Гергьовденска почерпка

-Наближава Гергьовден... Ще почерпиш ли? –пита Насо комшията.

-Ами... Имах голямо желание да черпя всички у селото...

-Верно ли бе, Гюро! –чуди се Насо.

-Верно беше... Да но първо кръчмата е затворена заради коронавируса, а второ трябва да пазим дистанция...

-От кого бе Гюро! От чашите ли! Страх те е да не ги препълниш?

-Не! Спазвам разпоредбите на властта...

-А агнето?! От него няма ли...

-Забрави! Агънцето има го верно... Ама колкото и да ми се иска, и да ми се къса сърцето за Вас у селото, все пак взех решение...

-И то е? –преглъща слюнката в устата си Насо и тръпне почти обезумял от щастие, но отговорът на Гюро бързо го сваля от облаците, където се беше настанил.

-Ще го хапна сам...

-Толкова голямо агне, сам?! –диви се Насо.

-Е и жената ще хапне също... синът и той... Да не забравя и дъщерята...

-Все пак нещо ще остане нали? –не се предава докрай, Насо.

-Ще остане... Кой е казал, че няма да остане...

-И то е? –любопитства Насо.

-Кокали за кучето! Все пак и то трябва да хапне агнешко. Нали душа носи, Насо... Няма как! –и след казаното с предпазна маска през оградата за да се спазят разпоредбите наложени от властта, Гюро си влиза в къщата. Отвън остава Насо без маска и без уважение към закона с широко отворена от изненада, гладна уста...

В.Софин 

-