
Не знаех, че съм толкова популярен. Уж се криех от светлините на прожекторите в мъглата сива, но те пак ме хванали...
Ранна утрин, докато разхождах тялото си с цел отслабване срещам непознат човек за мен. Взе, че ме спря и ми викна:
–Зная те тебе, ей... Зная, че ходиш без гащи!...
Сконфузих се, но намерих сили да се усмихна. Тъкмо отминавам, срещам друг. Пак непознат за мен. Викна ми:
–Зная те, теб! Познавам те отрепко такава!... Такива като теб дето отказват да бъдат ваксинирани до стената!
Откъде бешу разбрал, че не се ваксинирах срещу Ковид 19 е загадка за мене.
Сконфузих се, не казах нищо и го отминах. Крачка по натам и оп-па. Някаква непозната за мене госпожа. Взе, че се изплю пред мен. После ме почна с думи:
– Не те ли е срам бе, мизернико! Имаш хубава жена, деца като гълъбета, а залиташ у левото...
Попитах за кое "лево" става дума, а тя плю пак пред мен:
– Знам, че имаш любовница. Всичко знам и за подвизите ти, с нея.
Погледнах я. Аз не знаех, че имам юбовница. Но щом твърдят, че съм без гащи, неваксиниран и с любовница значи сигуно са прави. Но кой по-дяволите ме беше издал!?
Помня времето. Хм старото време, когато пак бях неудобен. Защо ли?
Ами защото, когато имаше манифестации у нас и те бяха задължители, моя милост носеше портрета на Ленин. Опитваха се разни манипулисти тогава да ме накарат да нося портрета на Тодор Живков. Отказах. Опитаха с Георги Димитров, пак отказах. Поисках Сталин. Казаха ми, че бил неудобен. Помолих за Брежнев, разрешиха...
В потока на мисли сега предизборно мечтаех за портрета на Путин. Пропуснах тоя на Елцин, защото ми бяха казали, че тоя бил пияница. Ами човека с петното - Михаил Горбачов? Не можело трябвало нашенец да бъде. Че, къде ги нашенците? Всички в чужбина избягаха. Останахме тука едни... Всеки знае за всеки по нещо, дори носи или не носи гащи, че и размера на сутиена сигурно на любовницата чужда знае с точност.
Определиха ме надъхани партии, че бил съм Путинист. Русофил, който трябва да бъде изправен пред стената и разстрелян. Опитват се да ме убият с думи, но няма как да знаят, че по времето на Соца, пардон социализма бях определен като анархист. Ами, казват сега: "Путинист, си ти гнидо не крий!"
Щом народа го иска, защо пък да не бъда. Ами избраниците народни, които се местят удобно от партия в партия! Те какви са? Дали маскари, както някога ги определи Алеко Константинов, евроатлантици ли, русофили ли, или може би чужденци - афганистанци, палестинци, иранци или пък, кой ги знае!?
То мама не знаеше на времето преди да ме беше родила, дали съм момче или момиче. Та тия ли, които на пътя ме срещат ще знаят? Усещам се отвратен. Не за друго, а защото ако успееш у нас веднага ще се намери някой да ти, мушне прът в колата за да я прекатури. Не го прави, защото си дори от неговата партия. Прави го от злоба, защото той лично не е успял да се качи на мястото - амвона, откъдето ще проповядва своята религия. И ще налага правилата си.
Че поспрете се малко, бе! Ами ако аз се мисля за говедо, а вие не знаете, че съм... Тогава? Ами по-добре изчакайте преди да крещите вкупом:
"Тоя ли бе! Нали го знам! Беше с Ленин, със Сталин, Брежнев, а сега е с Путин!"
Лошото е, че тия именно дето го твърдят не са българи. Защо ли?
Ами говориш за България, споменаваш, че ще направиш всичко за просперитета на народа си и оп-па. Ти си чужденец, защото подкрепяш мира, а не войната, която не е твоя а за интересите на силните, които управляат света.
Хайде стига приказки, които според някои хора са напълно излишни! Стига! Че ушите ми вече пламнаха. Усещам аз, че ме псувате до девето коляно, но пък кажете ми само едно, защо убихте Алеко Константинов?
За тия, които не знаят първо да прочетат истината, а после да ругаят хората с мнение българско, а не руско нито пък евроатлантическо!
Благодаря, ви! Не за поздравите, а за цветистите епитети, които събрах! Все пак с теб се обичаме, народе! Но ти не го съзнаваш!...
В. Софин 23.04.2026год.
Книгата съдбовна
Не знаех за любовта щастлива,
която вечер в очите се открива
на момиче нежно дето ме опива
с поглед който в мен се впива!
Не знаех за книгата любовна
дето огъня запалва у душите.
Тя идва прочита се съдбовна
на среща, която сбъдва мечтите!
Не знаех за стиха потребен
дето рецитира онзи влюбен,
когато изгревът вълшебен
в морето пени се със гребен!
В.Софин 23.04.2025год.
Не заех нищо за гората раззеленена
дето с листи на пролет е снабдена!
-
Когато посрещне любовта
от език нуждае се сърцето,
което явно днес незаето -
пътува влюбено с МОМИЧЕ във морето!
В.Софин на ИВА!
Детските мотиви
Не подозирах детските мотиви
докато не видях цветните моливи
да рисуват по стари сгради сиви
усмихнати цветя, щастливи!
Забравих на какво радват се децата
макар, че някога и аз детенце, бях.
Боядисвах сини на крушата листата
в уличната кал търкалях се без страх!
На училище с баща си не отивах
не защото липсваше ни обичта.
Сам или с другарче там пристигах
по път не дебнеше ни опасността!
В.Софин 22.04.2026год.
ВЗЕХ ЛИ СИ ХАПЧЕТАТА!?
След сутрешното станало нарицателно вече в Интернет "Добро утро, приятели" се сещам:
"Глътнах ли хапчетата!?"
Веднага взимам вода и ги пия.
Само след десет или петнайсет минути не ги броя се сещам:
"А, хапчетата, днес!?"
Гълтам пак вода и прокиш....
След няколко закачки в Интернет с приятели, решавам да бия дузпата /затворя/ на лаптопа и да се разходя. Тук назоваваме излизането в градчето ни по "чаршията ".
Но точно в момента, когато надявам маратонки на краката за да ги раздвижа от мързела вкъщи се питам по навик:
"Какво стана с хапчетата?"
Гълтам трета порция и бързам да се изнижа към "чаршията".
На обяд се прибирам леко изморен и бързам да полегна. Събуждам се привечер с една мисъл:
–Дали обядвах!? Но вече е пет следобед и трябва да вечерям...
Изведнъж ми просветва мисъл:
"Чакай малко!... Ами, изпих ли си хапчетата!?
Проверявам аптечката.
Хм Хм. Няма!? Изпих ли ги или не съм? Това е въпрос, на който липсва нормален отговор.
Докато се чудя, кога съм успял да ги глътна или не се сещам:
"Утре ще трябва да ходя пак до аптеката. Какво пък! Все пак на традиционната сутрешна разходка ще се срещна с други хора, с които ще разговарям."
СТОП!
Ами Интернет, доброто утро за всички приятели, рано?
Вярно, бе! Не случайно не помня, кой го е казал, че утрото е по-мъдро от вечерта...
Гризва ме леко съмненийце!? Така ли беше? А може би вечерта е по мъдра от утрото!? Или пък беше от обяда!?
Замислям се. Май няма значение.
Решавам да си легна, иначе като нищо може да забравя да го сторя...
Ами утре? Ще се види! Зависи от настроението.
След тия умозаключения успявам да заспя с мисълта, че съм превъзмогнал себе си.
В. Софин 21.04.2026год.
ИЗВОДИ ВОДЕЩИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ
Любовта е лъжа, която води до пристрастяване.
-
Наркотиците са лъжа, която води до усамотяване.
-
Алкохолът е илюзия, която води до безпаметност.
-
Цигарите са най-доброто средство за неподчинение, което води до пристрастяване.
-
Измамата е опит, който се добива от времето, което лъже всекидневно нас, хората.
-
Парите са удобно средство за банките, които искат да докажат с тях, че са всесилни да оборят всякакви човешки проблеми.
-
Добрите чувства изчезват, когато се мерят с кантар.
-
Изборите, които правим често пъти нарушават нашата самостоятелност.
-
Банките управляват с позицията на силните пари.
-
Ешафодът отдавна е готов за словото, което иска на живо да се бори за проблемите на хората.
-
Главата не слуша, когато езикът и говори.
В.Софин 21.04.2026год.
ЗВЕЗДИЧКИ
СВЕТЯТ БЛЯСКАВИ ЗВЕЗДИЧКИ.
ГРЕЯТ ЛЮБОПИТНИТЕ ОЧИЧКИ.
ПАЛАВИ УСМИВКИТЕ НА ВСИЧКИ -
ДЕЧИЦА ОЦВЕТЕНИ СЪС БОИЧКИ!
В. СОФИН 19.04.2026год.
ПРИКАРАН
Буквално сте прикаран. Ако искате бъдеще се налага да легнете.
Отивате доброволно на заколение. Или опит да измамите... Смъртта трябва да се избягва, но не и заколението... Всъщност операция, която дава бъдеще.
Лягате сякаш сте дошли на почивка. Краката горе на "магарето". Голи сте, но не изпитвате срам. Обзети сте от неустоимо любопитство. Екипът за Вашето заколение се е събрал да празнува. Всъщност принуден е да Ви обгрижва. Слагат Ви задължителния абокат на ръката. Следва венозната упойка, която замъглява взора, но създава възможност за виртуално пътешествие. Екипът събран да го осъществи преди да Ви пусне по пътеката пита дали сте избрали маршрута си. Успокоявате ги, че сте готови за морето. През това време Ви намазват с йод и мерят кръвното налягане.
Готови сте да се пуснете по пистата, колкото и хлъзгава да се окаже тя. Тръгвате след като погледът Ви внезапно изневерява. Венозната упойка започва да Ви хваща. Екипът, който е готов да Ви изпрати в пътуването започва да действа.
Уви! Не чувате морето да шепти в ушите Ви, а пътувате сякаш по вода. Изведнъж улавяте със замъглен поглед върнат благосклонно от отвъдното, че таванът над вас се движи. Оказва се, че не той, а леглото носилка, с което Ви возят до стаята, където трябва да изчакате опомнянето от пътя, който досега бяхте изминали. Оставят Ви нежно, а не ви хвърлят на болничното легло, за да се опомните от пътешествието до морето. Но дали? Не е сигурно, защото паметта Ви я нямаше четиридесет минути. Неизвестно къде е била, тя!?
Когато проглеждате разбирате, че сте били на операция. Кога и как е станала? Не знаете, но лекарския екип се е справил добре. Дори повече от добре. Не за друго, а защото се е осмелил да Ви изпрати на пътешествие. Пътешествие, което се случва понякога дори и да не сте го искали.
Което връща усмивката Ви, в царството на живите!
В. Софин 19.04.2026год.
ЩЕ СТАНЕ
Всеки последващи избори у нас се оказват по токсични от цигарите изпушени на чист въздух от строения за гласуване, Електорат.
-
В деня на изборите за парламент забранили алкохола, не за друго, а защото имало опиянени гласоподаватели, които предварително били консумирали победата на партията си.
-
Предварителните изборни ругатни били забранени, защото уронвали честа на урните.
-
За да се осигури почва за добре отгледани цветисти кълнове по време на избори всяка партия избрала цвят, който не и подхождал, но избирателите не знаели това и гласували без избор.
-
Всеки лидер, кандидат за власт се биел в гърдите и споделял пред избирателите си:
– Ще стане...! Ще Ви го направя - АЗ!
Несъгласен бил единствен, СПАС.
Едва, едва се чул тихия му глас:
–Защо пък да не бъда -АЗ?
-Неотдавна бях в първи клас!?
-
Компасът рязко се отклонил от позицията си в силна магнитна буря развилняла се по-време на изборите за парламент.
-
За компрометирана хартиена прислуга
изборни машините били в услуга.
-
В. Софин
НЯМА НУЖДА!
НЯМА НУЖДА ОТ АГИТАЦИЯ
РАЗДЕЛЕНА ВЕЧЕ СМЕ НАЦИЯ,
КОЯТО ЖИВЕЕ В ИЗОЛАЦИЯ
СЛЕД ЕВРО-АТЛАНТИЧЕСКАТА ТАРАПАНАЦИЯ!
---
ВСИЧКИ СТРОЕНИ ПРЕД УРНИТЕ -
ГЛАСУВАМЕ ЗА ХИТРИТЕ -ДЕЖУРНИТЕ!
---
РАЗДЕЛЕНИ ОТ МНЕНИЯ -
ОБЕДИНЕНИ В СЪМНЕНИЯ!
--
ТОВА СИ Е УМЕНИЕ НЕ ЛЕСНО -
ДА УМЕЕШ ДА ЛЪЖЕШ, ИНТЕРЕСНО!
---
НИЩО У НАС НЕ Е СЛУЧАЙНО
ОСВЕН ЧУЖДИ САМОЛЕТИТЕ
ПАРКИРАНИ ПО ЛЕТИЩАТА - НЕХАЙНО!
---
КОНСТИТУЦИЯТА УДОБНО ИЗМЕНЯНА
РАБОТИ ЗА ИНТЕРЕСИ ЧУЖДИ - УВЕРЕНА!
---
УБЕДИХА ГИ ДА ГЛАСУВАТ,
А ПЪК ТЕ БЕЗПАРИЧНИ ЗНАЯТ СИ -
НАУЧЕНИ ДА ПСУВАТ!
---
НЕ СЕ ПОСВЕНИХА ДОРИ -
ИЗБРАХА ГИ С ФАЛШИВИ ПАРИ!
---
НАРОДЪТ ВЕЧНО СТРАДА,
ДОКАТО ЧУЖДЕНЦИ КОМАНДВАТ -ПАРАДА!
---
ВСЕКИ ТЪРСИ НЯКАКВА ОБЛАГА
ДОКАТО ДАНЪЦИ НА НАРОДА
СЛЕД УСПЕШНИ ИЗБОРИ, НАЛАГА!
---
ЗАПЛАТИТЕ ХИЧ ГИ НЯМА
МИШЦИ ЕВРОТО ПРОТЯГА
ЗА ПОРЕДНА РОДНА, ИЗМАМА!
---
МИЛА ДРАГА РОДНА
ПАРТИЯ УГОДНА
РАБОТИ БЛАГОРОДНА
С ЧЕСТ, КОГАТО ДРУГА БОДВА
С МИСЪЛ, ЧЕ БИЛА НАРОДНА!
В. СОФИН
БЕЗ СЪЛЗИ
Пиете хапчета сутрин. Това не пречи на излизането Ви. Времето отвън е дразнещо. Събрали са се на седянка облаци сиви да купонясват. Нямате нищо против, но Вие имате среща. Бързате покрай дълбок канал зидан с обработени камъни. Гледате водата, която тече там и мислите, че времето наистина прекалено много бърза. Също като вас, който има среща.
Минавате малко мостче и тъкмо да поемете по улицата направо спирате за миг. Точно миг, който стига на, краката Ви да се отклонят непослушно в друга посока. Чудите се на избора им, но нямате нищо против движението покрай канала. Шепти водата вътре, говори, но ушите ви не чуват звуците и. За разлика от това очите Ви надзъртат любопитно. Покрай канала облечени в булчинското си бяло, цъфтят джанки. От тях се носи жуженето на пчели и аромат, който лекия вятър пъха в ноздрите Ви. Хубаво е, че не сте алергичен. Вдъхвате аромата на пролет и се наслаждавате на бързащата вода в канала и на бялото примесено на моменти с храсти цъфнали вълшебно в жълто. Обхваща Ви неустоимо изкушение. За ваш срам тази сутрин сте си забравили фотоапарата, малкият симпатяга, който винаги ви придружава в разходките. Но джиесемът Ви е подръка. Изскача от джоба Ви и вместо да звънне на някого или да приеме разговор, започва да снима булчинската премяна в дърветата покрай канала. Симпатягата успява да запечата и картина от едва цъфнала череша. Замаян от природните красоти нахвърляни във взора Ви от пролетта спирате. Но след малко осъзнавате, че някъде там в центъра на града някой Ви чака.
Прибирате на топло в джоба си джиесема и тръгвате. Стигате до голям мост, който не минавате, защото вашия път е наляво. Отдалечавате се от канала. След няколко крачки впервате поглед в отсрещната стара сграда, която някога през двадесети век е била тютюнев склад. Завивате по една малка уличка вдясно и се наслаждавате пак на цъфналите джанки. Но отнякъде пропълзява МИГ.
Пак ли?
Мигът спира. Спирате и вие. Погледът Ви улавя захвърлен до бордюра портфейл.
Тъкмо краката Ви решават да тръгнат, ръцете непослушни се протягат надолу към асфалта. Мислите ви ако имате такива им се струва, че това е любопитно. Да но портфейлът е отворен и лежи с лицето си на паважа. Какво пък! Вдигате го като предварително знаете, че е празен. Така е. Няма банкноти. Някой е обрал всичко. Така си мислите. Но МИГ и сте изненадан. Намирате лична карта и банкова такава. Вътре има и снимки, но нямате време да ги погледнете. Въздъхвате с мисълта, че пак на Вас се случва, и защо пак!? Само преди година имахте подобна среща с портфейл изгубен на едно шосе. Бяхте задължен да намерите улицата на която успяхте да върнете намереното.
И ето, че пак съдбата ви поднася ТОРТА! Ами тази торта не е вашата. Трябва да откриете момичето, което е на личната карта и да върнете изгубеното. Ако е изгубено разбира се. Имате съмнение за кражба, но вашият избор е да сторите добро като върнете намереното.
В тоя кратък МИГ вие проумявате, че ако краката ви обхванати в колебание бяха поели в друга посока нямаше да срещнете портфейл по пътя си.
НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ!
Дали сте го искали или не, няма значение. Съдбата е решила, какво да стане преди Вие дори да се замислите.
Вдигате портфейла и пак се забързвате. Всъщност краката бързат докато Вие мислите.
В полицията трябва да се ходи... Не е вашето. Значи трябва да намерите улицата, където живее момичето изгубило портфейла и да го върнете. Засега обаче имате среща.
Стигате със закъснение. Не ви е срам. Имате среща с дама, а сте си позволили закъснение. Нямате оправдание. Или имате портфейл, който говори във Ваша защита.
Решавате с дамата да намерите улицата и да върнете изгубеното. Струва Ви се невероятно приключение. То си е всъщност такова. Но със сигурност не и за момичето изгубило портфейла с документите в него.
Намирате сили пак да погледнете вътре в него. Изненадан сте, когато виждате снимки. Този път късметът идва с очите на дамата до Вас, която познава едно от лицата запечатани на хартия.
Въодушевени тръгвате. Естествено не сам а с портфейла и дамата към един магазин за маратонки.
Влизате и предавате намереното като дори въздъхвате с облекчение. Но това не е момичето изгубило портфейла, а е жената на снимката, която сте видели с дамата. Запознавате се с нея и бързате да си тръгнете. Естествено заедно с дамата.
ВАШЕТО ДОБРО ДЕЛО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ИЗТРИЕ СЪЛЗИТЕ НА МОМИЧЕТО ИЗГУБИЛО ДОКУМЕНТИТЕ СИ.
Хубаво, е че в приключението, което преживяхте днес не бяхте сам. Имахте помощ!
Но все пак, защо именно Вие трябваше да намерите портфейла? Мигът на колебание всъщност беше този, който ви отклони от пътя. Вместо него тръгнахте в друга посока.
Не сте виновен, че съдбата беше решила да ви подложи на изпитание.
"ГОСПОДИ ДОКОГА?" -възкликвате вие, но не чувате отговор. Няма такъв. Той стои в сърцето, но не само вашето, а и на дамата, която Ви помогна в труден момент за Вас.
В. Софин 16.04.2026год.
Търся пътеки
Търся изгубен мирен покоя
на сърцето в мъката балсам.
Надигам глас измъчен в зноя
но неразбран оставам сам!
-
Убити мечтите ми в двубоя
рухват с илюзия облечени.
Сълзите ми горещи с пороя
пресъхват - падат обречени!
-
Будят ме мислите нелеки
нощем боря се със Скота.
Търся за сърцето си пътеки -
мирни дето дават го живота!
В.Софин 15.04.2026год.
Мнението на „Дрънкалките“
–
У наше село Ливадово предизборно ни носят
залъгалки… -оплакал се Гюро пред комшията Насо в двора на къщата му.
-
Я им викам, дрънкалки – засмял се леко
начумерен, Насо.
-
Оти, бе? – засмял се и Гюро.
-
Оти и сега на мегдано е дошел един да ни е…гитира…
-
Да е…гетира…!?
-
Ами дрънка празни приказки… Щели да ни намалят
цените…
-
Убаво ги намалия като ги дигная с Еврото –
коментирал Гюро.
-
И я викам на моята Дуда, че тия дрънкат
дрънкалки само, ама она не ме разбира що и кажувам…
-
И що и кажуваш, Насо? -попитал Гюро и засукал белия
си, мустак.
-
Викам и, че ракията е поскъпнала, а тя… Много
важно, било. Че то ако не е важно оти тия, че ни дрънкат дрънкалки, Гюро?
-
Нека си дрънкат щом немат друга работа.
Ако си мислят, че само с дрънкане
става много се лъжат. Ние не сме бебета та ни носят залъгалки. Кого ще лъжеш
ти, бе? Гюро отдавна е излъган и знае само една партия…
–Любопитно ми е… На коя партия
залагаш Гюро? -втренчил изненаданите си от изумление очи, Насо в комшията.
–
У най-сигурната.
Кажува се Свети Паралей. Идва веднъж у месецо заплатата ама без нея сичко е не
вересия у тефтеро на Весо кръчмаро Господ до го…
–
Поживи ли, Гюро? – прекъснал тирадата на Гюро, съседът
Насо.
–
Ами да не се мешаме у работата на Господа Бога.
Он си знае работата, ама тия дето агитират със залъгалките си дето им викаш „Дрънкалки“
знае се само на избори и промени на конституцията залагат. А у нас с избори не
става, Насо. Не става, требва много пари като тия дето наливат у отборо на
Лудогорец Имат пари, имат политика и успешни игри. А щом нема пари, нема и
политика у назе. Само дрънкане на залъгалки…
–
Абе Гюро я ела да изпием по ракия, че сама стои
у мазето и прокисва…
–
Така кажи, Наско! Така кажи, а не ме залъгвай с
дрънкалките на мегдано. Сичко си имам. И златен часовник даже. А тия, дошли с
ключодържатели. Дрънкат ги и си мислят, че със звуци, че ни прикарат до урните.
Двамата
комшии приятели от село Ливадово седнали под разцъфтялата джанка и почнали тяхната залъгалка с домашна ракия,
която после дълго време дрънчала в главите им тревожно. Но кои са Гюро и Насо
та някой да посмее да ги агитира със залъгалки като те си я имат собствена и не
им пука за мнението на „Дрънкалките“.
В. Софин 14.04.2026год.
Ще дойдеш ли на митинга?
Ранен следобед в
понеделника били засечени двама души да спорят за нещо.
Любопитен гражданин, който случайно минавал покрай автогарата
надал ухо. Диалогът между двамата непознати прозвучал интересно.
Започнал първият с въпросите си:
–
Ще ходиш ли на митинг?
Прозвучал отговор:
–
Кой, митинг!? -учудил се питаният, който чакал
на спирката автобуса на село.
–
Как, кой!? Предизборният митинг на нашата партия….
–
А требе ли?
–
То ако не требеше, немаше да те агитирам.
–
Айде, де! Не виждам, да го правиш? Къде са ти,
запалките, химикалките, ключодържателите, тефтерите…почерпките? Дека са они?
–
Полека! След митинга ще ги раздаваме.
–
Ама я ще си изпуснем рейсо за село… Дай ги сега!
–
А ще дойдеш ли на митинга?
–
Ами… като се замислим, веднага след като взема
материалите, които раздавате.
–
Полека! Митингът почва от пет и половина на
площада. – уточнил агитиращият.
–
Каква ПОЧВА!? – попитал не разбрал за какво иде
дума, Коле шопа, агитиращият го партиен елемент.
–
Митинга, бе! Митинга започва тогава….
–
Та що за него? – нещо не му се изяснило на
агитирания Коле.
–
Казвам ти, че ще е в пет и половина вечерта.
–
А-а-а! Ясно! Лошото е, че тогава се прибират от
паша кравите от полето… - помъчил се шопът да отбие мераците на агитиращият.
–Ами, тогава няма да има запалки,
химикалки, почерпка, а и да не забравя тениски с лика на вожда на партията.
Шопът се замислил:
–Тогава мое и да дода… Па оти да
не дода!? Геле ще е първи там у пет и половина….
–Ти, ли си Геле? – попитал с
подозрение агитиращият.
Категоричен отговорът трезв не
закъснял:
–Не.
–А, кой тогава?
–
Комшията, бе! Плащам му надник. Водим го на работа. Безработен е
човечецът. Движим го, където я му кажем.
–
А ти
самият няма ли да дойдеш? – не се отказал агитиращият да тормози с въпросите си
Коле Шопа.
–
Кой, я да дойдем!? Па оти щом Геле ще ми донесе
запалката, химикалката и тениската с лико на вашио вожд на партията.
Агитиращият се опитал да изкуши
човечецът от село:
Ами почерпката?
Прозвучал спокоен отговорът:
–Нея я оставям за комшията. И от
душа носи въпреки, че нема да гласува за Вазе…
–Защо, бе? Защо да не гласува за
нашата партия?
–
Щото се уча от най-големийо, Бочко. Каквото кажа,
това става у село…
Агитиращият намерил сили да попита, докато
заинтригувани антените на приемане от любопитния гражданин отстрани, който
подслушвал разговора се изстреляли високо в небесата.
–
Ти да не си кмет случайно?
–
Не. Язека брат съм бизнесмен. Като живеем на
село да не съм прост, бе? И ние знаем това, онова…
–
Какво знаете?
–
Знаем, кой дава парите….
–
Аха, купувате изборите?
–
Не. За след изборите, брат. След тях иначе сега
не мое…
–
Защо?
–
Прощавай брат, ама ми се виждаш малко прост.
Законо он казва, че сега не моем. Преди избори плащане нема. Па след них, ще
видим.
–
Значи признавате пред мен, че купувате избори?
-зарадвал се агитиращият, но бизнесменът от село веднага го опровергал:
–
А, не. Избори не купувам. Черпим след победата
брат. Но не на твоята партия, а на моята.
Агитиращият обзет от неустоимо любопитство
попитал:
–Коя е вашата партия? И кои са кандидатите
и?
–Селска солидарност се вика, она. А иначе
кандидатите сме я, Коле Шопо, Геле комшията, Петре Дяволо, Пене Мръзеливийо и
кака Мара. Сичките сме от наше село, Гьоново.
–Коя е кака Мара и къде е село Гьоново? -заинтригувал
се агитиращият.
–Она кака Мара е секретарка. Работи и на
компютъро… Село Гьоново нема да го намериш на картата. Така му викаме ние, а
иначе е Алкохолчево. Сега сме решили да не пием предизборно и затова сме Гьоново.
Ни пил само лук мирисал.
Абе що съм се разприказвал тука с тебе,
когато моя верен електорат ме чака у село… Айде остани си с партията и не
забравяй, неколко тениски с вождо, неколко химикалки, ключодържатели и запалки
за мен, Коле. Дай ги на Геле и го почерпи. Па мое и да гласува за Вазе… ама да
не казваме предварително. Така де! Тайна на изборо!
И Коле като помахал за сбогом се качил на
автобуса за Гьоново.
След тия изречени думи на човечеца от
партия Селска солидарност, агитиращият се вцепенил на мястото си без да може да
мръдне. Нямал време дори да се учуди, защото любопитният гражданин, който
подслушвал двамата партийци през цялото време с антените на ушите си се
включил:
–Абе ако има и за мен келепирец, па оти да
не гласувам за Вазе, а?
–Може, но келепирецът нали чу Коле Шопо от
Гьоново… след изборите, само след тях!
В. Софин
14.04.2026год.
