В днешното
време на пандемия, парите все не стигат. Затова и един работник в частно
предприятие се опитал да вземе нещата в свои ръце, като обърне внимание на шефа
си:
-Ей! Да ви кажа правичката… Много работя, шефе…!!! Мисля, че
е крайно време да ми вдигнете заплатата…!
-Хм! Така ли мислете, Горгошев?! Не съм и забелязал, че
имате нужда от повече пари… Но щом като се стараете толкова много… Знаете ли
какво?
-Да, кажете!
-Вие, продължете да работите много, а пък аз през това време
ще мисля…!
След седмица.
-Шефе, а какво стана с увеличението на заплатата ми?
-Нали ви казах, Горгошев, мисля… Когато се опече работата ще
ви уведомя…
След още, седмица, време.
-Шефе, а какво…?
-Знам, Горгошев! Знам и затова, мисля…
-Е, не го ли измислихте вече?
-Потърпи още седмица Горгошев! Търпение му е майката…
-Нещо май си губя търпението… -осмелил се Горгошев да
протестира в ушите, шефски.
-То и аз също… -върнал топката шефът в полето на противника,
работник.
-Как така?! -учудил се Горгошев.
-Виж! Почти съм узрял с решението…
-И то е?
-Потърпете само още една седмица и тогава непременно ще ви уведомя
за решението си…!
Точно в понеделника на следващата седмица:
-А-а-а! Здравейте шефе! Какво стана с моята работа? Опече ли
се положението?
-А-а-а! С вашата работа ли, Горгошев?! Мисля, че даже се и
препече… Съкращение!
-Моля ви се шефе! Нали с вас се разбрахме за увеличение на
заплатата ми…
-Така беше… Но уви, камерите, които бяха монтирани да следят
работния процес, неопровержимо доказаха, че сутрин закъснявате за работа… А
вътре в цеха пък другите блюстители на реда ми нашепнаха, че си осигурявате
непозволено, допълнителни почивки не упоменати в трудовия ви договор…
-Може и така да е… Но все пак аз работя много и се старая
шефе…-опитал се да спаси положението, Горгошев и шефът леко омекнал:
-Хм! Вярно е това. Работите, но повечето като се оплаквате с
думи пред мен. Така, че свободна борсата е, ваша…
-Извинете шефе, а може ли…?
-Да останете въпреки това на работа?
-Да, ако може…
-Може Горгошев! Може!
Но само ако умилостивите камерите на двора, че идвате на време за
работния процес. Какво ще кажете?
-Оставам! -изтрил горещата пот от челото си, Горгошев.
-Само така… Така ви искам, Горгошев! Стегнете се!
Поработете! Аз през това време ще мисля…
-За увеличението на моята заплата ли, шефе?
-Хм! За какво друго… Ако не съм аз, тука начело на фирмата
да мисля за орязването на заплатите по време на пандемия, кой друг?!
-Ама шефе, нали казахте…?!
-Казах, че ще мисля. Нищо друго. А когато се размисля все
още не съм убеден, че трябва да ви оставя на работа. Най-добре да ви изпратя на
борсата?
-Ама моля ви, шефе! Недейте така! Та аз само се пошегувах. А
вие, веднага на борсата…
-Хм! Не се бойте Горгошев! И аз се шегувах… Та, накъде без
вас!... Все пак какво ще кажете за петдесет лева?
-Ами…
-Малко ли ви се виждат, Горгошев?
-Да…
-Тогава сто или сто и петдесет…?
-Може!
-Хм! Хубаво! После обаче, да не ми ревете на заплата,
Горгошев?
-Ама, моля ви се шефе! Никога!
Нещата винаги
стават така както шефът е казал. Горгошев си мислел за увеличение. Но по
важният мислител, решил орязване на заплатите със сто и петдесет лева… Нищо не
става случайно! Ако Горгошев не беше ламтял за повече пари щял да се размине
само с петдесет лева по-малко в джоба си… Но както знаем всички, финикийските
знаци никога не стигат. Най-лошото е, че не пристигат навреме за да се платят
данъците на държавата. А щом това е така, значи парите и за в бъдеще няма да се
увеличават в празния джоб на работника. Не защото няма желание, а защото този
джоб за съжаление още от люлка е скъсан… Празен джоб пари не държи…
Накъде върви светът? Нищо ново под слънцето…
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар