Трендафил вървеше към града умислен. Сякаш вчера бе, когато
на пътя я срещна... Ружа, която му се кле в любов, а после тръгна с друг...!
Нима не бе дал сърцето си!? Не бе спрял откакто я познаваше, да и бере полски
цветя. Същите, които сега го гледаха отстрани на пътя обвинително.
Зад завоя прозвуча
песен. Някой идваше.
-Ружа! –откликна радостно сърцето му.
Тананикайки песента
на Ружа, срещу Трендафил, вървеше сестра му.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар