Оскъдни снимки

 

                                                                 

                      

                                                    Оскъдни снимки

         Най-обичам леко облечени неглиже, снимки.

Тъмен параван и ябълка. Никакъв простор. Да, но ето, че виждам ябълката  в зелена дреха.

Прекалено облечена е. Смъквам зелената ѝ дреха. Правя го с нож.

Слагам я отново на тъмния фон и снимам.

Хм! Какви са тия ръбчета!? Ножът е оставил следи на места. Виждам леки кратери, неправилни черти. Грозно е. Чудя се. И докато почесвам оредялата си откъм коса, глава, взимам парче плат в бяло. Обличам ябълката.

Вече е в рокля. Правя нови снимки. Виждат ми се безлични.

Сменям роклята с цветна. Дразни ме. Смъквам я безжалостно.

Ябълката е гола. Не издържам на повика ѝ. Нахвърлям и се озверял. Скоро от нея остава огризка. Как да я снимам!?

Толкова бразди по нея. А и дръжка стърчи отстрани.

Не издържам обвинителния поглед на огризката. Гледа ме начумерено. Снимам погледа ѝ. Получава се гротеска.

За мое успокоение избирам да приключа с огризката.

Лично я подавам през оградата на козата на съседа.

Докато животното я поглъща изцяло си мисля:

Колко е кратък животът! Имаше ябълка, няма я вече.

Но виж ти!  Имам снимки.

Румена зелена ябълка, съблечена гола, облечена в различни тоалети. И какъв поглед само. Какви обвинителни очи.

И накрая уста на коза, където всичко свършва!...

В.Софин