Алкохолна вяра!

Ето – аз пуша,

работя,

живея

и ракия пия, тъй както умея!

С шишето под вежди

се гледаме строго

и боря се с него

доколкото мога.

С алкохолът сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя аз спирта.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

ракията в грубите

лапи челични

аз не отричам –

все така  ще обичам!

Да кажем сега ми вземат

шишето

и питат:

„Искаш ли си питието?”

Веднага ще кресна:

„Върнете!

Веднага върнете

шишето злодеи!”

За алкохолния градус –

направил бих всичко.

Събирал бих джанки

от съседа Величко,

бих скитал

самичък в гората,

бих мъчил с километри краката!

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел

да гледам, как празня шишето.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още го мога -

да сгрявам с ракия стомаха!

Но ето, да кажем,

вий вдигнете –колко? –

акциза ракиен във данък.

Като лишена
от банан гладна маймуна,
бих ревнал от мъка тогава

за моята тормозена вяра!

Какво ще остане

от  питието тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда аз трезвен.

И още по-ясно

И още по-право –

миг след грабежа

ще бъда угрижен.

Може би искате

да я сразите

моята алкохолна вяра,

във дните често нетрезви,

моята вяра,

че утре няма да пия,

че утре ще бъда кат, плесен!

А как ще щурмувате, моля?

Срещу мен, отново с акциза?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва,

да придобиете данъка лесно?

Вярата ми е бронирана –

Здраво в гърдите минирана!

С алкохол упойващ домашен

За данъчните ставам страшен!

В.Софин