Ето ви и вас приятелю! Работник. Работите като такъв в
частна фирма. Всяка сутрин шефът ви разпределя задачите за деня и както винаги
на вас се пада най трудната. Въпреки това
сте доста сръчен и бързо, качествено я свършвате. Но понеже сте роден
работохолик продължавате да се трудите, докато изтече работното време. Дали
това се забелязва от шефа ви? Едва ли! Нима не вижда той, как се раздавате по
цял ден, без почивка!? Правите го, защото сте съвестен и ръцете ви не знаят
спирка. Да но, колегите забелязват вашия устрем и упорство в бачкането.
Безцеремонно, те съобщават в ушите ви, че колкото и да се раздавате, дори и да
спите на работното място, увеличение на заплатата, няма да видите. Това е така,
защото сте на надница. Тя е строго определена. На час, два лева и кусур. Дали ще се трудите много или малко, все
толкова ще вземете. Когато изречените с горчивина думи от колегите, най после проникнат в съзнанието ви на
работохолик, вие беден приятелю, решавате да вземете мерки. На следващия ден,
изслушвате търпеливо поставените задачи от шефа ви и се втурвате на работа.
Успявате, както винаги за три часа да приключите. Лошото е, че до края на
работното време има още цели пет. Какво ще правите? Този път обаче сте
подготвен. Изваждате сутрешния вестник, който сте взел на идване. Преглеждате
го и се впускате в решаването на голямата кръстословица, която се мъдри там. За
ваш лош късмет обаче, шефа е решил да провери докъде сте стигнал с поставените
задачи. Когато вижда, как ръката ви решава кръстословица, той разгневено се
провиква:
-Значи така работиш а? Аз се чудя, как да създам у такива
като вас трудова дисциплина, а ти с наглост решаваш кръстословица. Работата
изостава...
-Шефе! Извинявайте, но аз се справих с поставените ми от вас
задачи!
-Като си свършил с тази работа, има и друга! Нима се
срамуваш да питаш? Какво да те правя сега? Трябва да те уволня!
-Недей Шефе! Моля ви се! Не ме гонете! Няма повече да се
повтори.. –мрънкате вие и дори сълзи изкачат от очите ви.
-Знам, че няма, но все пак днес си без надница! А дори, ще
останеш и след работно време, за да не забравиш, че когато си на работа, трябва
да работиш! Ясно ли се изразих?
-Напълно шефе! –мрънкате вие и се чудите, за какъв дявол сте
послушали колегите.
Да но, сте принуден да ги изслушате отново, защото те не се
чувстват виновни:
-Видя ли сега, защо у нас хората казват –„Шефът ни лъже, че
плаща достойна заплата а ние го мамим, че работим много!” Всъщност го вършим,
но полека и така разпределяме задачите си през деня, та вечер бодри да можем се справим с брачните задължения. Теб като те
гледаме, как бачкаш със сигурност вечер имаш сили само да ядеш и бързо лягаш.
През това време жената, твоята де, кой знае какво си мисли за теб горката.
След този труден ден за работяга като вас, вие приятелю вече
така разпределяте работните задължения през деня, че успявате, да не се
изморите изобщо. Без дори да се изпотите мислите постоянно за думите изречени
от колегите - „Ние го лъжем, че бачкаме, а той, че ни плаща достойна заплата!”
Старата максима, все пак е в действие!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар