Хайде на хотел а!? Да разпуснем, шкембе чорба, сготвена
да куснем! Ако, човек има пари и се чуди, къде да ги похарчи, няма нищо
по-хубаво от това да отиде на хотел. Прави си резервация и отскача, понякога
инкогнито там, на почивка, дори само за една нощ. При пристигане в хотела
личният му автомобил, заема запазено място на паркинга. Смъква с досада
въздишайки, куфара снабден с подходящи колелца, които ще му помогнат да го
придвижи до рецепцията и крачи бавно придружен от млада привлекателна жена.
Оказва се обаче, че това не е целият му багаж. Като, че ли нашенецът е тръгнал
да живее на хотел. Една камара от чанти, дебне нищо не подозиращият пиколо на
входа и го кани учтиво да се намеси, като помогне качвайки ги в резервираната
от гостите стая. Гостът на хотела е взел всичко необходимо. Даже се е уредил и
с командировъчно. То е за всеки случай за пред жената, която е оставил в къщи
да гледа децата му. Все пак мъжът има нужда да разпусне от време на време и да
отдалечи стреса от себе си, който по-време на икономическа криза е особено
голям. Младата дама, която доброволно го придружава е неговата помощница
секретарка, а може би любовница... Но няма да гадаем! Напълнил съвременният бай
Ганьо дисагите. Всичко има в тях. От пиле мляко, дето се вика. Вярно, ще обядва
и вечеря в ресторанта на хотела, но това не му пречи да е подготвен и за през
нощта, когато ще работи... Зареден е с домашен алкохол, цигари. Много цигари. Не липсват даже и онези вонящи
пури, чийто упойващ аромат се носи навсякъде, мушкайки се нахално дори и в
съседните стаи, от които се чуват неудобни забележки. На забраната да пуши
вътре в апартамента който е наел за да се чувства по комфортно, нашенеца се
усмихва и обещава повече да не го прави. После едва изчакал служителите на
хотела да се отдалечат, пали рязко нова цигара и отваря нервно прозореца.
Фасовете демонстративно изхвърля вън в тревните площи, където според него не се
виждат от никого. Пък нали, персоналът е за това, нает е да работи, чисти.
Иначе ще залинее от мързел. Такива мисли минават през главата на напушеният
командирован за работа човек, когато възкликва:
-Хайде де! Пари давам! А щом давам значи ще пуша!
Това е заключението му и никой не може да го разубеди в правотата
на разсъжденията му. Оказва се, че
съвременният бай Ганьо е прекалено скромен. Не изпуска багажа си от
ръце, да не би пиколото да злоупотреби занасяйки го в друга стая а не в
отреденият му апартамент. Или пък го е страх да не изпият скритият алкохол,
който внася в хотела!? А може би истината се крие другаде? В кризата навярно!
Прочутата българска стисливост. Може да се изръси по време на почивката с
много, но излишни пари, той няма за даване, особено като бакшиш и то на
пиколото. Така, че капризният гост сам внася, запъхтян тежкия багаж чак до пети
етаж. Виждайки това пиколото съжалява госта и му казва:
-Не се притеснявайте господине, да качвам багажа на
клиентите, това влиза в задълженията ми!
Едва изрекъл тези стоплящи сърцето на госта думи, пиколото
бива натоварен като магаре и ползван с радост досущ като роб. Учуден служителят
най после успява да качи в апартамента багажа.
„Толкова много и за една нощ!? Не ги разбирам тези хора!” А може би е
спортист!? Мъкне чанти, раници, куфари! Това явно му помага при отслабване! Или
пък иска всичко, всякакво удобство да е плътно с него!?”-Такива тревожни мисли
минават в главата на пиколото, който знае че на сутринта отново ще мъкне
багажа, този път надолу до паркинга, където негово величество госта ще го чака
пушейки поредната си цигара. Най-после с триста зора нашенеца е настанен заедно
с придружаващата млада дама, която се оказва негова внучка. Все пак той
така я представи:
-Това е моята внучка, която ми помага в работата като
секретарка! –представи я той и по-нататъшни обяснения изобщо не даде. Първата
работа, която все пак съвременният бай Ганьо върши щом влезе в стаята си, е да
вземе душ. Вода колкото щеш! У дома човек все трябва да се съобразява. Тук в
хотела, не! Даже може да остави крана пуснат и цяла нощ да си тече изливайки се
право в канала. На госта, все му е едно. Стига това да не смущава самия него.
Взел с внучката първата си баня за деня, слиза долу до барчето на кафе и
напряга любопитните си уши да чуе за
другите гости пристигнали в хотела. Ако
не е удовлетворен от чутото повежда самият той разговор с персонала.. Оплаква
се че с брака му е свършено.Децата му вече са големи и не го слушат. Шефът го
тормози с извънредна работа:
-Ето и сега съм в командировка! -казва той. –Девойката,
която виждате тук с мен е моя внучка, която ми помага в работата като
секретарка. –лъже уверено клиентът и сам си вярва, или му се иска така да е.
Вечерта в ресторанта на хотела, отпуска душата си. Пие и хапва на воля.
Несмущаван от никого. Разгорещен от алкохола, чупи нарочно чаша или чиния за
късмет, не за друго а за да покаже балканският си нрав. После подпомогнат от
„внучката”,изкачва бавно стълбите и влиза в наетия от него апартамент. Той се
оказва от две стаи. Облича пижамата за лягане, мие зъбите си но не ляга, а чука на вратата на любимата „внучка” на която е обещал да разкаже приказка
за лека нощ. И тя се оказва толкова дълга, че чак призори нашенецът успява
най-после да се добере до стаята си, в която цяла нощ лампите светят,
доказвайки че човекът вътре непрекъснато
се труди. На закуска иска да му сервират не само кафе но и вкусна шкембе чорба.
Прави го с цел да неутрализира изпитият алкохол. После подпомогнат от вещата
ръка на пиколото успява да качи отново багажа на колата си, която цяла нощ
отвън мързеливо е спяла, докато стопанинът и неуморно през цялата нощ е
работил. Сбогувайки се с персонала на хотела гостът поднася командировъчното за
печат. Все пак трябва да се отчете. Не само пред жената но и пред шефа си.
Преди да излезе отвън пред хотела до него се появява пиколото, който протяга
умолително ръка, явно обсебен от мисълта за бакшиш. Уви, обаче не получава
такъв освен ако не се брои здравото ръкостискане на клиента и думата
„благодаря” за довиждане. Усмихната „внучката”се качва в колата заедно с дядо
си. Тръгват си с обещание което са оставили в хотела, че много скоро пак ще
дойдат на работна среща. Нали все пак трябва да се работи!? Парите не растат
по-дърветата. Доволен от себе си съвременният бай Ганьо и „внучка” му потеглят
в неизвестна посока. Прибирайки се най-после у дома си, ще покаже
командировъчното на благоверната съпруга и ще се оплаче,че е прекалено уморен
от многото работа която е успял да свърши:
-Аз се трепя за теб и децата а ти все си недоволна! –ще каже
той и ще пресече мераците и да критикува неподходящата работа според нея с
която той се е заел.
Но все пак май си струва, а? Хайде на хотел!? Да разпуснем,
шкембе чорба да куснем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар