Е това е то, България!

Застанала непоклатимо най-отпред, едра дама впери очи, във витрината на хранителен магазин. Чуди се още, какво да пазарува. Бавно разклаща глава, като явно размисля, дали половинка сирене от овчето е по-добро от кравето. После вече направила избора си посочва овчето и отново се чуди килограм ли да бъде или половинка. Отстрани сте застанали вие, изнервен клиент който явно бърза за работа. Вашата цел е само да се доберете до заветната кутия с цигари, която ви гледа нагло от рафта зад продавачката.  Бързате, защото гоните автобус, а той няма да ви чака. Не можете без цигарите си. Нощта като пазач не ще премине гладко, ако няма тютюн за убиване на времето и за прокуждане на дрямката, която неусетно ще хване здраво вашите очи. Знаете че,  тя винаги идва, когато не сте подготвен. Да но явно дамата не се трогва от вашето изнервено състояние, а продължава да се чуди от някакъв продукт пред нея, бавно и замислено. Тъкмо, когато бе избрала и пръстът и съсредоточен показваше желаното, джиесема на продавачката звънна със странно пиукане. Спокойно, тя се включи в разговор изключвайки ви, като клиенти. Обстановката буквално се нажежи. Вие не издържате и се опитвате с мърморене да обърнете вниманието към себе си и кутията с цигари, гледаща ви иронично от рафта. Но вашето мрънкане, че бързате не намира съчувствие от другите клиенти пред вас. Те ви казват, че също нямат време за чакане.

-         Извинявам се, но аз съм само за една кутия цигари! – проплаквате вие, но човекът пред вас споделя, че и той стои за един хляб.  Няма как да оборите този довод и млъквате ядосан. Отново впервате очи в дамата, която уж е привършила с пазаруването и тъкмо се гласи да освободи мястото, когато ненадейно се сеща, че е забравила да купи кашкавал.

-Извинете! –казва тя с мазен глас –Направо ми изскочи от ума! Може ли да ми премерите половинка кашкавал! Не от този! Искам от другия, как му беше името! А сетих се, „Балкан”.

Добавя клиентката и обърква продавачката, която вече бе успяла да отреже от другия кашкавал „Витоша”

-Ама госпожо! –казва тя –Побързайте опашката вас чака!

-И какво от това! –изрича гневно едрата дама –Не чакам ли и аз да ме обслужите! А и разговора ви по-джиесема, бях принудена да изслушам.

На тези изплюти гневно думи, продавачката не може да възрази, само въздъхва и се опитва да устои на капризите на клиентката си.

Виждайки ситуацията в магазина вие не издържате а бързо се мушкате напред, като се опитвате най-после да купите цигарите си. Уви! Неуспешно! Застанала най-отпред като стожер, едрата дама заела цялото място  не ви допуска а казва:

-Ама, че нахал! Я вървете най-отзад и чакайте, като другите хора! Като ви дойде реда, ще си вземете цигарите.

Съвсем ядосан, вие поглеждате часовника си и изхвръквате скорострелно от магазина, без да бъдете обслужен. Тръшвайки вратата на излизане до вас достигат думите:

-Откъде се взе тоя бе! Пък после твърдят, че няма ред в държавата! Как ще има! От такива като него!

Теглейки, мислено, една цветиста ругатня,  вие обещавате на краката си, че никога няма да ги карате да пристъпват точно в този магазин. Хващате в последната секунда автобуса за работа и пристигате кисел в хотела, който вие охранявате. Виждайки отвън, как клиентите пушат, вие въздъхвате и ругаете съдбата си. Не устоявате на изкушението. Едва изчаквате гостите да се приберат по-стаите  и ровите в пепелниците поставени отвън. Събирате, всички угарки, които намирате там, като се молите на късмета си, да се окажат повече. После без да мислите, късате лист от тетрадката  за сдаване и приемане на работното място и свивате саморъчно направена с мерак от вас цигарка. Проклинате за сетен път, дамата от магазина и си обещавате следващия път, да се запасите с повече кутии. Но внезапно се сещате, че парите все не ви достигат. И как, като заплатата ви на пазач е малка. А трябва, освен да се пуши и яде!

-Е това е то България! –въздъхвате вие. –Тук и работещите вече, сме се превърнали на клошари! Пък после обвиняват хората, че били станали престъпници! А те бедните просто оцеляват! Да оцелееш и останеш цял в това смутно време е трудно, много трудно...!

След тези изречени с горчивина думи, вие нощният пазач, палите направената  от угарки цигара, дръпвате от смесеният и аромат и се прибирате на топло в кабинката си. Там ви чака гостоприемния стол, който приятелски ще сподели нощната смяна с вас.

В.СОФИН