Всички хора и животни притежаваме нещо което ни обединява
- необикновения дар от природата сънят.
Той ни помага да се заредим с енергия, също като батерии, които изтощени се
захранват. Има различни видове сън. Един от тях е тежкият, обременен от
алкохол, а другият, лек определен като дрямка. Последният сън е особено
приятен, защото хваща очите внезапно и неочаквано. Това се случва навсякъде: на
работа, пред телевизора, в превозно средство, дори на пейка в парка. Сънят си е
сън, но сутрешното ставане понякога е много трудно. В казармата обикновено се
лягаше веднага след проверка в 21,00ч., а се ставаше доста рано, точно в пет.Щом
нахалният зов на тръбата, стигнеше войнишките уши, знаехме, че вече е станало
време за ставане. Бързо се обличахме и се строявахме долу на плаца за
физарядка. В стаята където спях, имаше и тарикат, който вместо да стане, се
мушкаше сънлив под кревата за да си доспи. Вечер преди лягане се радвахме, че
денят, дългият войнишки ден най-после е свършил и ни чака гостоприемна,
приспивна нощта. Унасяхме се в дрямка и
всеки от нас, почваше да пътува неизвестно къде. В съня си, виждахме
родителите, безгрижно отминалото детство; други пък бяха с любимата девойка; а някои изложени на всекидневен войнишки
тормоз, бълнуваха кошмари и се обливаха в студена пот.Цялата тази спяща идилия
свършваше, когато сигналът за тревога пристигнеше с непривичен вой във
войнишките уши. С недоволно мърморене „Пак ли!? Какво го е прихванало този офицер!?
Какво лошо сме му сторили!?” Ставахме, обличахме се криво ляво в просъница и с
цяло бойно снаряжение /състоящо се от автомат, противогаз, мешка, каска и
манерка/ се строявахме на плаца който ни посрещаше студено развеселен. Но на
нас, изобщо не ни бе до смях. Има защо. Да посегнат на най-милото - сънят, как
да не се сърдим!? Имах лошия навик сутрин да се събуждам, точно пет минути
преди тръбачът да оповести, че трябва да се става.Мислех си, че много бързо
спасителната нощ е избягала и неприятният строяващ ден отново е пристигнал за
поредния тормоз. А дрямката!? В казармата тя бе лошо нещо. Тъкмо в клас когато
някой от нас неподозиращите тогава войници се отнасяше блажено в царството на
дрямката, прозвучаваше остър, нетърпящ възражение глас и го събуждаше. Това
звучеше така:
-Я внимавайте! Това се отнася само за заспалите! Стани! –и
този от нас който наистина не присъстваше в класното, а се бе пренесъл в най-
сигурното място –сънят, скачаше като опарен, стреснат от нетърпящия възражение
команден глас и заставаше мирно. Опулен в изненада и неподозиращ, че се намира в казармата, той
гледаше уплашено и се чудеше, защо другите войници все още седят. Нима са
заспали! Много скоро обаче, до чувствителните уши на новобранеца /защото ние
бяхме тогава именно такива/ достигаше гласът на офицера който провеждаше
занятието в клас.
-Редник! Защо спиш а!
-Съвсем не спя! –Опитваше младият войник да се защити но
всичко бе напразно. Хванат, на местопрестъплението, по-бели гащи той примигваше
смутено, все още не опомнил се че е имал нещастието да се събуди в казармата.
Веднага без повече обяснения нещастният войник, биваше наказван. Но, когато
сутрешната физарядка и строевата подготовка са били доста сериозни за всеки от
нас, нямаше новобранец да не пипне дрямка и да не понесе суровото отношение на
провеждащия занятието офицер.
А съпружеският общ сън? Той също е доста интересен. Заспали
след работния изморителен ден, двамата /особено ако са застаряващи/ съпрузи,
почват монотонно да издават непривични звуци, които звучат така: Нежната
половинка като истинска „писана” мърка своето –мър, мър, мър! А пък главата на
семейството, която на вечеря е поела повече от една чаша твърд алкохол добавя
басово, като стар проскубан котарак- „хър, хър, хър! Любопитни двете им деца,
учудени от мощните проникващи звуци, които достигат непривични, чак до стаята им, надникват в спалнята на родителите
си за да видят от къде е този необичаен шум. Виждайки семейната идилия, те се
заливат в звънък смях. Да но бащата, рано сутринта наспал се съвсем без
скрупули вдига малките отрочета за училище с казармени непривични думи:
-Време е за ставане! Не виждам ставащи! Ще закъснеете за
училище!
Детските чувствителни уши не свикнали на такова грубо
отношение, бързо се събуждат. Недоволни малките отрочета промърморват:
-Тате, може ли да си толкова лош!?
На което, баща им отвръщаше:
-Снощи, когато казвах, че е време за лягане, никой не чу
моите умолителни призиви.Единствено майка ви, бе благоразумна и легна. Така, че
без повече приказки! Скачайте по-войнишки от леглата! Мийте зъбките и на
масата!
Бащата, като добър самарянин се бе погрижил за сутрешната
закуска, като освен това и кипнал сутрешния чай. В почивните два дена, все пак оставаше на отрочетата си време да
поспят повечко.
Вечер обикновено събрани всички пред телевизора се унасяха в
блажена дрямка. Екранът успешно затваряше изморените от дневното зяпане очи. И
хъркането прозвучаваше понякога още от там. Така неусетно човек изкарваше във
фотьола един сън, докато на някой от будните не му писнеше и смушкваше спящия
да си ляга.
Шофьори тръгнали на дълъг път, често заспиват неволно на
волана, което е доста опасно и за возещите се вътре. Или от всичко казано до
тук излиза, че сънят този дар от природата изобщо не се съобразява с нашите
искания. Съвсем изненадващо и от засада той ни напада навсякъде. Щом човек е
изморен, много лесно хваща дрямка. Дори по-някога се чува хъркане в киното или
театъра. Това е показателно, че сънят сам контролира нещата. Независимо дали го
искаме. Това е така и не може да се промени. След обилно алкохолно приключение,
човек потъва в тежък сън от който се измъква чак на сутринта с огромен
махмурлук. Той ще го придружава през деня, като верен другар. Главата ще боли!
Тялото ще протестира! Очите ще питат: „Защо все пак сме станали!?”, а сънят
прогонен за момента недоволно ще сумти предупредително: „Внимавай човече!”Но
има и други много по-приятни дрямки, които ни хващат неподготвени край шумоляща
река или разбиващо в пясъка вълни море. Ако човек хвърли въдица и изпадне в лек
отпускащ сън, може да бъде грубо събуден от остро не търпящо възражение,
дръпване на риба която е имала неблагоразумието именно тогава да клъвне.
Злополучният дремещ рибар изпускайки изненадан приспособлението от ръце опулва
в изненада очи и се чуди какво все пак е станало. Сънят напуснал го за миг,
отстрани с усмивка подигравателно го наблюдава и шепне в ушите му: „Колко си
безпомощен човече! Безсилен си без мене! Искаш или не, аз те командвам и
подчинявам!” И това в действителност е
така. Леглото на всеки от нас приготвено за лягане действа като капан. Носът
„сензор” е подушил ухаещи чисти завивки. Те чакат тялото ни гостоприемно
разтворени, как може да устоим на призива. Устата полека, лека измамена не
устоява и почва сладко да се прозява. Очите въпреки нежеланието на стопанина да
ги затвори точно в този миг, когато върви по телевизора любимият сериал също
искат, молят за сън. И сънят този неканен по-някога гостенин идва и отнася
всеки един от нас в прегръдката си. За краткото време в което той с успех ни е отнесъл
в царството си, ни показва много различни, фантастични места. Може да се
окажем, че летим или падаме, зависи от нашите страхове. Така, че в действителност
сънят се оказва земен дар, който
споделяме и с повечето животни от планетата ни. Понякога се будим от кошмари,
които показват страховете ни. Но когато сънят е бил благоразположен към нас и е
показал нещо невиждано наяве, ни се иска никога да не свършва. Когато човек
заспи забравя лошото и търси хубавото! Трябва
да сме благодарни, че този земен дар все пак го има и е достъпен за всички!
Бедни, богати, там в царството му, всички
сме равни! Една спойка, която наяве липсва! Обаче сънят упорит
обединява! Така, че бих казал: Да е жив и здрав той обединяващият, укрепващ
нервите ни сън!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар