„Телта“ с мнение
Нищо и никаква тел… Обикновена
при това… Но и тя с особено мнение. Лази по нервите. Огъва се наляво и надясно
и се върти удобно на където си иска. А опитайте и вие! Не ви се получава, нали?
Има си хас да не е така.
Моя милост журналист по професия,
но с мнение, че всеки има право да диша демокрация, реших да не влизам с писане
в пререкания с хора. И за да не ядосам някого избирам темата за телта. Тормозеше
ме мисълта за ползата и вредата от нея. Позволих си да опиша надлежно какво се
прави с бодливата, а и с тънката тел. Не забравих да спомена меката и по
упоритата не подаваща се на външно влияние.
Ако се замислите обаче не може да
заградите ливадата и двора си с тънка като косъм, тел. За градината на полето
ви трябва груба бодлива, за да пази от животни. Е, то не от всички, а от
двуногите… Кравите, овцете и козите не са виновни, но стопаните им нехаят почти…
Въпреки написана добре темата с
благородна цел, веднага се намери човек, който да протестира срещу мен доста,
остро. При това забележете не от тези, които се правеха на равнодушни и не
забелязваха какви пакости вършат животинките им по градините на хора занимаващи
се със земеделие.
Дойде при мен един такъв наперен господин с мустак, бомбе и здрав бастун в
ръката. За момент като видях освирепялата му физиономия помислих край, отивам
си… Вместо това той се наежи като таралеж и ми се закани, завъртя обвинително
пръст срещу мен, плюейки злъчно обидни, думи:
-Ще те осъдя да знаеш! Не само ще ми заплатиш разходите по делото, но и
бъдещето на Телта…
-Моля!? -учудих се аз. -За каква Тел става дума, господине?
-Не се прави на нищо не разбираща хрисима, овчица. Аз съм производител.
Правя Тел, а ти мерзавецо я оплюваш с писане. За това ставала, за онова, не… Моята
Тел да знаеш става за всичко… Дори мога и да те обеся на нея ако се наложи…
-Какво пък толкова е станало? -изобщо не вдявах, че съм сторил нещо
непоправимо. Да но бизнесменът производител на Тел ревна в лицето ми:
-Слушай господинчо! За Телта или хубаво или нищо не трябва да пишеш Ясен ли
съм? -скара ми се той тогава и се наду като петел пред битка с друг.
-Прекалено ясен дори, господине! -смънках аз и подвих навирената си доскоро, петльова опашка.
За да го омилостивя да не завежда дело срещу мен го попитах, колко иска…
Теладжията омекна на мига и прибра петстотин лева компенсация за тормоза, който
му бях причинил, неволно. Накрая дори поиска да се закълна, че никога повече
няма да пиша за Тел, независимо дали е тънка, мека, упорита или бодлива като него…
Пък аз си мислех, че е лесна журналистическата професия… Какъв наивник съм бил
само!...
В.Софин
