Лъч
На ранина на улицата сънна
видях любопитен лъч да мърда.
Погали ме, в очите ми надзърна -
после си отиде с походка твърда…
Вън играеше вятърът немирник.
Пъчеше се горд сред дървесата.
Късаше проклетия му бирник -
листа длъжници, гонеше в зората.
Две стъкла отвориха се със награда.
В очите впечатлени, които мои бяха
вятърните мощни перки за наслада
на девойка златните коси развяха!
На ранина на улицата сънна
видях усмивката ѝ да изгрява.
В душата ми се взря, надзърна -
после лъчът угасна и избяга…!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар