Знаят език!

                                                                                     

                                                                             Знаят език

    Някога, някога не толкова далеч във времето, турист стоял пред Бранденбургската врата. Зяпал я озадачен. От време на време пристъпвал напред, после рязко се отдръпвал бързо и правел снимки с фотоапарата си.

Двама българи, които обичали запоя в чужбина, но не и разглеждането на старини, които ги отегчавали, забелязали човечеца как се пули и снима и първият от тях внезапно бил осенен от идея:

-Я виж го тоя! Хайде на бас на пет лева, че това е нашенец…

-Хм! Що не!... Но нека поне да бъдат пет, евро. Така де, нали сме в сърцето на Европа…

И за да не бави повече времето на приятеля си изпуснал рязко, думите:

-Я виж! Виж бе, мамо! Един нашенец…

  Дочул високият глас зад него, човечецът, който бил зает със снимане на Бранденбургската врата се обърнал вяло към двамцата почерпени вече приятели и без да продума се върнал към старата си позиция.

-Хайде плащай петте евро! -обадил се другият нашенец. -Нали ти казах, че е немец?

Да ама, вместо да извади парите, решил да докаже правотата на думите си, нашенецът изпробвал отново гласа си:

-Пардон! “ I am sorry“;“Пожалуйста“! Извинете! „Bitte !...

-Озадачен от чутото човечецът с неустановен произход се обърнал отново и този път устата му проговорила на български:

-Я, мамо! Двама нашенци… Виж ти! Отгоре на всичко, умни са… Знаят ѝ,  език!...

В.Софин   10.01.2022год. Самоков