Двама приятели, занимаващи се с успешен бизнес, водили
разговор за свободата в България.
-Да им се не на чудиш, на нашите българи! Държавата, като
добра майка, закрилница, взе че им
осигури допълнително празнични през годината!
-И какво?
-Как, какво не са доволни!
-Защо?
-Защото, казват, че им било малко. Закриха заводи,
ликвидираха предприятия, все с цел, нашенецът да се чувства комфортно. Да
почива и много, много да не се преуморява. Но, какво стана?
-Какво?
-Пак, приказки, пак недоволни, а свободното време им се
удължи.
-И какво, правят?
-Как какво! Държавата им влезе в положението. Върна,
бащината земя на всички. Да си я имат, дето се вика 365 дни в годината. Но, пак
са недоволни. Мърморят, стачкуват за заплати, вместо, като добри граждани на
обществото, да си обработват нивите и да се прехранват.
-Мнозинството твърди, че са гладни?
-Да, а това, че дишат сит облекчаващ, безплатен въздух не го
смятат за нищо! Държавата се измори да им помага всячески. Но, както ти казах
приятелю, пак са недоволни!
-Защо, така?
-Защото ги съкращават от работа с една и съща цел, да им се
удължи времето за почивка.
-А те?
-Те мърморят отново за кой ли път недоволни.
-Добре, че при мен, не е така. Слава богу бизнесът ми върви.
Правя всичко възможно за моите работници да им осигуря, допълнително работа. По
12, 14 или 16 часа на ден.
-И те какво правят?
-Ами напускат! Не им стига, че като добър, загрижен човек,
осигурявам хляб, за всички. Правя го, защото съм с добро сърце. Да, не скучаят
в леност и мислят за щуротии. Но
въпреки, това, пак са недоволни! Вместо благодарност от тяхна страна, получавам,
само упреци, обиди! При теб приятелю, как е върви ли ти бизнесът?
-Същата работа! Не могат да разберат хората, че държавата и
бизнесът постоянно мислят за тяхното благополучие и здраве и постоянно се
притесняват за тях. Поискаха демокрация и я получиха! Дишат сега свободни, чист
въздух, защото забраниха пушенето. И какво се оказа? Пак се намериха хора да
оспорят закона, недоволни. Просто, вече си мисля, че сме родени, като нация
такива. Вечно, друг е виновен, за живота ни, щом не можем сами да го
управляваме!
-Така е прав си! Цяла Европа в краката ни даде държавата.
Всеки е свободен да щъка, където му видят очите. И какво мислиш се получи! Пак
тук в България се намериха завистливи хора. Те твърдят, че освобождаването на
границите е довело до демографският срив в страната. Твърдят го, чисто и
просто, защото не им стиска да заминат. Затова и са недоволни. Искат щастие и
си мислят, че не го получават!
-Мен, ако питаш, ще ти кажа, че това са хора неблагодарни.
Всичко им се дава от наша страна -на бизнеса и държавата. Щастието, просто
сами, трябва да си го търсят, щом като са го изгубили. А те какво искат? Държавата
да им помогне! Че то, на нас бизнеса, не иска да помогне, че на мнозинството
ли…!
В. СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар