Есенно!

Градът припада в лепкав здрач.

Пътища изгряват звездни.

Луната неуморна, сякаш е орач,

копае вдъхновено, сенките последни!

Утрото усмихва се безвредно,

гали върховете в планината.

Слънцето наднича бледно,

недоспало влачи си краката!

Изскачат лъчите любопитни,

в долините гонят сенки.

Усмихват се красиви дните,

време е за зрели дренки!

Падат красиви, есенни листата,

дървета плачат изцяло оголели.

Усмихва се студът в стъклата,

печките със топлина, са се заели!

В.СОФИН