В края на дните дъждовни
ти вмъкна думи съдбовни -
за вятър и суша виновни,
за сълзите в очите,
гальовни...
В душата ми облак изплува.
Бялото днес в сиво рисува.
Нежен гласът ти вълнува –
любовна песен се чува...
Тя стапя сивото в мене
изтръгва тъга от сърцето!
Тя спира душата да стене
във бяло усмихва, лицето!
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар