Иванова коситба

Има хора, които мислят, че косенето на ливадата е фасулска работа. Може и така да е, но за наш Иван това си беше сериозно, почти непостижимо изпитание. Със старата коса останала, като завещание от баща му, въоръжен с търпение, той стоял в ливадата и сръчно въртял кръста. Това било лесно, но другото не му се удавало. Колкото пъти Иван замахвал устремно косата, толкова пъти  тревата упорито изправяла отново порасналите кълнове.Спрял за малко. Пийнал вода от дамаджанката, също останала армаган от баща му. После обърсал досадната пот от лицето и продължил да измъчва двете си непригодни, за тази работа ръце. За първи път в живота си Иван косял. Понеже не знаел как се прави това,  стискал здраво косата, като си мислел, че тя може да избяга. В резултат на тези негови действия, дланите му се покрили с мазоли. Някои от тях дори се пукнали и ръцете на Иван ревнали в болка. Но бил още упорит и не се предавал. Грижата му била друга. Тревата придобила отнякъде инат, отчаяно отказвала да се подчини и се отреже. Спрял отново Иван и се почесал замислено. Поогледал се в ляво, зяпнал в дясно, и решил да отскочи до близката кръчма. Там прежаднял от жегата, на екс успял да откоси сръчно, две бири. Леко освежен и замаян се върнал в ливадата, където мъката му, пак започнала. Свистяла косата. Плакала! Мъчила се, но тревата така и не падала.  Цели два дена Иван, безуспешно косил. Чесал се, мислил. Но освен, няколко бири в близката до ливадата кръчма, друго не откосил. Когато вечерта на втория ден, изнурен и изгорял от непрощаващото, жарко слънце и от непосилния за него селски труд, се върнал от ливадата, жена му го срещнала с думите:

-Иване! Окоси ли, най после ливадата, бе!

-Ба, окосих! Как пък не! Ти да не мислиш, че това е лесна работа ма! Я косим, ама пустата трева, неке да падне!

-А ти Иване, заточи ли косата?

-Оти, требе ли да я точим? Я мислим, она е остра!

-Тъпа е, като главата ти Иване! –отронила изнервено жена му.

-Ти трай! Не обиждай! Оти, като зема татовата нагайка, ке видиш звезди по сред бел ден.

-Иване! Иване! Ти се това знаеш! Да заплашваш. Защо не земеш, да клепнеш косата, та утре да видиш как сама, ке работи!-рекла му жената.

-Оти ми даваш, акъл ма? Иван добре си знае! Реже косата!  Оти,ти да не моеш по добре от мене а!

-Е добре де! Утре, я ке одим на ливадата а ти остаяш дома, да готвиш! Да опереш! И стоката, да не забравиш да нараниш! –заповядяла със самучувствие жената на Иван.

-Как пък не!  Това да не е мажка работа?

-А коситбата, като е мажка, защо не я свърши!?

-Па нали я вършим!

-Да бе! Като се прибереш от ливадата се миришеш на бъчва. Сигурно отскачаш до кръчмата да пиеш бира, а? Знам я къде косиш!

-Трай ма! Трай, да не те бие дръвото!

-Оно ке бие, ама тебе Иване по чутората!-не издържала жена му.

След разменения остър диалог, двамата съпрузи най после успели да се успокоят. На другата сутрин, жената на Иван станала рано, докато все още той блажено спял и сънувал, че ливадата най после е окосена. Грабнала косата! Клепнала я, така както нейния баща някога и показвал и учил. Отишла на ливадата, запретнала ръкави и до обяд успяла да я окоси цялата. Леко изморена, но напълно доволна от сръчните си действия, тя се прибрала у дома. Гледа нейният Иван, пие бира и зяпа телевизия. Не издържала и му креснала:

-Шчо праиш, бе дзверо!? Нарани ли стоката? Сготви ли? Опра ли?

-Я, ти ли си жено!? –учудил се Иван. - Пръво да  допием бирата, па после ке сготвим! Оти си дошла толкова рано?

-Я окосих бе! И затова се прибрах!

-Как пък не! -не повярвал Иван. –Окосила била! Оти ми се подиграваш ма!?

-Я, не се майтапим! Като го заявявам пред тебе. Сега обаче, ке видиш, как точилката Иване,  играе на гръбо ти. –заплашила го ядосана жена му и го погнала. Не успял да  допие бирата си той и побягнал към ливадата, за да провери, дали наистина е окосена. Гледа Иван, не вярва на очите си. Тревата подредена, лежала на равни откоси. Почесал се, прокашлял се, па рекъл:

-Брей, че жена огън имам! Добре, че се ожених за нея! Сръчна! Сичко и иде отръки!

След гордо  изречените думи, Иван кривнал капата  на главата си и отново поканил краката  в близката до ливадата кръчма, където съвсем самотна го чакала последната, неизпита бутилка с бира.

В.СОФИН