Виждам в тебе пламъчета живи,
с любопитство в мене да надничат.
Усещам как в поривите им красиви
се раждат тръпките, които ме обичат!
Докосвам косата ти на самодива,
усмивката която ме разбира.
Очите дето в мен, сега си впила
не дават ми, ни сън, ни мира!
Горя в походката ти боязлива,
стъпките отекващи, броя унесен.
Мечтая за целувката щастлива -
твоята, да ме унищожи на есен!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар