Неудобният...!

          Докато се разхождам из улиците на благоустроения ни в кавички град с кривите напукани от времето тротоари, срещам непознати, които ме познават.

-А бе ти ли си тоя... ?–питат ме и гледат в мен сякаш съм нищожество.

-Кой? –осмелявам се да попитам аз, набрал сили от пролетното слънце.

-Неудобният! –чувам аз.

Сигурно е от вратовръзката, която съм боднал тази сутрин –мисля и я свалям в движение.

Да, но много скоро отново друг съгражданин ме пита същото:

-Ти ли си тоя!

-Неудобният ли? –осмелявам се да питам вместо отговор да дам.

-Същият! –и след това презрително ме отминава.

Слагам отново вратовръзката си. Мисля си, тя е причината. Сложил съм я сутринта накриво.

Да, но следващият, който ме среща направо плюе пред мен.

-Ти какво? –питам го обиден. –Защо плюеш? Какво съм сторил?

Чувам:

-Ясен ми си... И ти си като някои...

-Кои?

-Неудобните, които пречат на развитието на обществото...

-Как така...?

-Ами осмелявате се... –тука го прекъсвам с ирония:

-Да дишаме!?!

-Не! Пишете глупости, които децата попиват по училищата и после става страшно...

-Страшно!?! –вдигам нищо не разбиращ рамене, които все още са ми останали верни.

-Щом институциите, казват, че е нямало робство, турско или гръцко не е важно, значи не е имало...

-Ама как така? –озадачен съм.

-Ти системата няма да я промениш. Само ще влошиш нещата...

-Виновен ли съм, че така съм възпитан, да виждам нещата ясно преди да е станало прекалено късно...

-За теб е късно... Не се адаптираш, заминаваш си...! Ясно!

-Не знам какво е ясно, но знам, какво тъмно... В душите светлина към бъдещето липсва... И то, защото убиват нашата идентичност...  много скоро Асен ще смени доброволно името си на Асан. Защо пък да се срамува, че е българин...

-Ето на! Сам виждаш накъде духа вятъра, а ти се правиш на неудобен... Я си стани...

Тука го прекъсвам с думите:

-Удобен за набиване врат ли?

-Абе бъдещето е такова... –отвръща ми, той срещнатият, един от удобните.

Прекъсвам го отново:

-Такова е, защото ние сме такива...

-Какви сме, а?

-Забравили вярата, убили българската история и поставили на карта съществуванието на една държава, която е с хиляда и триста годишна история...

-Да мълчиш, че ще те пребия! –чувам отговор и този път заслужената плюнка се размазва по лицето ми...

Докато премигвам учуден, удобният ме отминава. Оставам сам на площада. Неудобно заплют, защото имам мнение. А имаш ли такова, няма как да сложиш вратовръзка, която стяга и обезсмисля идеите завещани и написани от Паисий, Ботев, Вапцаров и всички, които с името България са умирали за нея...

А днес какво? Приказки, които не са наши, история чужда и обезсмисляне на живота. А образованието? Заковано не мърда, защото удобните управляващи нямат право на избор... Или имат!?! Следват законите и заповедите на чужди държави. Няма икономика, има удобен врат, който неук се управлява лесно, вдясно и вляво. Зависи от обстоятелствата. Никога направо обаче. Правото, което днес е оставено на хора дърпащи конците отстрани на мнозинството необразовани, съгласило се на обезличаване...

Да живее България и неудобните, които все още мислят за нея!!!

В.Софин