Гъделичкан от вятърна шпора,
надвил на птиците спора,
надвил на птиците спора,
сутрин не знаещ умора
се събужда цветен, дворът!
Разтворила
в червено очи
кокетно изпъчила позата
бодлива
щастливо стърчи
в алеята, усмихната розата!
Отстрани до нея мълчи
в изящното си, чисто бяло,
облечен скромно да личи,
влюбен божурът, изцяло!
Целуван от гладни пчели,
с росата потънал в мечти
сред двете във двора ели,
здравец уханен, цъфти!
Сред тая градинска идилия
една девойка на пейка седи.
С подарена в ръцете си лилия
кавалера със поглед следи!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар