Васил Софин
Червей
Когато тялото умреше
нещо скрибуцаше, не спеше.
Новородено гладно беше.
Червейче от плътта ядеше.
Остана скелетът да дразни.
Целият му кокал с вяра бдеше.
Черепът с дъната очни празни
изоставен сам, ухилен беше!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар