Преди да разцъфне, прекрасна пролетта!

С вещата помощ на вятъра, слънцето успешно отблъсна тъмните облаци и показа горещата си иронична усмивка. Хвърли поглед към снега, който треперещ от страх, започна обилно да се топи.  По улиците, потекоха реки от рядка кална пот. Засрамени шосетата, проплакаха. Не издържали на гледката от многобройно разхвърляни боклуци, те с кални сълзи, поеха към гостоприемно отворените улични канали, приготвени специално за тях. Денят вече уголемен показа силата си, като успешно помогна на вечно жадното слънце да глътне снега. Той безуспешно се опитваше да скрие своята бяла снага на сянка. Късмет все пак имаше. Вечерта пристигна благосклонна с ниската си температура и не загряла достатъчно  земята замръзна пак. Ледът свиреп, появил се ненадейно отново, предявяваше претенции. Превземаше пътища, тротоари. Даже без скрупули, пускаше студения си дъх и на къщните прагове. Бързайки след работа, вечер хората  се опитваха да се приберат на време вкъщи. Там в топлата им стая, ги чакаше гостоприемно врящ чайник  и запалена печка. Тя усмихната до червено се радваше да види стопаните с  чаша чай приготвен от нея. Други хора родени явно без късмет, се хлъзгаха безпомощни на заледения тротоар и чупеха ръка или крак. Болницата не знаеща умора, приемаше състрадателно всички пациенти пострадали в беда. И когато  най после дойдеше нощта и бледата луна покажеше заскреженото си премръзнало лице, остатъка от снега оживяваше. Хиляди малки, искрящи кристали заблестяваха, като диаманти. Разхвърляни многобройни снежинки по градинки и скрити в сянката ъгли,  скриваха на топло тревата, която се криеше под тях. И тази приказна зимна картина, достойна за четката на талантлив художник свършваше, когато слънцето упорито отново сутрин покажеше руменото си лице. Загадъчно усмихнато, то почваше пак, жадно да гълта сняг. Съвсем борбено с успех  то оголи няколко градинки от които засрамено показаха зелените си дрехи, първите още не разцъфнали кокичета. Те с нетърпение  чакаха сгоден момент да блъснат в лицата на хората,  белите си нежни цветове. Техния аромат, щеше да пристигне на гости в носа на  всеки минувач. Минзухари, тук там също, изникваха внезапно изплюти от скрилата ги от студеното зимно време, майка земя. С цветната си  красотата с която разполагат, те  успешно сгряват влюбените сърца. Всички същества, тръпнеха, мислеха за пролетта. Вечер лягаха с тази мисъл. Сутрин ставаха. Вдъхваха през деня затопления въздух.Слънцето успешно, все повече се задържаше и упорито тормозеше всяка скрита снежинка. Поглъщайки я жадно, то изпаряваше влагата и образуваше весели бели облачета, които се гонеха неспирно по-небето. С подкрепата на приятеля си вятъра, те променяха цвета си в бледорозов и образуваха странни фигури, които изглеждаха като част от фантастичен филм.  В близката гора дърветата, също почувстваха топлината на времето и решиха да напъпят. Готови бяха да покажат бъдещите си деца листата. Но, то времето със странните приумици, които притежаваше, все още не позволяваше, това да стане. Излъгани,от топлото слънце, две птици бяха кацнали на близкото дърво, и омаяни, започваха  дует разнасяйки, нежни трели във всички любопитни уши намиращи се наоколо. Пред-чувствайки,че наближава любовният им период, те подлудяваха цялата околност с безкрайното си бодро чуруликане.  Е няма как! Време е студена зимата да отстъпи и животът пролетен да разцъфти!

В.СОФИН