По телефона

                                                                                           

                                                                      По телефона

        Когато човек реши да иде на почивка, той се интересува какви са цените. При това взискателният евентуален клиент задава смешни въпроси и получава в отговор, подобни.

   Една зима, която била доста снеговита, Миле се обажда на рецепцията на един хотел в Боровец:

-Абе… ало, обаждам се за резервация….

-Да господине, кажете за колко души става въпрос и ще ви регистрирам!

-Хубаво, но първом ако може да питам нещо?

-Да! Моля!

-Колко струва супата в ресторанта ви?

-Зависи кой ще я духа… -усмихнал се рецепционистът.

-Но моля ви, духа!?- чуди се Миле.

-Да. Все пак я поднасяме прекалено гореща и затова се интересуваме от отговора ви, господине…

-Ако не е толкова гореща, колко ще струва?

-Зависи от зеленчука вътре в нея… -забавлява се в отговор, рецепционистът.

-А ако не е зеленчукова, друга имате ли?

-Пак зависи от месцето, дали е пилешко, говеждо, свинско, телешко, агнешко или нещо по завъртяно като сърнешко, глиганско, патешко…

-Брей, че разнообразие сте имали в ресторанта си… Все пак, кажете ми моля, колко ще струва все пак една пълна паница съвсем обикновена, супа?

-Зависи, кой пита?

-Е министърът на здравеопазването… -хили се на шегата си в слушалката на телефона, Миле.

От другата страна за малко настава пълна тишина после се чува притеснения глас на рецепциониста:

-Извинете глупавите ми въпроси господин министър, защо не ми казахте веднага? За вас най-хубавата стая в хотела ни… Безплатна супа и най-новите ни ски придружени от опитен ски инструктор… При това няма да ви струва нищо… е почти, само регистрацията, която е  хиляда лева…

-Хиляда… лева!? -Вие да не сте луд? Толкова скъпо… Кожодери!

-Е чак пък толкова! Нали супата, която ще духате господин министър е напълно безплатна и забележете, питателна от риба, която отглеждаме на местно ниво…

-Вие подигравате ли се с мен? -мърмори недоволен Миле.

-Хм! Вие първи започнахте да ме обработвате за цените. Е цените ни не са народни. Те са високопланински… а в планината се плаща не само лифта, но и супичката…

-Къде остана обръщението господин министър? – пеняви се Миле.

-То ако вие господине бяхте министър наистина едва ли бихте питали за цените ни. Щяхте да дойдете направо тук и на място, където  ще ви обслужим по новите наложени правила. Зелен сертификат за ваксина, сертификат за проболедуване, такъв за антитела и пари в наличност. На кредит не даваме.

   След задушевния разговор между Миле и рецепционистът двамата затворили линиите на телефоните си.

Кандидатът за супичка  се прокашлял недоволно:

-От къде се взимат, такива хора по дяволите…  Ти го питаш колко ще струва, а той, кой ще я духа тая, супа…

Рецепционистът от своя страна също се изкашлял, но с респект:

-От къде се взимат такива клиенти… Ти ги питаш дали е готов да духа горещата супа, а той ми отговаря, цената, та цената… като дойдеш и опиташ от менюто ни, не само ще забравиш да духнеш супичката, но ще си поискаш и кокалче да оближеш… Аман от недоволни клиенти!

В.Софин   24.01.2022год.