Скиорска идилия

Трудно човек може да вникне в ума на скиора и да го разбере! В най-студеното и ветровито време, когато е приятно до запалената бумтяща печка и дрямката, ни лови сладко, те излизат навън и поемат към планината. Стигат до пистата, която ги очаква с нетърпение. Там безмилостни служители изпразват джобовете им за лифт карта и любителите на силни усещания, започват да мъчат ските.  Те пъшкат, горките, скимтят, издават звуци в снега, но на тези хора, нарекли се скиори, не им пука от нищо. Дори щеките им, са подложени на сериозно изпитание. Често пъти, начинаещите, пък понякога и опитни спускачи по пистата, ги трошат без милост. А какво да кажем за онези, които имат щастието за първи път да оковат краката си в ски.  Спънати, като коне, те постоянно падат в снега и се натъртват здраво.  Но това не ги спира да се опитват, да счупят главите си, или да пукнат някоя чужда. Докато новаците слушат ски учителя, не вникват в казаното от него, а постоянно шарят пистата с очи. И защо го правят? Търсят познати, на които да се похвалят, че видите ли, и те са скиори. Какви скиори сте бе!? Коне, които спъват майсторите, като се изпречват, все пред тях. Когато се блъснат, изпускат щеките и ските им, се откачат от стискащите ги доскоро автомати. Бедата е станала! Някой счупен крак, ръка и пукната глава също се намират там на пистата.

А какво да кажем за, сноубордистите! Стъпили на една дъска мислят, че всичко могат. Тези хора скачат безразсъдно и контузват стоящите наблизо кибици, които нямат куража да опитат, какво е щастието, което изпитват те, като успеят да пукнат главата на ближния си. За това, много често такива зяпачи, стават жертви. Вместо да седят у дома  до печките, те дошли сеир да гледат. Като, че ли по телевизора им, не дават ски. Цяла зима въртят, биатлон, бягане, скокове и какво ли още не. Да но, кибиците твърдят, че на пистата се вдига адреналина. Какъв адреналин бе? Самоубийци! Като им счупят краката и ребрата, стават инвалиди.

Доста несръчно се пързалят и мераклиите, докопали шейни. Без да могат да спрат стремглавото спускащо се превозно средство, нито да направят сръчно завой където се налага, те подкосяват всички, неразумно застанали на пътя им. Не го правят нарочно. Стръмната писта помага това да се случи и от получената ситуация просто, няма измъкване.  А когато начинаещият ски любител, застане най горе на високото и хвърли поглед на пистата, сърцето му се разтуптява страхливо и краката неусетно го предават. Ските потеглят, без да питат, право надолу.  В един определен момент скиорът любител мисли, че се е превърнал в птица. Така устремно лети, че всички около него мислят, че са нападнати от орел и се разбягват уплашени. Новакът през това време, се опитва да спре ските,  като ги кръстоса. Уви в обзелата го паника, това изобщо не се получава. И когато почти мисли, че вече се е пребил в дърво изпречено пред него, краката му, добричките запазили самообладание, правят неочаквана за скиора маневра и спират ските. Успели са да го направят, точно срещу един смърч, който така и не пожела да се отмести. Пък и защо да го прави? Израсъл на свобода като други като него, той не се вълнува от хората със ски. През това време новакът, все още трепери и докато сърцето му търси някаква утеха, ръката успява да се хване за кръста който виси на гърдите му. В този момент, той искрено вярва, че Христос го е спасил. Но ските стоящи на краката му не мислят така. Те се чувстват уплашени и сгорещени Снегът под тях започва да се топи. И докато става цялата тази история, новакът скиор, най после успява да освободи спасилите го крака от автоматите на ските. Те са заслужили своята почивка и неразумния човек който знае това ги прибира на топло в близката чайна. Там докато отпива бавно от приготвената напитка с коняк, отнякъде изпълзява щастлива, мисъл в главата му. И тя е, късметлия!

В.СОФИН