"Телта с мнение" -втора част

                                                                                        

                                                    „Телта“ с мнение -втора част

    След дълго умуване, събуване и негодуване, реших да мина и  украся почерк в растенията. Те са такива безобидни…

Пробвах с копривата, като описах колко е полезна за обществото, но когато споменах, че жили като изпълнителната власт ръцете на хората с по-високи и несправедливи данъци, отново се намери недоволен, който да ме смъмри с нови петстотин лева… пардон тоя път хиляда евро едва оправиха положението. Човекът, който прибра парите ме посъветва:

-Гражданино журналист! Като не умеете да пишете, защо изобщо хабите, хартията? Намерете си по достойна работа за ръцете и недейте да ядосвате силните на деня!

Запитах се. Защо  тогава някога учих журналистика? Защо след като днес нямам правото да пиша и разсъждавам трезво по въпросите  на страната ни? Запитах се, но не намерих отговор. Едно ми стана ясно, че глупостта и безочието на някои мислещи се за индивиди у нас отдавна е прехвърлило границите на държавата ни…

Бедна ми, мила родино! И хубаво да напиша за теб пак ще се намерят недоволни да те охулят;  пак ще мърморят, тропат яростно с крак и налагат безмилостни глоби…

Тогава, защо изобщо трябва да има журналистика? Защо трябва някой напълно искрен да умира за нея?

„Търпи, и ще си  спасиш душата“ – Христо Ботев.

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

 Да но ако още е останал живец в нея трябва ли да я убиваме докрай?

  Напоследък някои от нас осъзнават, че на обикновената монета от две стотинки има само една страна. Другата и да я има е забранена или забравена. За нея не трябва да се говори, още по-малко пише.

Трябва с точност да се спазва максимата: „Мълчанието е злато!“. Злато за кого? За тоя, който вижда как се нарушават законите на страната и трае като пукал, или другия, който върши подмолните си неща и изобщо не му пука за обществото. Защото, казват са надушили кацата с мед, в която „Парите не миришат“.

    Разстреляха истината за да качат на почит, лъжата! Върви, че живей народе, мой!...

В.Софин