Не виждайки по-далече от носа си, те изхвърлят фасове,
хартийки от бонбони и какво ли още не, с което осигуряват работа на хората
заети в чистотата. Виж през зимата е друго. Щом обилен сняг падне благосклонно
в градинките, скрива плачевното положение, което постоянно се създава там. Но,
гражданите свикнали да минават напряко, отново джапат с краката си, този път в
бяло. Не виждат и причина да не го правят, защото липсват табелки с указания: „Не
тъпчете белите площи, под тях се крие трева” Няма и кой да им напомни за това, пък
и нали вървят все замислени и загрижени в постоянното си дневно оцеляване. И
когато снегът отстъпи и пролетта зелена се усмихне в градинките ще цъфнат
многобройни боклуци, които неизвестно как са имали наглостта да превземат
цветните площи. И понеже никой не е виновен за това, ще се организира голямо
пролетно почистване, което всяка година се прави с цел поне за ден градските
площи да радват с чистотата си. Привържениците на тютюна пък, упорито отказват
да пушат на местата с указания: „Тук се пуши!” Вместо фасовете им да бъдат
приети гостоприемно от пепелниците, които ги чакат с нетърпение, те биват
хвърляни, навсякъде. Явно някои от нас мислят, че е геройство, да се украси
нашия град с боклук, който да боде на всички очите. Това начинание им доставя
радост. Пък и кой ще им забрани!? Табелки няма! А и да има, ако са от желязо
заминават за СКРАП. Демокрацията роди слободия, за която рано или късно ще
съжаляваме. Явно без дисциплина, нищо хубаво не се постига! Съзнание има! Но
мисъл чиста няма! От чужбина идват граждани от Европейският съюз и ни се чудят
на акъла. Такава уникална природа и такава уникална безотговорност. Не ценим
това което имаме. Не го пазим за поколенията. Загрижени хора, правят пейки за
всички, други опиянени от слободията си безскрупулно унищожават направеното. И
защо? За да се бият в гърдите, че са по-умни от другите с действията си в които
изобщо не влагат смисъл. Крайно време е някои да научат какво означава думата
срам. Тя липсва в хора които мислят, че каквото и да правят, все е правилно.
Правилно, да се обижда, да се руши, да се ругае безпричинно и да се върши
всичко на инат. Уж за хубаво законите са писани, но няма кой да ги упражни
срещу наглите посегателства на тези, които мислят със силата в плещите си, а не
с ума, който природата благосклонно им е дала. И докато тъпчем на едно място,
нищо хубаво не ни чака. Нужно е все пак, всеки един от нас да носи отговорност
за направеното, особено ако е в ущърб на другите. За да има справедливост. Справедливо е градът ни да бъде щаден от
всички които живеят в него. Тук сме имали късмет да се родим Тук трябва да
се научим и какво е чистота, защото
всеки един от нас знае какво е кочина. За да превърнем малкият ни град в
по-добро място за живеене, трябва да се научим да го обичаме. Защото чисто и
просто, той си е наш!
- Видеоклипове
- Виц
- Вицове по време на изолация
- Вместо виц
- Вместо приказка за лека нощ
- вместо приказка за събуждане
- детски стих
- Есета
- Злободневки
- и снимки
- Импресия
- Кратък разказ
- Кратък разказ с неочакван край.
- мисли на светло
- модерна приказка
- Необикновени срещи в миналото
- Повест
- Приказка за пробуждане
- Приказка за събуждане
- Разкази
- Размисли
- Размисли и терзания
- Снимки
- Спомени
- Спомени и пътеписи
- Стихотворения
- трилър
- Ужаси
- фант.
сряда, 5 февруари 2014 г.
За тревните площи и още нещо...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар